Ужас

Сър Уилям Пари, джентълмен за пример, дори и когато е сред кралски особи, който беше предприел четири опита да премине през Прохода, само за да види как хората му загиват и кораба му „Фюри“ потъва, смазан и разбит от ледовете.

Сър Джеймс Кларк Рос, отскоро посветен в рицарство, отскоро женен за съпруга, която го беше накарала да се закълне, че приключва с експедициите — той можеше да е командир на експедицията вместо Франклин, ако беше поискал, и двамата мъже знаеха това. Рос и Крозиър се бяха леко отделили от останалите, пийваха си и си шепнеха нещо като заговорници.

Проклетият сър Джордж Бак; на Франклин му беше изключително неприятно да споделя рицарското звание с обикновения мичман, който някога беше служил под негово командване, и при това беше женкар. По време на този прием капитан сър Джон Франклин почти съжали, че двайсет и пет години по-рано Хъдсън беше извадил барута и патроните от пистолетите преди дуела. Бак беше най-младият член на Арктическия съвет и изглеждаше най-щастлив и самодоволен от всички останали, въпреки че беше разбил и почти потопил КНВ „Ужас“.

Капитан сър Джон Франклин беше трезвеник, но след три часа пиене на шампанско, вино, бренди, шери и уиски останалите мъже започнаха да се отпускат, смехът около него стана по-силен, а разговорите в голямата зала — по-неофициални, и Франклин започна да се успокоява, осъзнавайки, че целият този прием, всичките тези златни копчета, лъскави еполети, изискана храна, пури и усмивки бяха заради него. Този път всичко беше заради него.

Затова той беше шокиран, когато по-старият Рос почти грубо го издърпа встрани и — сред дима от пурите и отблясъците от кристалните чаши — започна с рязък тон да го разпитва.

— Франклин, защо, по дяволите, взимаш със себе си сто трийсет и четирима души? — изскърца той като пемза по грапаво дърво.

Капитан сър Джон Франклин примигна.

— Това е голяма експедиция, сър Джон.

— Прекалено голяма, ако питаш мен. Ако нещо се обърка, ще е много трудно дори трийсет души да бъдат преведени през леда, качени на лодките и върнати в цивилизацията. А сто трийсет и четирима… — Старият пътешественик с груб звук прочисти гърлото си, сякаш се канеше да се изхрачи.

Франклин се усмихна и кимна, жадувайки възрастният човек да го остави на мира.

— А и възрастта ти — продължи Рос. — Ти си на шейсет, дявол да го вземе!

— На петдесет и девет — поправи го надуто Франклин. Рожденият му ден беше след почти два месеца. — Сър.

Старият Рос леко се усмихна, но продължаваше да изглежда студен като айсберг.

— Каква е вместимостта на „Ужас“? Триста и трийсет тона? А на „Еребус“ около триста и седемдесет?

— На флагмана ми е триста седемдесет и два тона — каза Франклин. — А на „Ужас“ — триста двайсет и шест.

— И всеки от тях е с газене деветнайсет фута, нали?

— Да, милорд.

— Това е чисто безумие, Франклин. Досега на арктическа експедиция не са изпращани кораби с такова голямо газене. Всичките ни изследвания на тези райони показват, че там, където отиваш, морето не е дълбоко и е изпълнено с плитчини и подводни скали и ледове. Моят „Виктъри“ имаше газене само клафтер20 и половина и не можахме да преминем през плитчината на залива, където зимувахме. Джордж Бак разби в подводните ледове дъното на вашия „Ужас“.

— И двата ми кораба са с допълнително подсилени корпуси, сър Джон — каза Франклин. Той чувстваше как струйки пот текат надолу по ребрата и гърдите му към дебелия му корем. — В момента са най-здравите кораби в света.

— А какво е това безумие с парните локомотивни двигатели?

— Не е безумие, милорд — каза Франклин, усещайки снизходителни нотки в гласа си. Самият той не знаеше нищо за парните двигатели, но имаше в експедицията си двама добри инженери и Фицджеймс, който беше служил в новия парен флот. — Това са мощни двигатели, сър Джон. Те ще ни позволят да минем през ледовете там, където платната не могат да помогнат.

Сър Джон Рос изсумтя.

— Но твоите парни машини дори не са корабни двигатели, нали, Франклин?

— Не са, сър Джон. Но това са най-добрите парни двигатели, които можахме да купим от „Лондон & Гринуич Рейлуей“21. Преработени за използване от кораби. Мощни зверове, сър.

Рос сръбна от уискито си.

— Мощни, ако планираш да прекараш релси по Северозападния морски път и да пуснеш по тях проклет локомотив.

Франклин се подсмихна добродушно на тези думи, макар че не виждаше нищо смешно в коментара и се почувства дълбоко засегнат. Често не можеше да разбере кога останалите се шегуват — самият той нямаше чувство за хумор.

— Но в действителност не чак толкова мощни — продължи Рос. — Тази хиляда и петстотин килограмова машина, която са наблъскали в трюма на твоя „Еребус“ произвежда само двайсет и пет конски сили. Двигателят на Крозиър е още по-неефективен… най-много двайсет конски сили. Корабът, който ще ви тегли на буксир отвъд Шотландия, „Ратлър“, произвежда двеста и двайсет конски сили с по-малък парен двигател. Това е корабен двигател, предвиден за работа в морето.