В служба на злото

Ето го, пак запя старата песен: не вярваше, че отношенията им са приключили. Уведоми ме, ако искаш да предупредя татко... Сякаш беше буря в чаша вода, сякаш тя не би стигнала чак до там, че да не присъства на тържеството на баща му... Дори не харесвам проклетия ти баща...

Ядосана, написа и изпрати отговор.

Разбира се, че няма да дойда.

Качи се обратно в колата. Страйк като че наистина разговаряше по телефона. Пътният атлас лежеше разтворен на пътническата седалка. Беше разглеждал град в Лестършър – Маркет Харбъро.

– Да, и на теб – чу Страйк да казва. – Да. Ще се видим, като се върна.

„Елин“, каза си тя.

Той влезе в колата.

– Уордъл ли беше? – попита тя невинно.

– Елин – отвърна той.

„Знае ли тя, че си заминал с мен? Че сме сами двамата?“

Робин усети как се изчервява. Не знаеше откъде се бе взела тази мисъл. Та нали въобще не бяха...

– Искаш да идем в Маркет Харбъро ли? – попита тя, взела в ръце картата.

– Бихме могли – отвърна Страйк, като отпи от бирата си. – Това е последното място, където Брокбанк е работил. Там може да открием следа. Глупаво би било да не проверим. А ако ще минем оттам...

Той взе атласа от ръцете й и разлисти няколко страници.

– Само на двайсет километра е от Корби. Може да проверим дали Лейн, живял там при жена през 2008 година, е нашият Лейн. Тя още е там, казва се Лорейн Макнотън.

Робин вече беше свикнала с невероятната памет на Страйк за имена и подробности.

– Добре – каза тя, доволна, че сутринта щеше да донесе още разследване, а не просто едно дълго шофиране обратно към Лондон. Може би, ако откриеха нещо интересно, щяха и втори път да пренощуват далеч от къщи и нямаше да й се налага да вижда Матю още дванайсет часа. Ала тогава си припомни, че бившият й годеник, така или иначе, щеше да пътува на север за рождения ден на баща си и нямаше да го има следващата нощ. Апартаментът щеше да е на нейно разположение.

– Възможно ли е да я е проследил? – зачуди се Страйк на глас след известно мълчание.

– Извинявай... какво? Кой?

– Възможно ли е Брокбанк да е открил Британи и да я е убил след всичкото това време? Или аз съм изцяло на погрешна следа поради ужасната вина, която изпитвам?

Той леко блъсна с юмрук вратата на ландроувъра.

– Но пък да вземем крака – продължи Страйк в спор със себе си. – Има същите белези като нейния. Това е било важна тема помежду им: „Като беше малка, бях започнал да ти режа крака, но влезе майка ти“. Проклет зъл мръсник. Кой друг би ми изпратил крак с белези?

– Ами – проговори бавно Робин, – мога да се сетя за причина да бъде избран крак и тя да няма нищо общо с Британи Брокбанк.

Страйк се обърна да я погледне.

– Продължавай.

– Убиецът на момичето, който и да е той, би могъл да ти изпрати коя да е част от нея и да постигне същия резултат – каза Робин. – Ръка или... или гърда... – Тя полагаше всички усилия да поддържа тона си равен. – За полицията и репортерите, които са ни налетели, не би имало разлика. Бизнесът ни все така щеше да е компрометиран и ние щяхме да сме потресени. Само че той е избрал да изпрати десен крак, отрязан на същото място, където е ампутиран твоят.

– Предполагам, че се връзва с проклетата песен. Само че... – Страйк се отказа от мисълта си. – Не, говоря глупости. Ръка би свършила същата работа в това отношение. Или шия.

– Определено създава асоциация с твоята травма – каза Робин. – Какво означава за него твоят липсващ крак?

– Един бог знае – отвърна Страйк, изучаващ профила й, докато тя говореше.

– Героизъм – заяви Робин.

Страйк изсумтя.

– Няма нищо героично в това да се озовеш на погрешното място в погрешното време.

– Ти си награден ветеран.

– Не ме наградиха, задето станах жертва на взрив. Случи се преди това.

– Никога не си ми го казвал.

Тя се обърна с лице към него, но той не се остави да бъде отвлечен от темата.

– Продължавай. Защо крак?

– Нараняването ти е получено по време на война. Олицет­ворява храброст, преодоляване на тежки обстоятелства. Всеки път, като говорят за теб в медиите, споменават ампутирания ти крак. Мисля, че за него той се свързва със слава, с постижения и... и чест. Опитва се да принизи травмата ти, да я обвърже с нещо ужасно, да подмени у широката общественост образа ти на герой с такъв на човек, който получава части от разчленено момиче. Иска да ти причини неприятности, да, но едновременно с това и да те срине публично. Той е човек, желаещ онова, което имаш ти, стремящ се към признание и значимост.

Страйк се наведе и извади втора кутийка „Макюън“ от кафяв плик в краката си. Щракването при отварянето на халката отекна в студения въздух.

– Ако си права – продума Страйк, като наблюдаваше виещия се в мрака дим от цигарата си, – ако яростта на този маниак се дължи на факта, че съм придобил известност, Уитъкър се нарежда начело в списъка. За това си е мечтал открай време: да бъде знаменитост.

Робин изчака. Не й беше казвал практически нищо за втория си баща, макар че интернет й беше предоставил много подробности, премълчани от Страйк.