Ужас

Поне в това отношение на „Еребус“ му беше провървяло повече, отколкото на „Ужас“. Единственият старши моряк, който бе изгубил Фицджеймс по време на експедицията, беше Джон Хартнъл, също умрял от туберкулоза и погребан на остров Бичи през зимата на 1846 година.

Крозиър наблегна върху ремъците и се замисли за лицата и имената на загиналите — толкова много мъртви офицери, толкова малко моряци, — и изпъшка, докато се напъваше, мислейки си, че съществото от ледовете като че ли умишлено напада водачите на тази експедиция.

„Не си мисли такива неща — нареди си капитанът. — Придаваш на звяра умствени способности, каквито той не притежава.“

„Нима?“ — попита друга, по-страхлива част от съзнанието му.

Край него мина един от морските пехотинци, носещ мускет. Лицето на мъжа беше напълно скрито под шапките и шаловете, но по отпуснатата му походка Крозиър разпозна Робърт Хопкрафт. Редникът от морската пехота беше сериозно ранен от тварта преди година, през юни, когато бе убит сър Джон. Макар всичките му рани да бяха заздравели, заради раздробената му ключица той винаги вървеше леко наляво, сякаш му представляваше трудност да крачи в права линия. Другият пехотинец, който вървеше с тях, беше Уилям Пилкингтън, редникът, чието рамо бе простреляно в палатката укритие през същия този ден. Крозиър забеляза, че днес Пилкингтън не щади раненото си рамо или ръката.

Сержант Дейвид Брайънт, най-старшият по звание морски пехотинец на „Еребус“, беше обезглавен само секунди преди сър Джон да бъде завлечен от чудовището под леда. С редник Уилям Брейн, умрял на остров Бичи през 1846, и редник Уилям Рийд, който беше изчезнал в ледовете на 9 ноември, когато бе изпратен да отнесе послание на „Ужас“ — Крозиър помнеше добре тази дата, тъй като самият той бе вървял до „Еребус“ от „Ужас“ в мрака на този първи ден на зимна тъмнина, — звярът бе намалил броя на морските пехотинци на Фицджеймс на само четирима: капрал Александър Пиърсън, който бе поел командването, редник Хопкрафт с раздробената ключица, редник Пилкингтън с простреляното рамо и редник Джоузеф Хийли.

Отрядът морски пехотинци на „Ужас“ беше изгубил само редник Уилям Хедър в онази нощ предишния ноември, когато съществото се бе качило на борда и му беше размазало мозъка, докато мъжът беше на вахта. Но колкото и да бе невероятно и немислимо, Хедър беше отказал да умре. Седмици наред редникът лежа в летаргично състояние в лазарета, намирайки се между живота и смъртта, но накрая морските пехотинци отнесоха другаря си до хамака му в жилищното отделение на екипажа и оттогава всеки ден го хранеха, почистваха го, носеха го да се облекчава и го обличаха. Все едно лигавещият се мъж с празен поглед беше тяхно домашно животно. Той бе евакуиран в лагера „Ужас“ предишната седмица, облечен дебело от останалите морски пехотинци и настанен внимателно в специална шейна, измайсторена за него от Алекс Уилсън-Дебелия, помощник-дърводелеца. Моряците не бяха възразили срещу допълнителния товар и се изреждаха да теглят малката шейна на живия труп по леда и през торосите към лагера „Ужас“.

Така на Крозиър му бяха останали петима морски пехотинци — Дейли, Хамънд, Уилкс, Хеджес и трийсет и седем годишният сержант Соломон Тоузър, необразован глупак, който сега бе командващ офицер на общо деветимата останали живи и дееспособни морски пехотинци в експедицията на сър Джон Франклин.

След първия час във впряга шейната като че ли започна да се плъзга по-леко и пъхтенето на Крозиър премина в по-равномерно дишане, по-подходящо за човек, влачещ толкова тежък товар по толкова не пързалящ се лед.

Това бяха всичките категории изгубени мъже, за които можеше да се сети. С изключение на момчетата, разбира се, онези млади доброволци, които се бяха записали в експедицията в последния момент и бяха зачислени в списъка като „юнги“, макар че трима или четирима от тях бяха навършили осемнайсет години. Когато отплаваха, Робърт Голдинг беше на деветнайсет.

Трима от четирите юнги оцеляха, макар на Крозиър да му се беше наложило лично да изнесе изпадналия в безсъзнание Джордж Чеймбърс от горящите карнавални зали в нощта на пожара. Единственият смъртен случай сред юнгите беше Том Евънс, най-младият не само по възраст, но и по поведение; създанието от ледовете беше измъкнало младежа буквално изпод носа на капитан Крозиър, докато двамата търсеха в ледения мрак изчезналия Уилям Стронг.

Джордж Чеймбърс, макар и да се върна в съзнание два дни след карнавала, стана съвсем друг човек. Силното сътресение на мозъка, което беше получил при сблъсъка си със съществото, смъкна нивото му на интелигентност по-ниско и от това на Магнъс Менсън. Джордж не беше жив труп като редник Хедър — по думите на помощник-боцмана на „Еребус“ той можеше да изпълнява прости заповеди, — но почти не разговаряше след онази ужасна новогодишна нощ.