Unknown

После обаче месеците се превърнаха в седмици, седмиците - в дни и страховитото кръгче, с което Беки бе оградила трети февруари 1920 година върху календара до леглото си, ги връхлетя изневиделица.

- Хайде да вечеряме в кафене „Ройъл“, където бяхме заедно първия път - предложи Гай в понеделника преди заминаването си.

- А, не - рече Беки. - Нямам намерение последната вечер да те деля със стотина непознати. - Тя се подвоуми, подвоуми и добави: - Ако ми се доверяваш като готвачка, предпочитам да те поканя на вечеря у нас. Така поне ще бъдем сами.

Гай се усмихна.

След като нещата в магазина явно потръгнаха, Беки вече не се отбиваше всеки ден, но ако минаваше покрай номер сто четирийсет и седем, не можеше да се сдържи и да не надзърне през витрината. Онзи понеделник тя изненадана видя, че Чарли го няма зад щанда.

- Насам, насам! - чу се вик.

Беки се обърна и видя, че Чарли седи на същата пейка срещу магазина, където го бе заварила и в деня, когато той се бе прибрал в Лондон. Прекоси улицата и отиде при него.

- Ама ти какво, да не си излязъл в пенсия, преди да сме си платили борчовете?

- Няма такова нещо, не съм излязъл в никаква пенсия. Работя.

- Хубава работа, работел! Я обясни, господин Тръмпър, откога да седиш в понеделник сутрин по пейките в парковете се води за работа?

- Не друг, а Хенри Форд ни учи, че „за всяка минута действие трябва да отделиш по час размисъл“ - отвърна Чарли и на младата жена и направи впечатление, че просторечието му вече почти не се долавя.

- И накъде те тласкат днес мислите на Форд? – попита тя.

- Към онези магазини отсреща.

- Към всичките ли? - Беки извърна очи натам. - И до какъв извод е щял да стигне господин Форд, ако е седял на тази пейка?

- Че те всъщност представляват трийсет и шест различни начина да правиш пари.

- Никога не съм ги броила, но щом казваш, че са трийсет и шест, ще ти повярвам.

- И какво друго виждаш, ако погледнеш към отсрещния тротоар?

Беки отново извърна очи към Челси Терас.

- Навалица от хора, които сноват напред-назад по тротоара, главно жени със слънчобрани, бавачки, тикащи бебешки колички, и някое и друго дете, което скача на въже или върти обръч. - Тя замълча. - А ти какво виждаш?

- Две табели „Продава се“.

- Да ти призная, не съм ги забелязала.

Беки за кой ли път насочи поглед към отсрещния тротоар.

- Защото гледаш с други очи - поясни Чарли. - Първо, имаме месарницата на Кендрик. Е, знаем всичко за него, нали така? Получи инфаркт и лекарите го посъветваха да се пенсионира, ако иска да поживее още малко.

- Освен това имаме магазина на господин Ръдърфорд - отбеляза Беки, съгледала втората табела „Продава се“.

- Да, антикварят. Драгият Джулиан е решил да продаде магазина и да се пресели при приятеля си в Ню Йорк, където обществото гледа с по-добро око на такива наклонности... как ти харесва думичката?

- Ама ти откъде знаеш...

- Имам си източници - отвърна Чарли и се пипна по носа.

- Това е като въздуха и водата за всеки предприемач.

- Поредното правило на Форд ли?

- Не, източникът се намира значително по-близо - призна си младежът. - И се казва Дафни Харкорт-Браун.

Беки се усмихна.

- И какво смяташ да предприемеш?

- Смятам да купя и двата магазина.

- И как, интересно, ще го направиш?

- С моята предприемчивост и с твоята бдителност.

- Сериозно ли говориш, Чарли Тръмпър?

- Никога не съм говорил по-сериозно. - Младежът я погледна отново. - В края на краищата не виждам особена разлика между Челси Терас и Уайтчапъл.

- Е, все има разлика - възрази Беки. - Някоя и друга десетична запетая.

- Ами да я преместим тая запетая, госпожице Салмън. Така де, водиш ми се съдружница, крайно време е да престанеш да дремеш и да започнеш да си вършиш твоята част от работата.

- Ами изпитите?

- Приятелят ти замина за Индия, използвай свободното време, с което вече разполагаш.

- Всъщност заминава утре.

- В такъв случай ти отпускам още един ден градски отпуск. Нали военните му викат така? А утре ще се върнеш при Джон Д. Уд и ще си уредиш среща с онзи млад пъпчив служител... как му беше името?

- Палмър - отговори Беки.

- Точно така, Палмър. Заръчай му да уговори продажбата и на двата магазина и го предупреди, че проявяваме интерес към всичко на Челси Терас, което в бъдеще бъде обявено за продан.

- Всичко на Челси Терас ли? - ахна Беки, която вече си водеше записки на гърба на тетрадката.

- Освен това трябва да осигурим парите за покупката на имотите, ето защо обиколи банките и уговори изгодни условия. Ако ти поискат лихва над четири на сто, изобщо не разговаряй.

- Ако ми поискат лихва над четири на сто, да не разговарям - повтори младата жена, след което вдигна очи и допълни: - Но това, Чарли, са цели трийсет и шест магазина!

- Знам, вероятно ще ни отнеме ужасно много време.