Ужас

Той все още няма енергия да й се съпротивлява, но и не използва малкото си възстановени сили, за да й помогне. Безмълвната го изправя да седне и му облича лека долна риза от еленова кожа, върху която навлича дебела парка. Крозиър е изумен от лекотата на облеклото — памучните и вълнени дрехи, които беше обличал през последните три години при излизанията си навън, тежаха повече от трийсет фунта, преди неизбежно да се пропият от пот и лед, но горната част на ескимоското облекло не тежеше повече от осем фунта. Той чувства колко свободно висят дрехите върху тялото му, но колко плътно прилепват към шията и китките — навсякъде, откъдето би могла да избяга топлината.

Смутеният Крозиър се опитва да помогне при обуването на леките панталони от еленова кожа върху голите му крака — същите панталони, каквито носи Безмълвната в палатката, само че по-голям размер, — а след това и на дългите чорапи от еленова кожа, но непослушните му пръсти по-скоро пречат, отколкото помагат. Безмълвната отблъсква ръцете му настрани и довършва обличането му с безстрастната ловкост, позната само на майките и бавачките.

Крозиър гледа как девойката обува на краката му високи терлици, които изглеждат като изплетени от трева, и ги завързва здраво около краката и глезените му. Той предполага, че служат за изолация, и трудно може да си представи колко време е било необходимо на Безмълвната — или на някоя друга жена, — за да изплете от трева такива високи и плътни терлици. Кожените ботуши, които Безмълвната нахлузва върху терлиците, прихващат и долната част на кожените му панталони и той забелязва, че подметките на тези ботуши са направени от много по-дебела, груба кожа.

В първите часове след събуждането му в палатката Крозиър се беше зачудил на изобилието от парки, нещавени кожи, еленови кожи, гърнета, сухожилия, лампи с тюленова мас, направени от нещо, приличащо на талк, закривения нож и останалите инструменти, но след това осъзна очевидното — именно Безмълвната дама беше обрала всичко от телата и раниците на осмината мъртви ескимоси, убити от лейтенант Ходжсън и Фар. Останалото имущество — голднъровите консервени кутии, лъжиците, допълнителните ножове, ребрата от морски млекопитаещи, парчетата дърво, кост, дори онова, което приличаше на стари дъги от бъчви и сега беше използвано при разпъването на палатката — сигурно беше отмъкнато от „Ужас“ или от изоставения лагер „Ужас“ или по време на няколкото месеца, които Безмълвната беше прекарала сама на леда.

След като е облечен, Крозиър се отпуска безсилно на единия си лакът и пита задъхано:

— Сега ще ме отведеш ли при хората ми?

Безмълвната му слага ръкавици, вдига на главата му качулката, обшита с кожа на бяла мечка, завързва я здраво под брадичката му и го измъква навън през отвора на палатката.

Студеният въздух изгаря дробовете му и го кара да се закашля, но миг по-късно Крозиър осъзнава колко топло се чувства останала част от тялото му. Той усеща как топлината на собственото му тяло се носи под широкото облекло, което явно не я пропусна навън. Около минута Безмълвната се суети около него, настанява го върху купчина сгънати кожи. Той предполага, че тя не иска той да лежи на леда, дори върху мечешка кожа, тъй като в тези странни ескимоски дрехи на човек му е по-топло, когато седи, позволявайки на въздуха, нагрят от собственото му тяло, да циркулира свободно под кожите.

Сякаш за да потвърди догадката му, Безмълвната разстила на леда една мечешка кожа, внимателно я сгъва и я слага върху съседната купчина. За голяма изненада на Крозиър, чиито крака през последните три години бяха изстивали всеки път, когато излезеше на палубата на кораба или навън, на леда, и постоянно бяха мокри и студени след напускането на „Ужас“, сега студът и влагата изобщо не проникват през дебелата кожена подметка и изплетените от трева терлици, които носи.

Безмълвната започва да събира палатката с уверени движения, а през това време Крозиър се оглежда наоколо.

„Наистина е нощ. Защо ме изкара навън през нощта? Да няма някакви непредвидени обстоятелства?“ Доколкото може да съди по шумовете, палатката от еленови кожи, която е разглобена бързо, е била разпъната направо върху леда, разположена е сред глетчерови върхове, айсберги и тороси, отразяващи слабата светлина на няколкото звезди, надничащи между облаците. Крозиър вижда тъмната вода на полиния, намираща се на по-малко от трийсет фута от мястото на палатката, и сърцето му забива учестено. „Все още се намираме на мястото, където Хики ни нападна от засада, на две мили от лагера «Спасение». Знам пътя дотам.“

Тогава осъзнава, че тази полиния е много по-малка от онази, до която ги беше завел Робърт Голдинг — черното петно на откритата вода е дълго по-малко от осем фута и е широко само половин фут. А и околните айсберги, замръзнали в паковия лед, не изглеждат по същия начин. Те са много по-високи и повече на брой, отколкото онези на мястото на засадата. И торосите са по-високи.