Ужас

За тази вечер не са предвидени никакви занятия и след по-малко от час всички ще опънат хамаците си и ще легнат да спят, така че повечето от мъжете седят върху сандъците си или върху моряшките си торби, пушейки или разговаряйки в полумрака. Насред помещението е разположена гигантската фрейзърова готварска печка24, на която господин Дигъл пече сухари. Дигъл — според Крозиър най-добрият готвач във флота и един вид трофей, защото Крозиър беше похитил избухливия готвач от флагмана на капитан сър Джон Франклин точно преди отплаването на експедицията — постоянно готви, обикновено сухари, и непрестанно ругае, удря и рита помощниците си. Хората се суетят около огромната печка и често изчезват през люка, за да донесат продукти от по-долните палуби, бързайки да избегнат многословния гняв на господин Дигъл.

Самата фрейзърова печка според Крозиър почти не отстъпва по размери на локомотивния двигател долу в трюма. Освен с гигантската пещ и шестте огромни горелки грамадната желязна конструкция е снабдена и с вграден обезсолител и впечатляваща ръчна помпа за докарване на вода или от океана, или от водните резервоари в трюма. Но и в океана, и в трюма сега водата е замръзнала, така че върху горелките на господин Дигъл има големи тенджери, в които се разтопяват късове лед, откъртени от водата долу в резервоарите и донесени тук за тази цел.

Зад преградата от шкафове и рафтове, издигната от господин Дигъл на мястото, където по-рано се е намирал предният фалшборд, капитанът вижда лазарета, изграден във форпика на кораба. През първите две години бяха карали без лазарет. Това място беше затрупано от дъските на пода до гредите на тавана с палети и бъчви, а желаещите от екипажа да се видят с корабния лекар или помощника му отиваха в седем и половина сутринта, в „часа на новобранеца“, при печката на господин Дигъл. Но сега, когато количеството на припасите намалява, а броят на болните и ранените се увеличава, дърводелците са обособили във форпика място за постоянен лазарет. Капитанът вижда още и подобния на тунел проход между палетите към мястото, което са отредили за спане на Безмълвната дама.

Обсъждането на този въпрос беше отнело по-голямата част от един ден през юни — Франклин категорично беше отказал да вземе ескимоската на кораба си. Крозиър я беше приел на борда, но дискусията с помощника му лейтенант Литъл относно това къде да спи тя имаше почти абсурден характер. Те знаеха, че макар и да е ескимоска, тя би замръзнала на главната палуба или на двете най-долни, така че оставаше само жилищната палуба. Тя определено не можеше да спи в спалното помещение на екипажа — въпреки че заради онази твар в ледовете вече имаше свободни хамаци.

В юношеските си години, когато Крозиър беше служил като юнга, а по-късно и като мичман, жените, тайно вкарани на борда, биваха настанявани в тъмните, задушни и вонящи килери за котвени въжета, разположени в най-ниските носови части на кораба, за да са в обсега на бака и на щастливеца или щастливците, които са ги качили на кораба. Но още през юни, когато Безмълвната се беше появила, в склада за котвени въжета на КНВ „Ужас“ температурата вече беше под нулата.

Не, не можеше да става и дума жената да бъде настанена сред екипажа.

В офицерския отсек? Би могло. Там имаше празни каюти, след като някои от офицерите бяха разкъсани на парчета. Но и лейтенант Литъл, и капитанът бързо се бяха съгласили, че присъствието на жена само през няколко тънки прегради и плъзгащи се врати от спящи мъже може да се окаже опасно.

Тогава какво? Не можеха да й отделят спално място, а после да й назначават въоръжен охранител за цялата нощ.

Именно на Едуард Литъл му хрумна идеята да преместят някои от припасите и да спретнат за жената малка пещера във форпика, където се намираше лазаретът. Единственият човек, който бодърстваше по цяла нощ, беше господин Дигъл, съвестно печащ сухарите си и пържещ месото за закуска, при това той дори и някога да се бе заглеждал по жените, явно тези дни отдавна бяха отминали. А и близостта на фрейзъровата печка нямаше да позволи гостенката да измръзне, както правилно бяха забелязали лейтенант Литъл и капитан Крозиър.

Печката преуспяваше в тази своя задача. Безмълвната лейди изнемогваше от жега и поради това спеше чисто гола върху кожите си в оградената от палетите и бъчвите пещера. Капитанът беше открил това случайно и не можеше да изхвърли видението от паметта си…

Крозиър сваля един фенер от куката му и го запалва, вдига капака на люка и се спуска по трапа към трета палуба, преди да е започнал да се разтапя като един от ледените блокове върху печката.

Да се каже, че на третата палуба е студено, би било омаловажаване — по такъв начин се беше изразявал Крозиър преди първата си антарктическа експедиция. При слизането по шестфутовия трап към третата палуба температурата спада с поне шейсет градуса. Тук цари почти пълен мрак.