Unknown

- Няма да съжалявате - усмихна се Чарли и от този ден нататък госпожа Смели никога повече не дойде на пазара за плодове и зеленчуци.

Окрилен от първия си успех, Чарли реши да разшири доставките и да обхване и други клиенти в Ист Енд. Надяваше се така да удвои печалбата. На другата заран изтика старата сергия на колела на дядо си от задния двор, почисти я от паяжините, освежи я с малко блажна боя и прати Кити да обикаля къщите и да взима поръчките, а самият той остана на голямата сергия в Уайтчапъл.

За броени дни изгуби цялата печалба от последната година и най-неочаквано установи, че трябва да започва от нулата. Оказа се, че Кити изобщо не може да смята и още по-страшно, че се лови на всяка сълзлива небивалица, която и разказват, колкото да им даде стоката без пари. В края на месеца Чарли отново не можеше да плати наема.

- И какво научи от тази дръзка стъпка? - попита Дан Салмън, както стоеше на прага на фурната с еврейска шапчица на темето и палци, втъкнати в джобовете на черната жилетка, откъдето гордо-гордо се подаваше скъпият му часовник на златен ланец.

- Да помисля добре, преди да се хващам да работя с роднини, и никога да не разчитам, че някой ще си плати борчовете.

- Браво на теб! - похвали го господин Салмън. - Схватлив си. Е, колко пари ти трябват, за да си платиш наема и да изкарате до края на месеца?

- Защо питате? - учуди се Чарли.

- Колко ти трябват де? - повтори господин Салмън.

- Пет лири стерлинги - отвърна момчето и сведе глава.

В петък вечер, след като пусна кепенците на фурната, Дан Салмън даде на Чарли пет суверена⁸ и няколко безквасни питки.

- Върни ги, когато можеш, моето момче, но не казвай на госпожата, че и двамата ще загазим не на шега.

Чарли изплащаше заема при лихва пет шилинга седмично и след четири месеца го беше върнал до последното пени. Цял живот щеше да помни как е занесъл последната вноска, понеже го направи в деня на първото голямо въздушно нападение над Лондон: цяла нощ се кри под леглото на баща си, а Сал и Кити се бяха вкопчили в брат си не на живот, а на смърт.

На другата сутрин Чарли прочете в „Дейли Кроникъл“ дописка за бомбардировката и научи, че при нападението са загинали над сто лондончани, а четиристотин са ранени.

Момчето изяде една ябълка, после изпълни поръчката за седмицата, направена от госпожа Смели, и се върна при сергията на Уайтчапъл Роуд. В понеделник винаги имаше много работа - всички излизаха да напазаруват след почивните дни, и Чарли се прибра капнал в къщата на номер сто и дванайсет. Тъкмо посегна с вилицата да вземе третото парче пай със свинско, когато чу, че на вратата се чука.

- Кой ли е? - възкликна Кити, докато Сал слагаше в чинията на брат си втори картоф.

- Има само един начин да разберем, моето момиче - отговори Чарли, но изобщо не се помръдна.

Ще не ще, Кити стана от масата, ала се върна след миг, навирила нос.

- Беки Салмън. Разправя, че „желаела да си поговори“ с теб.

- Виж ти, откога така? Покани госпожица Салмън в гостната - подсмихна се Чарли.

Кити пак тръгна от немай-къде към входната врата, а Чарли вдигна с пръсти остатъка от пая със свинско и стана от кухненската маса. Отиде в единствената друга стая, където нямаше легла. Седна в старото кожено кресло и зачака, без да престава да дъвче. След миг влезе и Фуклата, която застана насред помещението, точно пред младежа. Не каза и дума. Чарли беше направо изумен колко е дебела. Макар да беше с пет-шест сантиметра по-ниска от него, сигурно тежеше десетина килограма повече, наистина си беше тежка категория. Фуклата очевидно не се беше отказала да се тъпче с поничките на баща си. Чарли се вторачи в снежнобялата и блуза и в тъмносинята плисирана пола. Върху джобчето на синьото сако - последна мода, се мъдреше златен орел, об- рамчен с думи, каквито младежът виждаше за пръв път. Върху късата черна коса на момичето се мъдреше червена кордела, климнала на една страна. Чарли забеляза, че черните обувчици и белите чорапи на Бети бяха, както винаги, без петънце по тях.

Щеше да я покани да седне, ако имаше къде - той се беше разположил на единственото кресло в стаята. Нареди на Кити да ги остави сами. Тя го изгледа предизвикателно, но после излезе, без да каже и дума.

- Е, какво искаш? - попита Чарли, след като чу, че вратата се затваря.

Ребека Салмън се разтрепери като листо, явной беше трудно да намери думите.

- Дойдох при теб заради случилото се с майка ми и баща ми - изрече бавно и предпазливо - Чарли забеляза отвратен, че от акцента на Ист Енд не е останала и следа.

- И какво толкова се е случило на майка ти и баща ти? - промърмори той с надеждата Веки да не забележи, че гласът му едва е започнал да мутира.

Момичето се разплака. Чарли се втренчи през прозореца - не знаеше какво друго да направи.

Беки продължи разтреперана:

- Тате загина нощес при въздушното нападение, мама я откараха в Лондонската болница.

Най-неочаквано тя млъкна и не обясни нищо повече. Чарли скочи от креслото.

- Никой не ми е казал! - възкликна той и закрачи напред-назад из стаята.