Читаем Ужас полностью

Крозиър, Бланки и мнозина други бяха виждали този феномен много пъти и преди — фалшиви обекти в небето. Години преди това, в едно ясно зимно утро, на борда на кораба, скован в ледовете край бреговете на земята, която бяха нарекли Антарктида, Крозиър беше видял димящ вулкан — същият, получил по-късно името на кораба, — който се издигаше, обърнат наопаки, от замръзналото море на север. Друг път, по време на същата експедиция, през пролетта на 1847 година, Крозиър се беше качил на палубата и бе видял черни сфери, които плаваха в небето на юг. Сферите се превърнаха в плътни осмици, след което се разделиха отново, образувайки нещо като симетрична гирлянда от черни балони, и през следващите петнайсет минути се стопиха окончателно във въздуха.

Двама от моряците, които теглеха третата шейна, се бяха свлекли на колене в снежната бразда. Единият плачеше на глас, а другият беше подкарал поредица от най-изобретателните моряшки ругатни, които беше чувал някога капитанът — а през годините той ги беше чувал какви ли не.

— Дявол да го вземе! — изкрещя Крозиър. — И преди сте виждали арктически миражи. Прекратете хленченето и ругатните или ще теглите двамата сами проклетата шейна, а аз ще седя отгоре й и ще ви подкарвам с шутове в задниците. Изправете се, за Бога! Вие сте мъже, не хилави женички. Дръжте се като такива, по дяволите!

Двамата моряци се изправиха и непохватно изтупаха ледените кристали и снега от облеклата си. Крозиър не можа да ги разпознае веднага по дрехите и уелските перуки, но и нямаше особено желание.

Колоната от шейни отново потегли напред; мъжете пъшкаха много, но не ругаеха. Всички знаеха, че преодоляването на високия торос пред тях щеше да е тежка работа, въпреки че отрядите, прекарали безброй пъти шейните си оттук през последните няколко седмици, им бяха проправили пътя. Щеше да се наложи да дърпат тежките шейни по дългия поне петнайсет фута стръмен склон, от двете страни на който надвисваха застрашително шейсетфутови ледени стени. Заплахата от падащи ледени блокове беше реална.

— Като че ли на някой страшен бог много му се иска да ни измъчва — отбеляза почти весело Томас Бланки. Ледовият лоцман беше освободен от задължението да тегли шейни и продължаваше да пристъпва тежко редом с Крозиър.

Капитанът не отговори нищо и минута по-късно Бланки изостана и тръгна редом с един от съпровождащите ги морски пехотинци.

Крозиър нареди на един от свободните мъже да заеме мястото му в хамута — те се бяха упражнявали да го правят, без да се налага да спират хода на шейните — и когато мъжът го смени, той отстъпи встрани от браздата и погледна часовника си. Бяха вървели около пет часа. Поглеждайки назад, Крозиър видя, че истинският „Ужас“ вече се е скрил от погледите им, изостанал на поне пет мили и зад няколко тороса. Миражът беше последният дар на решилия да ги измъчва зъл арктически бог.

Все още водач на злополучната експедиция, Франсис Роудън Мойра Крозиър осъзна за пръв път, че вече не е капитан на кораб на Изследователската служба към Кралския военноморски флот. Тази част от неговия живот — а службата му като моряк и морски офицер беше целия му живот още от момче — бе приключила завинаги. След като бе изгубил толкова много хора и двата кораба, Адмиралтейството никога повече нямаше да му повери командването на друг съд. Крозиър знаеше, че продължителната му флотска кариера вече беше приключила.

До лагера „Ужас“ оставаха още два дни усилено теглене на шейни. Крозиър впери поглед във високия торос и бавно тръгна напред.

33.

Гудсър

69°37’42’’ северна ширина, 98°41’ западна дължина

22 април 1848 г.


От личния дневник на доктор Хари Д. С. Гудсър.

Перейти на страницу:

Похожие книги