Ужас

— Това отдолу е вашият великан, Менсън — изрече със смях застаналият до Крозиър втори помощник-капитан на „Еребус“, Чарлс Фредерик Девьо, надавайки глас, за да надвика хора, пеещ следващия куплет. — А на раменете му е вашият помощник-калафатник, Хики. Хората работиха цялата нощ, за да съединят двете мечешки кожи в една.

Тираните ще искат да те завладеят,
Но колкото и да опитват, няма да успеят.
Само благородният ти пламък ще се разгори.
Това ще те прослави, на тях ще донесе беди.

Подир гигантската мечка, която продължи към виолетовата зала, следваше процесия от десетки мъже от синята, зелената и оранжевата зала. Крозиър стоеше така, сякаш буквално е замръзнал на мястото си до бялата празнична маса. Най-накрая той обърна глава и погледна към Фицджеймс.

— Кълна се, че не знаех нищо за това, Франсис — каза Фицджеймс. Устните му бяха побелели и много тънки.

Бялата зала започна да опустява, когато костюмираните фигури последваха безглавия адмирал и олюляващата се, тромаво пристъпваща гигантска мечка в относително тъмната, дълга виолетова зала. Пияните гласове продължаваха да реват около Крозиър:

ВЛАДЕЙ, БРИТАНИЯ, ВЛАДЕЙ СИНИТЕ ВЪЛНИ!
НИКОЙ НИКОГА, НИКОГА, НИКОГА, НИКОГА
НЕ ЩЕ ТЕ ПОДЧИНИ!

Крозиър тръгна след процесията във виолетовата зала и Фицджеймс го последва. Капитанът на КНВ „Ужас“ никога не беше изпадал в такава ситуация през всичките си години на командване; той знаеше, че трябва да сложи край на тази пародийна процесия — флотската дисциплина беше несъвместима с подобен фарс, в който смъртта на бившия ръководител на експедицията се е превърнала в обект на подигравка. Но в същото време той беше наясно, че нещата вече са отишли твърде далеч, и сега не може просто да пресече пеенето с вик, да заповяда на Менсън и Хики да излязат от отвратителната животинска кожа, да нареди всички да свалят костюмите си и да се върнат на корабите си — това би било не по-малко абсурдна и безполезна постъпка, отколкото самият езически ритуал, който Крозиър наблюдаваше с нарастващ гняв.

РАЙОНИ СЕЛСКИ ПРИТЕЖАВАШ,
В ГРАДОВЕТЕ ТЪРГОВИЯТА ЩЕ ПРОЦЪФТЯВА.
ЩЕ БЪДАТ ПОДАНИЦИТЕ ТИ БЕЗБРОЙ
И ВСЕКИ БРЯГ ОКОЛЕН ЩЕ Е ТВОЙ.

Безглавият адмирал, тромаво пристъпващата чудовищна мечка и следващата ги процесия от стотина мъже не се задържаха дълго във виолетовата зала. Когато Крозиър навлезе в заграденото от виолетови платнища пространство — пламъците на факлите и трикраките мангали отвън хвърляха яростни отблясъци върху северната стена на оцветените във виолетово платна, които от своя страна плющяха от поривите на усилващия се вятър, — той видя как Менсън, Хики и пеещата тълпа за миг се спират пред входа на черната зала.

Крозиър с усилие потисна желанието си да изкрещи: „Не!“ Беше кощунство да се устройва представление с карикатурната фигура на сър Джон и огромната чудовищна мечка където и да е, но в тази потискаща черна зала с главата на бялата мечка и тиктакащия часовник изглеждаше особено отблъскващо. Ала каквато и идиотска финална сцена да се канеха да разиграят мъжете там, тя поне щеше да е последната. Това щеше да е финалът на Втория голям венециански карнавал, чието провеждане беше голяма грешка. Крозиър щеше да изчака пеенето да приключи от само себе си и пияните зрители да поздравят с аплодисменти езическото представление, а после щеше да нареди всички да свалят карнавалните си костюми и щеше да изпрати пияните и премръзнали моряци на корабите, като щеше да заповяда организаторите да свалят такелажа и платната незабавно — още тази нощ — дори и с цената на измръзвания. После щеше да се разправя с Хики, Менсън, Ейлмър и офицерите си.

Под съпровода на аплодисментите безглавият адмирал и олюляващата се чудовищна мечка влязоха в черната зала.

Часовникът на сър Джон започна да бие полунощ.

Тълпата чудновато костюмирани моряци в задната част на процесията се устреми напред, движена от желанието по-скоро да проникне в черната зала и да не изпусне нищо от представлението, а просяците, плъховете, еднорозите, боклукчиите, еднокраките пирати, арабските принцове и египетските принцеси, гладиаторите, феите и останалите създания в предната част на тълпата вече бяха направили обратен завой и напираха да се върнат в бялата зала, изгубили увереност, че искат да се окажат в мрака на зловещото помещение с черни стени и покрит със сажди под.

Крозиър си запроправя път през тълпата — която ту се люшваше напред, ту отстъпваше назад, когато хората на прага на черната зала окажеха отпор — сега изпълнен с решителност ако не да сложи край на фарса, то поне да ускори финалното му действие.