Unknown

За пътуването Дафни бе преотстъпила на приятелката си две от своите рокли и дори и бе дала скъпа диамантена брошка във формата на полумесец, за която Беки се притесняваше доста. Но щом се погледна в огледалото, всичките и страхове се разсеяха.

Чу, че многобройните часовници в къщата отброяват в хор осем часа, и се върна в дневната. Роклята и брошката направиха осезаемо впечатление на двамата мъже. От майката на Гай все така нямаше и следа.

- Каква прелестна рокля, госпожице Салмън! - възкликна домакинът.

- Благодаря ви, майор Трентам - отвърна Беки и протегна ръце, за да ги постопли на огън, после огледа и помещението.

- Жена ми ще дойде всеки момент - увери я майорът, а икономът и донесе чаша херес на сребърен поднос.

- Много ми хареса разходката из имението.

- Надали, скъпа, може да се опише като имение - отвърна домакинът със сърдечна усмивка. - Но се радвам, че ви е било приятно - допълни той и погледна някъде зад нея.

Беки се обърна и видя, че в стаята влиза висока изискана жена, облечена от глава до пети в черно. Тя тръгна бавно и спокойно към тях.

- Запознай се с Беки Салмън, мамо - рече Гай, след което пристъпи напред и я целуна по бузата.

- Много ми е приятно - каза Беки.

- Мога ли да попитам кой е имал нахалството да вземе от долапа най-хубавите ми ботуши за езда? - тросна се госпожа Трентам, без да обръща внимание на протегнатата ръка на Беки. - А после ги е върнал целите в кал?

- Аз - отговори майорът. - В противен случай щеше да се наложи госпожица Салмън да обикаля из имението на високи токове. А при тези обстоятелства това едва ли е разумно.

- Може би щеше да е по-разумно госпожица Салмън да си беше донесла подходящи обувки.

- Извинявайте... - подхвана Беки.

- Къде се губиш цял ден, майко? - намеси се Гай. - Надявахме се да те видим по-рано.

- Опитвах се да реша някои от проблемите, които, както се оказа, не са по силите на новия ни енорийски свещеник - отвърна госпожа Трентам. - Тоя човек явно си няма и понятие как да организира празник на плодородието. На какво ли ги учат в Оксфорд?

- Сигурно на богословие - предположи мъжът и.

Икономът се прокашля.

- Вечерята е пренесена, уважаема госпожо.

Без да каже и дума, госпожа Трентам се завъртя и забърза към трапезарията. Сложи Беки отдясно на майора, точно срещу себе си. Три ножа, четири вилици и две лъжици блеснаха срещу Беки от квадратната маса. Тя веднага се досети кой прибор да вземе най-напред, защото започнаха със супа, но си даде сметка, че оттук нататък ще се наложи да гледа какво прави госпожа Трентам и да го повтаря.

Домакинята не се обърна нито веднъж към нея, докато не донесоха основното ястие. Говореше с мъжа си за учението на Найджъл в „Хароу“ - не особено успешно, и за новия свещеник, който също не се проявяваше кой знае колко блестящо, а също за лейди Лавиния Мейлим, установила се наскоро в селището и създаваща големи неприятности.

Беки тъкмо дъвчеше хапката фазан, когато госпожа Трентам най-неочаквано я попита:

- А с какво се занимава баща ви, госпожице Салмън?

- Той е покойник - изпелтечи с пълна уста момичето.

- О, колко жалко - рече бездушно по-възрастната жена.

- Вероятно е загинал на фронта?

- Не.

- А какво все пак е правел по време на войната?

- Занимаваше се с фурната. В Уайтчапъл - допълни Беки, припомнила си предупреждението на своя баща: „Опиташ ли се да скриеш от какво семейство произлизаш, рано или късно ще плачеш горчиво.“

- Уайтчапъл ли? - ахна госпожа Трентам. - Ако не ме лъже паметта, това е малко китно селце на хвърлей от Устър.

- Не, госпожо Трентам, намира се насред лондонския квартал Ист Енд - уточни Беки с надеждата, че Гай ще и се притече на помощ, той обаче бе погълнат от чашата бордо.

- Виж ти! - възкликна домакинята, стиснала устни. - Помня, че веднъж гостувах на жената на епископа на Устър в селце, което се казваше Уайтчапъл, но да ви призная, никога не съм виждала смисъл да ходя чак в Ист Енд. Там надали имат епископ. - Тя остави ножа и вилицата. - При всички положения - продължи домакинята - баща ми, сър Реймънд Хардкасъл - сигурно сте чували за него, госпожице Салмън...

- Не, не съм - призна си момичето.

Върху лицето на госпожа Трентам се появи поредното презрително изражение, което обаче не я спря в излиянията и.

- Та баща ми, когото крал Джордж Пети удостои с благородническа титла за особените му заслужи...

- И какви са тези особени заслуги - прекъсна я невинно Беки, което накара госпожа Трентам да замълчи, после обаче тя отговори на въпроса:

- Той даде своя скромен принос в усилията на Негово величество да не позволи германците да ни изпреварят.

- Търговец на оръжие е - вметна съвсем тихо майор Трентам.

Дори и да чу забележката му, госпожа Трентам предпочете да не и обръща внимание.

- Тази година ли приключихте с обучението си, госпожице Салмън? - попита тя ледено.

- Не. Приеха ме в университета - рече младата жена.

- Лично аз не одобрявам подобно нещо. Истинската дама трябва да знае само да пише, да чете и да смята, а също как да ръководи прислугата и да не умре от скука, когато е принудена да ходи на крикет.