Ужас

Последните нареждания към Франклин, дадени преди отплаването, гласяха: ако пътят към Северозападния проход се окаже преграден от лед или други препятствия, да поеме на север през протока Уелингтън към Отвореното полярно море29 — тоест към Северния полюс — и Франклин правеше това, което беше вършил без колебание през целия си живот: изпълняваше дадените му заповеди. През това второ лято в Арктика двата му кораба отплаваха на север от остров Девън; Франклин поведе КНВ „Еребус“ и КНВ „Ужас“ покрай нос Уокър към непознатите води на ледения архипелаг.

Предишното лято изглеждаше, че ще му се наложи по-скоро да плава към Северния полюс, отколкото да търси Северозападния морски път. Засега капитан сър Джон Франклин имаше основания да се гордее със скоростта си и експедитивността си. По време на краткото лятно пътуване през миналата, 1845 година — бяха потеглили със закъснение от Англия и с още по-голямо закъснение спрямо планираното от Гренландия, — той все пак беше прекосил Бафиново море в рекордни срокове, после беше минал през протока Ланкастър южно от остров Девън, след това през протока Бароу, и беше установил, че пътят му на юг покрай нос Уокър вече е преграден от леда още в края на август. Но ледовите му лоцмани докладваха за чисти води на север, край западния бряг на остров Девън в посока протока Уелингтън, така че Франклин се подчини на допълнителните си нареждания и пое на север, където можеше да има свободен от лед проход към Отворено полярно море и Северния полюс.

Не намериха излаз към легендарното Отворено полярно море. Масив от суша — полуостров Гринел, който, доколкото разбираха участниците в експедицията на Франклин, можеше да е част от неизвестния Арктически континент — прегради пътя им и ги принуди да се насочат към откритите води на северозапад, после почти право на запад, докато не достигнаха западния край на полуострова, след което завиха отново на север, където се натъкнаха на монолитен леден масив, който се простираше на север от протока Уелингтън и изглеждаше безкраен. Пет дни плаване покрай високата ледена стена убедиха Франклин, Фицджеймс, Крозиър и ледовите лоцмани, че на север от протока Уелингтън няма никакво Отворено полярно море. Или поне не и това лято.

Влошаващите се заради леда условия ги принудиха да завият на юг и да заобиколят сушата, по-рано известна като Земя на Корнуолис, но сега оказала се остров Корнуолис. Ако не друго, реши капитан сър Джон Франклин, експедицията му поне беше разрешила тази загадка.

Тъй като тогава, през късното лято на 1845 година, морето бързо замръзваше в ледени полета, Франклин приключи обиколката на огромния пустинен остров Корнуолис и отново влезе в протока Бароу на север от нос Уокър, убеди се, че пътят на юг продължава да е блокиран — сега с монолитен лед — и намери убежище край малкия остров Бичи, като влезе в заливче, което бяха проучили две седмици по-рано. Пристигнаха точно навреме — само ден след като пуснаха котви в малкото заливче, последните свободни канали в протока Ланкастър замръзнаха и движещият се паков лед направи всякакво плаване невъзможно. Беше съмнително дали дори такива шедьоври на съвременното корабостроене като „Еребус“ и „Ужас“ биха преживели зимата в ледовете на протока.

Но сега беше лято и те вече седмици наред плаваха на югозапад, като при възможност възстановяха запаса си от провизии, изследваха всеки канал, внимателно следяха от наблюдателните постове на мачтите къде има свободна от ледове вода, пробиваха си път през ледовете, когато се наложеше.

„Еребус“ продължаваше да води, на него се падаше да пробива ледовете като флагман и като кораба с по-мощен — с пет конски сили — парен двигател, ала — проклятие! — при сблъсък с подводен лед дългият вал на гребния винт се изкриви и престана да функционира както трябва, така че „Ужас“ излезе на водеща позиция.

Когато заледените брегове на Земята на крал Уилям се показаха на не повече от петдесет мили южно пред тях, корабите излязоха иззад прикритието на огромния остров на север от тях — същият този остров, който им беше преградил пътя на северозапад покрай нос Уокър, по курса, който на Франклин му беше наредено да следва, и така го беше принудил да се насочи на юг през протока Пил и други неизследвани до момента протоци — и ледовете на юг и запад от тях отново станаха подвижни и почти монолитни. Корабите загубиха скорост и започнаха едва да пълзят. Ледът стана по-дебел, започнаха по-често да се срещат айсберги, каналите станаха по-тесни и разстоянията между тях се увеличиха.

Тази сутрин, 3 септември, сър Джон събра на съвещание капитаните си, старшите офицери, инженерите и ледовите лоцмани. Всички се побраха спокойно в личната каюта на сър Джон, намираща се на мястото, на което в КНВ „Ужас“ беше каюткомпанията на офицерите с библиотеката и латерната. Помещението беше широко дванайсет фута и дълго цели двайсет фута, с отделна тоалетна, разположена откъм страната на десния борд. Личната тоалетна на Франклин не отстъпваше по размер на каютите на капитан Крозиър и на останалите офицери.