Unknown

Беки се оказа права в преценката си колко време ще му трябва, за да усвои занаята на хлебаря. След месец той знаеше не по-зле от двамата работници във фурната каква трябва да е температурата в пещта, за колко време втасва тестото и какво е съотношението между вода и брашно в него. Тъй като и във фурната, и на сергията за плодове и зеленчуци на Чарли пазаруваха едни и същи хора, продажбите през първото тримесечие почти не намаляха.

Беки си удържа на думата и както се изразяваше самата тя, следеше „под лупа“ счетоводните книги, дори започна да води отчет и за продажбите на сергията на Тръмпър. В края на първите три месеца от съдружието двамата обявиха печалба от четири лири стерлинги и единайсет шилинга, въпреки че се наложи да поправят една от газовите пещи във фурната и Чарли си купи първия костюм втора ръка.

Сал продължаваше да работи като келнерка в кафенето на Комършъл Роуд, Чарли обаче знаеше, че сестра му иска само едно: да си намери съпруг, пък бил той и болник и грозник - както обясни самата тя, стигало и и това, че щяла да спи в своя си стая.

На първо число всеки месец Грейс задължително им пращаше писмо и въпреки че бе заобиколена от смърт, успяваше да бъде бодра. Отец О’Мали все повтаряше на енориашите, че младата жена е одрала кожата на майка си. Кити продължаваше да излиза и да се прибира, когато и хрумне, а също да взима и от Чарли, и от двете си сестри пари назаем, които не си даваше труда да връща. Свещеникът казваше на същите енориаши, че Кити пък е одрала кожата на баща си.

- Много хубав костюм си си купил - отбеляза госпожа Смели, когато в понеделник следобед Чарли и занесе седмичната поръчка.

Той се изчерви, вдигна шапка и се престори, че не е чул комплимента, след което хукна към фурната.

Второто тримесечие обещаваше да донесе още по-голяма печалба и във фурната, и на сергията и Чарли сподели с Беки, че е хвърлил око на месарницата, понеже единственият син на собственика е загинал на фронта. Беки го предупреди да не се впуска в друго начинание, докато не видят колко ще изкарват от фурната и сергията.

- Защото едно е сигурно, Чарли Тръмпър - рече му тя, докато седяха в служебното помещение отзад и проверяваха месечния отчет, - ти не разбираш нищичко от месарници. „Тръмпър, честен търговец от 1823 г.“ ми харесва и досега - допълни тя, - но не и „Тръмпър, глупак, разорил се през 1917 г.“

И Бети отбеляза, че новият костюм му стои много добре, но едва след като приключи с дългата колонка от цифри. Чарли понечи да и върне комплимента и да каже, че май е поотслабнала, ала точно тогава тя се пресегна и си взе поредната паста.

Прокара лепкав пръст по месечния отчет, после свери цифрите с написаното на ръка банково извлечение. Под чертата вписа ясно и четливо с перодръжката „осем лири стерлинги и четиринайсет шилинга“.

- Както е тръгнало, на четирийсет години ще бъдем милионери - подсмихна се младежът.

- На четирийсет години ли, Чарли Тръмпър? - повтори презрително Беки. - Не си се разбързал особено.

- В смисъл?

- В смисъл че се надявам да го постигнем много преди това.

Чарли прихна в гръмък смях колкото да прикрие, че не е съвсем убеден дали Беки не го взима на подбив. След като се увери, че мастилото е изсъхнало, тя затвори счетоводните книги и ги прибра в чантата, а Чарли се приготви да заключи фурната. Щом излязоха на улицата, той пожела на съдружницата си „лека нощ“ и и се поклони прекалено ниско. Завъртя ключа и се отправи към къщи. Засвирука фалшиво „Далеч е Типърери“⁹ и се загледа в залязващото слънце. Дали наистина щеше да натрупа един милион още преди да е навършил четирийсет, или Беки само се заяждаше с него?

Тъкмо да подмине къщата на Бърт Шорокс, когато спря като попарен. Пред входа на номер сто и дванайсет стоеше отец О’Мали, облечен в дълго черно расо и нахлупил черна шапка, в ръката си държеше черна библия.

3.

Чарли седеше в купето на влака за Единбург и си мислеше за онова, което беше направил през последните четири дни. Беки бе определила решението му като неразумно. Сал пък не беше проявила такава тактичност и бе отсякла, че постъпва глупаво. Госпожа Смели беше на мнение, че е трябвало да изчака да го мобилизират, вместо да се записва доброволец, а Грейс още се грижеше за ранените на Западния фронт и дори не знаеше какво е предприел брат и. Колкото до Кити, тя само се нацупи и попита как ще живее без него.

Както известяваха в писмото, редник Джордж Тръмпър бе загинал на втори ноември 1917 година на фронта, докато атакувал храбро врага при Полигън Уд. Онзи ден по време на нападението, разпростряло се на цели петнайсет километра, бяха загинали над хиляда души, та не беше изненадващо, че писмото на лейтенанта е кратичко и без излишни сантименталности.

Чарли не мигна цяла нощ и на другата сутрин отиде пръв в наборната комисия на Грейт Скотланд Ярд. Върху плаката на стената пишеше, че се търсели доброволци от осемнайсет до четирийсет години, които да попълнят войската на генерал Хейг.

Чарли още не бе навършил осемнайсет и се молеше да не го отпратят.

Сержантът от наборната комисия излая:

- Име?