В служба на злото

– При последното идване на Ноъл му казах да не припарва тук – заяви жената, която вече заваляше думите след всичката изпита бира. – Заплаших го: не се ли махнеш, ще ида в полицията да разправя всичко, което си ми причинявал преди, пък да видим какво ще кажат там, след като толкова момиченца се оплакват, че ги обарваш.

При тази фраза виното съвсем се вкисна в устата на Робин.

– По тази причина са го уволнили в Манчестър. Опипвал тринайсетгодишна. Сигурно и в Маркет Харбъро е станало същото. Не пожела да ми каже защо се е върнал, но аз си знам, че пак е направил нещо такова. Учил се бе от най-добрите в занаята – отбеляза Холи. – Е, мога ли да подам иск?

– Според мен – подхвана колебливо Робин, опасяваща се да не даде съвет, който още повече да навреди на изстрадалата жена пред нея – ще е най-разумно да отидете в полицията. Къде всъщност е брат ви? – попита тя, вече отчаяно желаеща да получи нужната информация и да се махне.

– Не знам – отговори Холи. – Като го заплаших, че ще ида в полицията, направо превъртя, но после...

Тя измърмори нещо неразбираемо, от което се открои само думата „пенсия“.

„Казал й е, че може да му прибира пенсията, ако не иде в полицията.“

И ето че тя бе на път да се вкара рано в гроба, като се пропиваше с парите, които брат й беше дал, за да не разкрива, че я е насилвал. Холи знаеше почти със сигурност, че той продължава „да обарва“ други малки момичета... Дали беше научила някога за обвиненията на Британи? Грижа ли я бе изобщо? Или белегът бе толкова загрубял върху собствените й рани, че я правеше безчувствена за страданията на други деца? Все още живееше в къщата, където се бе случило всичко, където предните прозорци гледаха към тухлена стена с бодлива тел... Защо не беше избягала, чудеше се Робин. Защо и тя не се беше махнала като Ноъл? Защо бе останала в къщата, обърната към високата стена без прозорци?

– Нямате ли негов телефонен номер или нещо такова? – попита Робин.

– Не – отвърна Холи.

– Може да получите добра сума, ако ми намерите някакъв контакт – отчаяно настоя момичето, пратило по дяволите всякакъв финес.

– Имам му стария номер – изфъфли Холи, след като се рови няколко минути в замъгленото си съзнание и се взира безплодно в телефона си. – В Маркет Харбъро...

Отне дълго време да открият телефонния номер в последната месторабота на Ноъл, но най-сетне се добраха до него. Робин го записа, после извади десет лири от портмонето си и ги тикна в приелата ги на драго сърце ръка на Холи.

– Бяхте много отзивчива, много ми помогнахте.

– Бездруго всичките са гадове до един.

– Да – рече Робин, без да има и бегла идея с какво се съгласява. – Ще се свържа с вас. Имам адреса ви.

Тя се изправи.

– Да. Довиждане. Всичките са гадове до един.

– За мъжете говори – поясни барманката, дошла да прибере няколко от празните чаши пред Холи, като се усмихна на недоумението на Робин.

– А, да – избъбри Робин почти несъзнателно. – Самата истина. Много благодаря. Довиждане, Холи... Всичко хубаво...

26

Desolate landscape, Storybook bliss . . .

Blue Öyster Cult, ‘Death Valley Nights’40

40 Околност запустяла, / блаженство като в книга с приказки... Блу Ойстър Кълт, „Нощи в Долината на смъртта“ – Б. пр.

– От загубата за психологията спечели детективската професия – отбеляза Страйк. – Дяволски добре си се справила, Робин.

Той вдигна кутийката си с бира „Макюън“ в тост към нея. Седяха в паркирания ландроувър и похапваха риба и пържени картофи недалеч от закусвалня „Олимпик“ с храна за къщи. Осветените й прозорци подчертаваха заобикалящия мрак. Силуети минаваха начесто пред ярките правоъгълници и се трансформираха в триизмерни човешки същества, когато влизаха в оживената закусвалня, а после отново се превръщаха в сенки навън.

– Значи, жена му го е напуснала.

– Да.

– И според Холи оттогава не е виждал децата?

– Точно така.

Страйк отпи замислен от бирата си. Искаше му се да вярва, че Брокбанк наистина е загубил контакт с Британи, но злият негодник като нищо можеше някак да я е открил.

– Ала все така не знаем къде е той – въздъхна Робин.

– Знаем, че не е тук и че не е идвал от близо година – посочи Страйк. – Знаем, че още ме обвинява за всичките си беди, че все така блудства с малки момичета и че е далеч по-вменяем, отколкото са го мислили в болницата.

– Защо реши така?

– Явно си е мълчал за обвинението в сексуален тормоз над дете. Хваща се на работа, при положение че може да си седи у дома и да претендира за помощи на основание инвалидност. Вероятно работейки, получава повече шансове да среща момичета.

– Недей – спря го Робин, тъй като споменът за признанията на Холи беше изместен от този за замразената глава, която изглеждаше толкова млада, с пухкави бузи, с изненадано изражение.

– И тъй, и Брокбанк, и Лейн са на свобода някъде из страната, и двамата ме мразят до смърт.

Докато дъвчеше картофки, Страйк взе да рови в жабката и извади оттам пътен атлас. Известно време мълчаливо разгръщаше страниците му. Робин зави останалото от рибата и картофите си във вестника и каза:

– Трябва да се обадя на майка ми. Ще се върна след мъничко.