Unknown

- Нямало е откъде да научиш - вметна Веки. - Не съм съобщила дори на хлебарите във фурната. Мислят, че татко е болен.

- Да им кажа ли аз? - предложи Чарли. - За това ли си дошла?

- Не - отвърна Веки и вдигна глава. След малко допълни: - Искам да поемеш фурната.

Чарли бе толкова смаян от предложението, че макар и да бе застанал на едно място, дори не опита да отговори.

- Татко все повтаряше, че не след дълго и ти ще притежаваш магазин, та си рекох, че...

- Да де, но аз не разбирам нищо от фурни и от хляб - изпелтечи Чарли и пак седна тежко на креслото.

- Работниците във фурната знаят всичко, каквото трябва да се знае, а и подозирам, че до няколко месеца ти ще научиш повече и от тях. Сега фурната се нуждае от човек, който да разбира от търговия. Според татко си наследил нюха на дядо си Чарли, а всички знаем, че той беше най-добрият търговец.

- Ами сергията?

- Сергията е на две крачки от фурната, ще можеш да наглеждаш и нея. - Младата жена се поколеба и допълни: - Виж, не съм сигурна дали ще успееш да задържиш доставките по домовете.

- И за тях ли знаеш?

- Знам дори как в събота, малко преди татко да отиде в синагогата, си му върнал последните пет шилинга. Ние с него нямахме тайни.

- А какви са условията? - поинтересува се Чарли, отново усетил, че и този път изостава от момичето.

- Ти поемаш и сергията, и фурната, ще бъдем съдружници и ще делим наполовина.

- А ти какво ще вършиш, за да си спечелиш своя дял?

- Всеки месец ще проверявам счетоводните книги и ще внимавам да си плащаме навреме данъците и да не нарушаваме разпоредбите на кметството.

- Никога досега не съм плащал данъци - възропта Чарли, - а и кой го е грижа за кметството и за пикливите му разпоредби!

Беки за пръв път впери в него черните си очи.

- Хората, които се надяват някой ден да станат сериозни предприемачи, ето кой, Чарли Тръмпър.

- Не ми се вижда честно да делим наполовина - възрази пак младежът - още се опитваше да се наложи.

- Моята фурна струва много повече от твоята сергия, а и от нея се изкарват повече пари.

- Да, изкарваха се, преди баща ти да умре - отсече Чарли и веднага съжали за думите си.

Беки отново наведе глава.

- Искаш ли да станем съдружници, или не искаш? - пророни тя.

- Шейсет на четирийсет - каза Чарли.

Младата жена се подвоуми, сетне най-неочаквано протегна ръка. Чарли стана от креслото и се ръкува енергично с нея, за да скрепи сделката.

След погребението на Дан Салмън Чарли се опитваше всяка сутрин да чете „Дейли Кроникъл“ с надеждата да разбере какво става с Втори батальон на Кралския стрелкови полк и къде се намира баща му. Знаеше, че частта се сражава някъде във Франция, но във вестника не пишеше точно къде.

Чарли се запали още повече по вестника и по друга причина - започна да се интересува от рекламите, които се мъдреха едва ли не върху всяка страница. Момчето направо не можеше да повярва, че паралиите от Уест Енд са готови да се изръсят с баснословни суми за неща, които му се струваха излишен разкош. Това обаче не притъпи желанието му да опита кока-колата, най-новата напитка, дошла от Щатите, която вървеше по едно пени бутилката, или да пробва новата самобръсначка на „Жилет“, която струваше шест пенса, а пакетчето с шест ножчета към нея - два пенса, макар и още да не бе започнал се бръсне и да беше сигурен, че баща му, използвал само бръснач, ще отсъди, че тая чудесия е доста смехотворна. Чарли насмалко да прихне при вида на дамския корсет за две гвинеи. Беше убеден, че нито Сал, нито Кити ще се докарат дотам да се препасват с такова нещо, макар че Фуклата сигурно щеше да опре до него, както бе тръгнала да дебелее.

Чарли бе запленен от тези сякаш неизчерпаеми търговски възможности дотолкова, че започна в неделя сутрин да отскача с трамвая до Уест Енд, колкото да се убеди в тях с очите си. Отиваше с тегления от коне трамвай до Челси, оттам тръгваше бавно пеш обратно към Мейфеър, като пътем изучаваше стоките, изложени по витрините на магазините. Не пропускаше да види и как са облечени хората и се възхищаваше от автомобилите, които бълваха пушек, затова пък, докато пъплеха по средата на улицата, не оставяха подире си фъшкии. Дори се питаше колко ли е наемът на магазин в Челси.

В първата неделя на октомври 1917 година заведе в Уест Енд и Сал – както и обясни, за да и покаже забележителностите.

Двамата със сестра си тръгнаха бавно от витрина на витрина и той не бе в състояние да прикрие вълнението, обземащо го при всяко ново откритие. Направо не можеше да откъсне очи от мъжкото облекло, шапки и обуща, от роклите, парфюмите, дамското бельо, дори от тортите и пастите.

- Хайде, за Бога, да се връщаме в Уайтчапъл, тук няма какво да търсим - заподканя Сал. - Едно е сигурно, тук никога няма да се чувствам добре.

- Толкова ли не разбираш! - скастри я Чарли. - Някой ден ще притежавам магазин в Челси.

- Я не говори глупости! - прихна сестра му. - Дори Дан Салмън нямаше да може да си го позволи, ако беше останал жив.

Чарли не си направи труда да възразява.