Ужас

След известно време — Крозиър дори не е сигурен дали е същият ден и дали девойката отново се е връщала в палатката, докато е спял — Безмълвната го събужда. През процепите на еленовите кожи прониква все същата мъждива светлина, в палатката горят все същите светилници с мас. В снежната ниша на пода, която тя използва за съхранение на продуктите, лежи прясно парче тюленово месо и Крозиър вижда, че девойката е съблякла тежката си парка и е останала само по нещо като къси панталони, облечени с козината навътре. Външната част на кожата е по-светла от мургавата кожа на Безмълвната. Гърдите й се поклащат, когато тя отново се отпусна на колене пред Крозиър.

Внезапно въженцето отново започва да танцува между пръстите й. Този път девойката показва първо животинска фигурка, после връвчицата се отпуска, усуква се и в средата отново се появява островърхият овален купол.

Крозиър поклаща глава. Той не разбира.

Безмълвната хвърля въженцето в купичката, взима късия си извит нож с костена дръжка, приличащ на куката на пристанищен хамалин, и започва да реже парчето тюленово месо.

* * *

— Трябва да намеря хората ми — прошепва Крозиър. — Трябва да ми помогнеш да намеря хората ми.

Безмълвната го гледа.

Капитанът не знае колко дни са минали от първото му пробуждане. Той спи много. В редките часове, през които е буден, той пие своя бульон, яде тюленово месо и лой, които Безмълвната вече няма нужда да дъвче вместо него, макар да продължава да ги поднася към устата му, а освен това го мие и сменя лапите на раните му. Крозиър изпитва неописуемо унижение от това, че е принуден да се облекчава в друга голднърова консервена кутия, поставена в снега на една ръка разстояние от постелята му, и че именно момичето трябва редовно да я изнася и да я изпразва някъде на леденото поле. Не му става по-леко при мисълта, че съдържанието на консервената кутия замръзва бързо и почти не разнася миризма в малката палатка, която и без това мирише силно на риба, тюленово месо и на собствената им човешка пот.

— Трябва да ми помогнеш да се върна при хората ми — отново произнася той с хриплив глас. Усеща, че има големи шансове да се намират близо до полинията, където ги беше нападнал Хики — на не повече от две мили от лагера „Спасение“.

Той трябва да предупреди останалите.

Смущава го фактът, че всеки път, когато се събуди, светлината, проникваща през процепите, изглежда все същата. Може би по някаква причина, която само доктор Гудсър би могъл да обясни, той се събужда само през нощта. Може би Безмълвната го упоява със своя бульон от тюленова кръв, за да може той да спи през деня. За да му попречи да избяга.

— Моля те — шепне той. Може само да се надява, че въпреки немотата си дивачката е научила поне малко английски по време на престоя си на борда на КНВ „Ужас“. Гудсър беше потвърдил, че Безмълвната дама чува всичко, въпреки че няма език, с който да говори, и Крозиър сам беше виждал как тя потрепва при някой неочакван силен шум, докато беше гостенка на кораба му.

Безмълвната продължава да се взира в него.

„Тя е не само дивачка, а и идиотка“ — мисли си Крозиър. Проклет да е, ако още веднъж се обърне с молба към тази езичница. Ще продължи да се храни, да оздравява и да събира сили, и в един прекрасен ден ще я блъсне встрани и ще тръгне сам към лагера.

Безмълвната примигва и се обръща, за да сготви парчето тюленово месо на малката си печка, захранвана с лой.

* * *

Той се събужда през друг ден — или по-точно през друга нощ, тъй като светлината е все така мъждива — и вижда, че Безмълвната стои на колене пред него и отново играе на странната си игра.

Първата фигура, която се образува между пръстите й, е отново познатият островръх купол. Пръстите й танцуват. Появяват се две отвесни примки, но този път те имат два крака или лапи вместо четири. Тя разперва по-широко ръцете си и по някакъв начин фигурката започва да се движи — плъзга се от дясната ръка към лявата, мърдайки краката балони. Девойката разваля фигурката, пръстите й летят и в средата отново се появява овалният купол, но — осъзнава Крозиър — този път формата му е малко по-различна. Върхът на купола е изчезнал и сега той представлява чиста дъгообразна крива като онези, които той е изучавал като мичман, преглеждайки задълбочено илюстрациите по геометрия и тригонометрия.

Крозиър поклаща глава.

— Не разбирам — изхриптява той. — Не виждам никакъв смисъл в тази проклета игра.

Безмълвната го поглежда, примигва, прибира въженцето в кожената си торба и започва да измъква Крозиър изпод спалните му кожи.