Ужас

Но в началото моряците не изхвърлили Йона зад борда, нали, спътници мои? Не — те били смели мъже и добри моряци и продължили да гребат усилено, за да отведат своя потъващ кораб до сушата. Но накрая изчерпали всичките си сили и се примолили на Господ, а след това пожертвали Йона, хвърляйки го зад борда.

И в Библията се казва: „Господ изпрати една голяма риба да погълне Йона и той беше в корема на рибата три дни и три нощи.“

Забележете, моряци, че в Библията не се казва, че Йона е бил погълнат от кит! Не! Не е бил нито бял кит, нито южен кит, нито гърбат кит, нито кашалот, нито косатка, нито финвал, каквито можем да видим в полярните води при нормално арктическо лято. Не, Йона е бил погълнат от „голяма риба“, която Господ е бил подготвил за него — което означава чудовище от дълбините, което бог Йехова е създал при Сътворението точно с тази цел: някой ден да погълне Йона; и в Библията тази чудовищно огромна риба понякога се нарича левиатан.

Така и ние бяхме изпратени на мисия отвъд познатите ни граници на света, по-далеч от Тарсис — който в края на краищата се оказа едва в Испания, — бяхме изпратени тук, където сякаш самите природни сили се бунтуват, където от замръзналите небеса падат мълнии, където студът никога не омеква, където белите мечки вървят по замръзналата повърхност на морето, на място, което никой човек, цивилизован или не, не може да нарече свой дом.

Но ние не сме напуснали пределите на Царството Божие, спътници мои! Както Йона не е проклинал съдбата си и не е негодувал срещу наказанието си, а три дни и три нощи се е молил на Господ от корема на рибата, така и ние не трябва да негодуваме, а да приемем волята Божия, която ни обрече на три дълги полярни нощи в корема на този лед, и също като Йона трябва да се молим на Бог с думите: „Ти ме прокуди от погледа си, но аз отново виждам светия Ти храм. Вода ме заобикаля отвсякъде, прониква дори в душата ми, бездната ме е погълнала, плевели обвиват главата ми. Стигнах до подножието на планината: земята със своите прегради навеки ме обгради, но Ти, Господи Боже, ще изведеш душата ми от ада.

Когато душата ми изнемогне в мен, аз ще си спомня моя Бог и молитвата ми ще стигне до теб в твоя свещен храм. Онези, които се поддават на лъжлива суета, са се отрекли от милосърдието ти. Но аз се оставям в твоите ръце с благодарствен молебен; каквото съм обещал, ще изпълня. В Господ е спасението.

И проговорил Господ на рибата и тя изплюла Йона на суха земя.“

И вие, възлюблени спътници мои, знайте в сърцето си, че ние сме се оставили в ръцете на Господ с благодарствени молебени. Трябва да изпълним онова, което сме обещали. Нашият приятел и брат во Христе лейтенант Греъм Гор, нека спи в мир в лоното Господне, видя, че през това лято за нас няма да има спасение от левиатановата зима. Тази година няма да успеем да се измъкнем от студения корем на леда. Това послание щеше да ни донесе той, ако беше останал жив.

Но нашите кораби са здрави, спътници мои. Имаме храна за тази зима и за по-дълго, ако е необходимо… много по-дълго. Имаме въглища, с които да се топлим, но още по-силно ще ни сгрява дружбата ни и знанието, че нашият Бог не ни е изоставил.

Още едно лято и още една зима в корема на този левиатан, спътници мои, и ви се заклевам, че след това Божията милост ще ни изведе от това ужасно място. Северозападният проход съществува; намира се само на няколко мили отвъд хоризонта на северозапад — само преди една седмица лейтенант Гор едва не го е видял със собствените си очи — и ние ще доплаваме до него, ще минем през него и ще стигнем до Тихия океан за броени месеци, когато тази необичайно продължителна зима приключи, защото ние ще изплачем болката си на нашия Бог и той ще чуе гласовете ни от корема на самия ад, защото вече е чувал моя глас и вашите.

Ала сега, спътници мои, нас ни преследва тъмният дух на този левиатан, който се явява в образа на злобна бяла мечка — но това е само мечка, само един глупав звяр, колкото и да се старае да служи на врага, ала също като Йона ние ще се молим на нашия Господ да прогони този ужас от нас, изпълнени с увереност, че той ще чуе гласовете ни.

Убийте това животно, спътници мои, и в деня, когато то падне от ръката на някой от вас, аз се заклевам, че ще платя на всички до един по десет златни суверена от собствения си джоб.

Сред мъжете, събрани в средата на кораба, се разнесе шепот.

— Десет златни суверена на човек — повтори сър Джон. — Не само премия за човека, който посече този звяр, също както Давид посече Голиат, а награда за всички — поравно. В добавка към това вие ще получавате както досега своята надница, определена ви от Изследователската служба, и ви давам своята дума, че като възнаграждение към нея ще получите сума, равна на вашия аванс — в замяна само на още една зима, прекарана на топло, в ядене на добра храна и в очакване на топенето на ледовете!