В служба на злото

Облегната на улична лампа на известно разстояние, тя наб­ра номера на родителите си.

– Добре ли си, Робин?

– Да, мамо.

– Какво става между теб и Матю?

Робин отправи поглед към рехаво осеяното със звезди небе.

– Мисля, че се разделихме.

– Мислиш? – Не звучеше нито шокирана, нито натъжена, просто заинтересувана от пълните факти.

Робин се страхуваше, че ще се разплаче, когато й се наложи да го изрече на глас, ала никакви сълзи не запариха в очите й, нито й се наложи да се насилва, така че гласът й да звучи спокойно. Може би закоравяваше. Отчайващата житейска история на Холи Брокбанк, жестокият край на непознатото момиче в Шепърдс Буш определено променяха нещата.

– Случи се в понеделник вечер.

– Заради Корморан ли е всичко?

– Не – отговори Робин. – Заради Сара Шадлок. Оказа се, че Мат спял с нея по времето, когато бях... у дома. Когато... сещаш се кога. След като напуснах университета.

Двама младежи излязоха с криволичене от „Олимпик“, очевидно пияни, и взеха да си крещят ругатни един на друг. Единият забеляза Робин и сръчка другия с лакът. Тръгнаха към нея.

– Добре ли си, миличка?

Страйк излезе от колата и тръшна вратата. Надвишаваше с цяла глава и двамата. Младежите се отдалечиха, без да гъкнат. Той запали цигара и се облегна на колата, а лицето му беше в сянка.

– Мамо, там ли си още?

– И той ти каза това в понеделник вечерта? – попита Линда.

– Да – каза Робин.

– Защо?

– Отново се разправяхме на тема Корморан – промърмори Робин, осъзнавайки присъствието на Страйк само на мет­ри от нея. – Казах му, че нашето е само платонична връзка като неговата със Сара. Тогава видях лицето му... и той си призна.

Майка й издаде продължителна и дълбока въздишка. Робин изчака за мъдри или утешителни думи.

– Мили боже – промълви Линда. Последва ново дълго мълчание. – Но как си ти наистина, Робин?

– Добре съм, мамо, честно. Работя. Това ми помага.

– От къде на къде се озова тъкмо в Бароу?

– Опитваме се да открием един от мъжете, които Страйк подозира, че са изпратили крака.

– Къде сте отседнали?

– Мислим да отидем в „Травълодж“ – отговори Робин. – В отделни стаи, естествено – побърза да добави.

– Говорила ли си с Матю, откакто замина?

– Не престава да ми праща съобщения, че ме обичал.

Като го каза, се сети, че така и не беше прочела последното.

– Съжалявам – каза Робин на майка си. – За роклята, за приема, за всичко... Страшно много съжалявам, мамо.

– Тези неща са ми последна грижа – каза Линда и попита отново: – Ти добре ли си, Робин?

– Да, добре съм, гарантирам ти. – Поколеба се и после добави едва ли не предизвикателно: – Корморан се държа прек­расно.

– И все пак ще трябва да разговаряш с Матю – каза Линда. – След всичкото това време заедно... не може да не говориш с него.

Самообладанието на Робин се пропука; гласът й затрепери от гняв, а ръцете й се разтресоха, когато думите се изляха от нея.

– Бяхме на ръгби мач със Сара и Том само преди две седмици. Все се навърта около него, дори след като завършиха университета. Спали са, докато аз бях... докато аз... Така и не я изключи от живота си, тя вечно го прегръщаше, флиртуваше с него, предизвикваше караници между двама ни. На ръгби мача подхвана темата за Страйк: „О, той е толкова привлекателен. И сте само двамата в офиса, така ли?“. А аз през цялото това време смятах, че интересът е само от нейна страна. Знаех, че се е опитала да го вкара в леглото в университета, но никога не съм... Година и половина са продължавали да спят заедно и знаеш ли какво ми каза той? Тя го утешавала... Трябваше да се примиря и да приема, че тя ще присъства на сватбата, след като бях поканила Страйк, без да съобщя на Мат, и това щеше да е наказанието ми, защото не я исках там. Мат постоянно обядва с нея, когато се случи близо до работата й.

– Ще дойда в Лондон да те видя – отсече Линда.

– Не, мамо...

– Само за един ден. Ще те заведа на обяд.

Робин се засмя леко.

– Мамо, аз нямам обедна почивка. Службата ми не е такава.

– Ще дойда в Лондон, Робин.

Станеше ли гласът на майка й твърд като сега, нямаше никакъв смисъл да се спори с нея.

– Нямам представа кога ще се върна.

– Е, ще ме уведомиш и аз ще взема влака.

– Аз... о, добре – каза Робин.

След като си казаха довиждане, тя осъзна, че най-сетне в очите й са бликнали сълзи. Колкото и да се противеше външно, мисълта, че ще види Линда, й донесе голяма утеха.

Погледна към ландроувъра. Страйк все така беше облегнат на него и също водеше разговор по телефона. А дали не се преструваше? Беше говорила високо. Той умееше да бъде тактичен, когато реши.

Погледна телефона в ръцете си и отвори съобщението на Матю.

Майка ти се обади. Казах й, че си заминала по работа. Уведоми ме, ако искаш да предупредя татко, че няма да присъстваш на тържеството за рождения му ден. Обичам те, Робин. Мххххх