Ужас

Едмънд Хор, стюардът на сър Джон, разтегна масата, за да могат да се съберат около нея всички присъстващи офицери — командир Фицджеймс, лейтенант Гор, лейтенантите Левеконт и Феърхолм от „Еребус“, капитан Крозиър и лейтенантите Литъл, Ходжсън и Ървинг от „Ужас“. Освен тези осем офицери, седнали от двете страни на масата — сър Джон зае главното място до стената откъм десния борд, близо до входа на личната си тоалетна, — на съвещанието присъстваха, застанали край далечния край на масата, двамата ледови лоцмани, господин Бланки от „Ужас“ и господин Рийд от „Еребус“, както и двамата инженери — господин Томпсън от кораба на Крозиър и господин Грегъри от флагмана. Сър Джон беше поканил да присъства и един от лекарите, Стенли от „Еребус“. Стюардът на Франклин сервира вино, кашкавал и сухари и за известно време протече непринуден разговор, докато сър Джон не призова събранието да започне.

* * *

— Господа — каза сър Джон, — сигурен съм, че знаете защо сме се събрали тук. През последните два месеца благодарение на Божието милосърдие експедицията ни се придвижва много успешно. Отдалечихме се поне на триста и петдесет мили от остров Бичи. Нашите съгледвачи, както и онези, които изпращаме на разузнаване с шейните, продължават да докладват за свободно от лед море на юг и на запад от нас. Може би все още е възможно — с Божията помощ — да достигнем открито море и да преминем през Северозападния проход тази есен.

Ала ледът на запад от нас, както разбирам, хем става по-дебел, хем се разпростира. Господин Грегъри докладва, че водещият вал на „Еребус“ е получил повреда при сблъсък с леда и че макар и все още да можем да се движим с парна тяга, ефективността на флагмана се е снижила. Запасите ни от въглища намаляват. Скоро ще настъпи новата зима. С други думи, господа, тук и сега трябва да решим какъв курс на действие и каква посока ще изберем. Мисля, че ще е справедливо да отбележа, че успехът или неуспехът на нашата експедиция ще зависят от решението, което ще вземем тук.

Настана продължителна тишина.

Сър Джон направи знак на червенобрадия ледови лоцман на „Еребус“.

— Може би ще бъде полезно, преди да разгледаме възможностите и да започнем дискусията, да изслушаме нашите ледови лоцмани, инженерите и лекаря. Господин Рийд, бихте ли изложили на присъстващите онова, което ми разказахте вчера за настоящата ледова обстановка и прогнозите ви за развитието й?

Рийд, застанал в далечния край на масата, откъм страната на офицерите от „Еребус“, се изкашля. Ледовият лоцман беше свит човек, така че необходимостта да говори пред толкова високопоставена компания накара лицето му да придобие цвета на брадата му.

— Сър Джон… господа… за никого не е тайна, че ние имахме дяв… такова… страшен късмет с ледовата обстановка, откакто се освободихме от ледовете през май и откакто напуснахме подслона си край остров Бичи в началото на юни. Докато бяхме в протоците, плавахме предимно сред ледена каша. Тя не е проблем. През нощите — онези няколко часа мрак, които тук наричаме нощи — разсипахме с носовете ледена кора, като онази, която наблюдаваме през последната седмица, тъй като морето постоянно е на границата на замръзване, но тя също не е особен проблем.

Удаваше ни се да избягваме младия лед покрай бреговете — а той е вече сериозно нещо. Зад него е крайбрежният лед, способен да пробие обвивките дори на кораби с подсилени корпуси като този тук и на „Ужас“ отпред. Но, както казах, успявахме да се държим далеч от този лед… досега.

Рийд се обливаше в пот и явно не му се искаше да говори толкова дълго, но той беше наясно, че още не е отговорил напълно на въпроса на сър Джон. Изкашля се и продължи:

— Така че, сър Джон и ваши милости, ние нямаме особен проблем с натрошения лед, по-дебелия дрейфуващ лед и ледените парчета, които са се откъснали от истинските айсберги; засега успяваме да ги избягваме заради широките проходи и откритите водни пространства, които намирахме. Но обстановката се променя. Сега, когато нощите се удължават, ледената кора става постоянна и ние все по-често срещаме потоци от буцест лед. Именно тези потоци от буцест лед безпокоят мен и господин Бланки.

— И защо, господин Рийд? — попита сър Джон. На лицето му беше изписано отегчение, обичайно за него при обсъждането на ледовата обстановка. За сър Джон ледът си беше лед — нещо, което трябва да бъде разцепено и преодоляно.

— Заради снега — каза Рийд. — Заради дебелия сняг върху тях, сър, и заради равнището на водата по време на прилив. Подобно нещо винаги е признак за наличието на стари ледени полета отпред, сър, за проклет паков лед и точно там ще заседнем. Навсякъде на юг и на запад, докъдето ни стига погледът или можем да достигнем с шейните, има паков лед, господа, единствено на юг от остров Крал Уилям е възможно да има свободна от лед вода.

— Северозападният проход — каза тихо командир Фицджеймс.