Unknown

Младата жена си помисли, че може би ще и се размине, ако Гай не успее да разкопчее сутиена. Но не след дълго стана пределно ясно, че той и друг път се е справял с тази нелека задача: разкопча чевръсто копченцата и насочи вниманието си към бедрата на Беки. Най-неочаквано спря, когато дланта му стигна горния край на чорапите, погледна я в очите и промълви:

- Опитвах се да си представя как изглеждаш, но и през ум не ми е минавало, че си толкова красива.

- Благодаря - прошепна Беки и изправи гръб.

Гай и подаде чашата с бренди и тя отпи още една глътка, след което се запита дали не е по-разумно да каже например, че кафето е изстинало, и да отиде в кухнята, за да направи друго.

- Въпреки всичко тази вечер изживях голямо разочарование - допълни Гай, без да сваля длан от бедрото и.

- Разочарование ли! - възкликна Беки и остави чашата.

Вече я хващаше.

- Да - потвърди Гай. - Заради годежния ти пръстен.

- Годежният ми пръстен ли? - бе още по-смаяна младата жена.

- Поръчах го преди повече от месец в „Гаръд“¹⁹ и ми обещаха, че тази вечер мога да го взема. Ала днес следобед ми съобщиха, че ще бъдат готови едва утре рано сутринта.

- Не е толкова важно - рече Беки.

- Как да не е важно! - възкликна Гай. - Исках тази вечер да ти го сложа. Дано ти е възможно утре сутринта да дойдеш малко по-рано на гарата. Смятам да падна на колене и да ти поднеса пръстена направо на перона.

Беки стана и се усмихна, Гай също се изправи и я прегърна.

- Винаги ще те обичам, знаеш го, нали?

Роклята на Дафни се плъзна и падна на пода. Гай хвана Беки за ръката и тя го заведе в спалнята.

Той отметна припряно покривката, скочи на леглото и протегна ръце. Без да губи и миг, Беки отиде при младежа, а той махна набързо останалите и дрехи и започна да я целува навсякъде по тялото, а после я люби с обиграност, каквато, както си помисли тя, се постига само с много практика.

Макар да я позаболя, Беки бе изненадана колко бързо е приключило дългоочакваното усещане. Тя се притиска дълго, сякаш цяла вечност до Гай. Той току повтаряше колко държи на нея, което попритъпи вината, обзела Беки - нали все пак бяха сгодени!

Тя вече се унасяше, когато и се стори, че чува затръшване на врата. Обърна се, решила, че са съседите на горния етаж. Гай почти не се помръдна. Не щеш ли, вратата на спалнята се разтвори рязко и пред тях изникна Дафни.

- Извинявайте, не знаех, че сте тук - прошепна тя и затвори тихо вратата след себе си.

Беки погледна притеснена любимия си. Той се усмихна и я прегърна.

- Не се плаши. Дафни няма да каже на никого.

Притегли я с ръка и отново я люби.

Когато Беки отиде на първи перон, гара „Уотърлу“ вече гъмжеше от униформени мъже. Беше закъсняла само две-три минути и се изненада, че Гай не я чака. После се сети, че той първо трябва да отскочи до Албемарл Стрийт, за да вземе пръстена.

Погледна табелата отстрани на влака: с бял тебешир с едри печатни букви пишеше „Лондон - Саутхамптън, връзка с кораба на „Пенинсюлър и Ориентъл“, потеглящ за Индия. Тръгва в 11,30 ч.“ Беки продължи да оглежда притеснена перона, докато погледът и не се натъкна на няколко безпомощни девойки. Бяха се събрали под гаровия часовник и говореха в хор с пискливи истерични гласчета за балове, срещи по поло и кой ще се жени в скоро време. Те си знаеха, че трябва да се сбогуват тук, на гарата, понеже не приляга на младо момиче да придружава някой офицер чак до Саутхамптън - освен ако не е омъжено или сгодено за него. Но Беки си помисли как тазсутрешният брой на „Таймс“ съобщава, че те двамата с Гай са сгодени, така че може би щяха да я пуснат да изпрати своя годеник чак до пристанището...

Тя отново си погледна часовника: единайсет часът и двайсет и една минути. За пръв път усети, има нещо гнило. И най-неочаквано зърна Гай - вървеше по перона към нея, следван от мъж, който мъкнеше два куфара, и от носач, нарамил още повече багаж.

Гай се извини, но не обясни защо е закъснял, само заповяда на ординареца да качи багажа и да го чака в купето. Няколко минути двамата с Беки си говореха общи неща, Гай дори и се стори някак отчужден, но тя си каза, че на перона има и доста негови колеги, други офицери, които се сбогуваха - някои дори с жените си.

Чу се свирка, Беки видя, че един от железничарите си гледа часовника. Гай се наведе, целуна я лекичко по бузата и най-неочаквано се обърна. Беки видя как той бърза да се качи на влака - дори не я погледна. В главата и изникваше само една картина - голите им тела, преплетени върху тясното легло, и думите на Гай: „Ще те обичам винаги, знаеш го, нали?“

Чу се последната свирка на заминаващия влак, железничарят размаха зелено флагче. Беки продължи да стои сам-сама на перона. Потрепери от повея на вятъра, когато композицията изпълзя като змия от гарата и пое към Саутхамптън. Смеещите се девойки също тръгнаха, но в друга посока - към екипажите и автомобилите, управлявани от шофьори.

Беки отиде при вестникарската будка в дъното на седми перон и за три пенса си купи брой на „Таймс“: първо припряно, сетне по-бавно провери всички имена в списъка на сгодените.