В служба на злото

– Ето го – посочи Страйк, когато минаха покрай дискретна къща на един ъгъл. Надпис с лъскави лилави и златисти букви гласеше Масажно студио „Тайландска орхидея“. Само тъмните щори на прозорците загатваха за дейности, отиващи по-далеч от раздвижването на болезнени стави с медицинска цел. Робин паркира в странична улица и проследи с поглед Страйк, докато се скри зад ъгъла.

Когато се приближи към входа, той забеляза, че орхидеята, изобразена на лъскавата табела отгоре, удивително много напомняше вагина. Натисна звънеца и вратата мигом бе отворена от дългокос мъж, висок почти колкото самия него.

– Току-що се обадих по телефона – обясни Страйк.

Охранителят изръмжа и му кимна по посока на плътна черна завеса по-навътре. Зад нея имаше малко фоайе, застлано с мокет с два дивана, където по-възрастна тайландка седеше с две свои по-млади сънароднички, едната от които изглеждаше около петнайсетгодишна. На телевизор в ъгъла вървеше „Стани богат“. При влизането му отегчените изражения на момичетата се оживиха. По-възрастната жена се изправи. Дъвчеше енергично дъвка.

– Вие се обадихте, нали?

– Да – потвърди Страйк.

– Желаете ли питие?

– Не, благодаря.

– Искате тайландско момиче, така ли?

– Да – отговори Страйк.

– Коя искате?

– Нея – каза Страйк и посочи по-младото момиче, облечено в розова блуза с деколте лодка, кадифена минипола и евтини на вид лачени обувки на висок ток. Тя се усмихна и стана. Кльощавите й крачета бяха като на фламинго.

– Добре – отвърна събеседничката му. – Първо плащате, пос­ле отивате в частна кабина. Става ли?

Страйк й подаде деветдесет долара и избраницата му го поведе сияещо напред. Имаше тялото на подрастващо момче, ако се изключеха очевидно фалшивите гърди, които му напомниха пластмасовите барбита на рафта в детската стая у Елин.

До частната кабина се стигаше по къс коридор: малка стаичка само с един прозорец, закрит с черни щори, със слабо осветление, наситена с аромата на сандалово дърво. В ъгъла беше сместен душ. Масажната маса беше от изкуствена черна кожа.

– Искате ли душ преди масажа?

– Не, благодаря – отговори Страйк.

– Тогава се съблечете там – каза тя и посочи тясно пространство в другия ъгъл, оградено със завеса, където Страйк с голяма мъка би се поместил със своя ръст от сто деветдесет и три сантиметра.

– По-доволен ще съм да си остана с дрехите. Искам да говоря с теб.

Тя не изглеждаше учудена. Явно ги бе виждала всякакви.

– Да сваля ли блузата? – предложи жизнерадостно и посегна към фльонгата на тила си. – За свалена блуза се плащат десет лири допълнително.

– Не – каза Страйк.

– Ръчно облекчаване? – гласеше следващата й оферта с пог­лед към ципа на панталоните му. – Ръчно облекчаване с масла? Двайсет лири допълнително.

– Не, само искам да говоря с теб – повтори Страйк.

По лицето й пробяга съмнение, а после внезапно бе обзета от страх.

– От полицията ли сте?

– Не – вдигна ръце Страйк, сякаш се предаваше. – Не съм от полицията. Търся мъж на име Ноъл Брокбанк. Работил е тук. Вероятно на входа, бил е охранител.

Избрал бе точно това момиче, защото изглеждаше съвсем млада. Като познаваше наклонностите на Брокбанк, предполагаше, че той може да е потърсил контакт по-скоро с нея, отколкото с другите служителки, но тя поклати глава.

– Той се махна – каза.

– Знам – отвърна й Страйк. – Опитвам се да разбера къде е отишъл.

– Мама го уволни.

Дали собственичката наистина беше нейна майка, или това беше почетна титла? Страйк предпочиташе да не замесва Мама в това. Изглеждаше хитра и корава жена. Като нищо щеше да го принуди да се изръси за нещо, което би се оказало информация без стойност. А у момичето, избрано от него, се долавяше благоприятна наивност. На нея не й беше хрумнало да му поиска допълнително заплащане за сведенията, че Брокбанк е бил тук, но си е заминал, защото е бил уволнен.

– Ти познаваше ли го? – попита я Страйк.

– Беше уволнен в седмицата, когато постъпих.

Момичето погледна към вратата.

– Дали някой друг тук има номер за връзка с него или знае къде е отишъл?

Тя се поколеба. Страйк извади портфейла си.

– Двайсет лири – обеща той, – ако ме запознаеш с някой, който разполага с информация къде се намира той сега. Парите си остават за теб.

Тя се заигра с подгъва на кадифената си пола, досущ като дете, втренчена в него, после грабна двете десетачки от ръката му и ги пъхна дълбоко в джоба на полата си.

– Стойте тук.

Той седна на масата от изкуствена черна кожа и зачака. Малката стаичка беше чиста като в уважаващ се балнеосанаториум и на Страйк това му хареса. Намираше мръсотията за силно антисексуална; винаги му напомняше за майка му и Уитъкър в онази мърлява квартира с лекьосаните дюшеци и непоносимата воня на втория му баща. А тук, край ароматните масла, спретнато строени на странично шкафче, беше трудно да не те сполетят еротични мисли. Идеята за масаж тяло в тяло на голо с ароматни масла далеч не му се виждаше отблъскваща.