Ужас

15. Франклин

70°05’ северна ширина, 98°23’ западна дължина

11 юни 1847 г.

До деня, в който му беше писано да умре, сър Джон почти се беше възстановил от шока, който беше изпитал при вида на голото ескимоско момиче.

Това беше същата девойка, същата индианска блудница, която дяволът беше изпратил да го изкушава по време на първата му злополучна експедиция през 1819 година, разпуснатата петнайсетгодишна креватна партньорка на име Зелените чорапи. Сър Джон беше сигурен в това. Изкусителната му имаше същата кожа с цвят на кафе, която като че ли сияеше в тъмното, същите повдигнати, заоблени момичешки гърди, същите кафяви ареоли и същата чисто черна, като перото на врана, вертикална ивица над своята женственост.

Това беше същата сукуба.

Щом зърна голата жена на масата на доктор Макдоналд в лазарета — на неговия собствен кораб, — сър Джон бе дълбоко потресен, но беше убеден, че е успял да скрие реакцията си от лекарите и останалите капитани до края на този безкрайно дълъг, тягостен ден.

Погребалната служба на лейтенант Гор се състоя късно в петък, 4 юни. На многобройната група моряци им бяха необходими повече от двайсет и четири часа, за да пробият леда, така че лейтенантът да може да бъде погребан в морето, и им се наложи да използват черен барут, за да взривят горните десет фута от твърдия като камък лед, а след това се хванаха за кирките и лопатите, за да разчистят широкия кратер и да изкопаят последните пет фута. Когато около обяд приключиха с работата си, господин Уийкс, дърводелецът на „Еребус“, и господин Хъни, дърводелецът на „Ужас“, бяха сковали изкусно и елегантно дървено скеле над дългата десет фута и широка осем фута дупка в тъмното море. Край дупката бяха разположени работни екипи, въоръжени с дълги прътове, които трябваше да следят дупката под платформата да не се запълни с лед.

На сравнително топлия кораб тялото на лейтенант Гор беше започнало бързо да се разлага, затова дърводелците бяха сковали първо един солиден ковчег от махагон, в който бяха поставили сандък от ароматен кедър. Пространството между стените беше запълнено с пласт олово вместо традиционните две оръдейни гюлета, които се поставяха в обичайната брезентова погребална торба, за да е сигурно, че тялото ще потъне. Ковачът, господин Смит, беше изковал и гравирал красива мемориална медна плоча, която беше заковал върху капака на махагоновия ковчег. И тъй като погребалната служба представляваше смесица от сухоземни ритуали и по-често срещаното погребение в морето, сър Джон беше наредил изрично ковчегът да бъде достатъчно тежък, за да потъне веднага.

Когато камбаната удари осем пъти за началото на първата къса следобедна вахта — в четири часа, — екипажите на двата кораба се събраха на мястото на погребението, което се намираше на четвърт миля от „Еребус“. Сър Джон беше заповядал да присъстват всички, като на корабите щяха да останат само най-малкият възможен брой вахтени, а освен това им беше наредил да не обличат никакви дрехи върху парадните униформи, затова в уречения час на леда се събраха повече от сто треперещи от студ, но облечени в пълна парадна униформа офицери и моряци.

Ковчегът на лейтенант Гор беше спуснат от борда на „Еребус“ и привързан с ремъци върху голяма шейна, която бе допълнително подсилена за тази печална цел. Покриха го с личния „Юниън Джак“ на сър Джон. След това трийсет и двама моряци, двайсет от „Еребус“ и дванайсет от „Ужас“, започнаха бавно да теглят шейната ковчег към мястото на погребението, докато четирима от най-младите моряци, които все още бяха зачислени като юнги — Джордж Чеймбърс и Дейвид Йънг от „Еребус“, Робърт Голдинг и Томас Евънс от „Ужас“, — биеха равномерно по барабаните, обвити в черен плат. Тържествената процесия беше ескортирана от двайсет мъже, сред които капитан сър Джон Франклин, командир Фицджеймс, капитан Крозиър и повечето от останалите офицери и старшини в пълна парадна униформа, с изключение на онези, които бяха останали да командват двата почти опустели кораба.

На мястото на погребението отряд морски пехотинци в червени мундири стоеше мирно, в очакване да отдаде почест със залп. Воден от трийсет и три годишния сержант Дейвид Брайънт, отрядът се състоеше от капрал Пиърсън, редник Хопкрафт, редник Пилкингтън, редник Хийли и редник Рийд от „Еребус“ — от контингента морски пехотинци на флагмана липсваше само редник Брейн, който беше починал предишната година и беше погребан на остров Бичи, — както и от сержант Тоузър, капрал Хеджес, редник Уилкс, редник Хамънд, редник Хедър и редник Дейли от КНВ „Ужас“.

Крачещият зад погребалната шейна лейтенант Х. Т. Д. Левеконт, който беше поел задълженията на покойния, носеше триъгълната шапка на лейтенант Гор и сабята му. До Левеконт вървеше лейтенант Джеймс Феърхолм, носещ синя кадифена възглавница, върху която бяха подредени шестте медала, заслужени от младия Гор по време на службата му в Кралския военноморски флот.