В тъмните гори

Движейки се сред мрака, колата не спря на мястото, където преди бе спрял пикапът, а продължи към тях. Лъчите на фаровете му опипваха земята, сякаш търсеха Нийла. Осветиха я и замръзнаха на място. Двигателят замлъкна и светлините леко отслабнаха.

— Какво става? — попита Шери.

— Не виждам добре — отговори Нийла, опитвайки се да се взре оттатък светлините. — Някой слезе и май се запътва към задната част на колата.

— Последна спирка! — чу се мъжки глас с бодряшки тон. — Всеки пътник, който не е слязъл досега, да слиза!

Женски глас се изкиска.

— Мисля, че най-добре ще е да направим каквото казват — чу се изплашен мъжки глас.

— Татко!

— Дръж ръката на Бен.

— Какво искате от нас? — попита друг женски глас.

Последва ново изкискване.

— Знам само какво иска Розовото листенце — отвърна мъжът с бодряшкия глас. — И то е да ви разпръсне мозъците с чука. И ще я оставя да го направи, ако не се движите по-чевръсто.

— Копеле! — извика момичето и веднага изпищя от болка.

— Майната ви, не я пипайте!

— Нямаме цяла нощ за губене!

Няколко фигури изплуваха от тъмнината и заставайки пред фаровете, закрачиха напред. Нийла видя, че са четирима, свързани един към друг — жена, мъж, момиче и влачещо се безжизнено тяло помежду им.

— Я вижте! — възкликна жената.

— Здравейте — каза Нийла.

— Свърнете надясно — нареди жизнерадостният мъж.

Сега Нийла успя да огледа и него. Беше бузест и държеше пистолет в ръката си. Стара прегърбена жена ситнеше до него и размахваше чук над главата си.

— Здрасти, млада госпожице — каза мъжът с пистолета.

Заобиколи групата и пристъпи към Нийла. Заоглежда я, като се хилеше. После разтвори блузата й с дулото на пистолета и погали с него оголената гръд. Тя усети как зърното й се втвърдява при допира на студената стомана.

— Хубава си. Много хубава. Бас държа, че малкият Тими те е поопипал.

Остави ме на мира!

— Да, малкият Тими, крехкият Тими. Той знае кое къде е, ако мога така да се изразя. — Мъжът се засмя и пусна в ход свободната си ръка върху другата й гърда. Ту я стискаше, сякаш изпробваше твърдостта й, ту я попляскваше. — Хм… Понякога им завиждам на онези крули. Наистина им завиждам. Я да опитам как е на вкус. — Наведе се и заоблизва зърното й. Нийла го ритна. Той изръмжа и заподскача наоколо, държейки се за бедрото. — Ах, мръснице такава! Замалко да ме улучиш в ташаците!

— Не! — извика Нийла.

Видя го да вдига пистолета и да се прицелва в лицето й. Отекна изстрел. Куршумът се заби в дървото над главата й. Той се прицели по-ниско и пак натисна спусъка. Вторият куршум олиза панталоните й между чатала, без да я засегне.

Трети изстрел не последва. Неочаквано той се изсмя и се обърна към другите.

— Окей, представлението свърши. Наредете се в кръг около онова дърво!

Докато те изпълняваха нарежданията му, старицата се заклатушка към Нийла.

— Махни се! — изкрещя момичето.

Розовото листенце вдигна чука, сякаш да го покаже. Закиска се, клатейки глава наляво-надясно. После заобиколи дървото.

— Ако ме докоснеш — изпищя Шери, — ще те убия!

Тази заплаха изтръгна още по-силен смях от старицата.

— Махни се! Проклета да си! Ще те убия! Ти… АХ! Господ да те убие!

Белезниците се врязваха болезнено в китките на Нийла, докато Шери се извиваше и риташе от другата страна.

Старицата надаваше от удоволствие отривисти крясъци и Нийла я видя да отскача встрани, за да остане извън обсега на Шери. Нийла на свой ред се опита да я ритне, но не успя. Розовото листенце скочи напред и размаха чука. Стовари го върху рамото на Нийла.

Едно високо изсвирване я накара да се обърне настрани.

— Да драсваме, миличка! — извика бузестият мъж.

Един до друг те се забързаха към камиона. Качиха се и затръшнаха вратите. Двигателят забоботи. Камионът тръгна на заден ход. Все така, без да завива, пресече поляната и потъна сред дърветата.

— И сега какво? — попита момичето от другото дърво.

Четиримата стояха със завързани ръце около ствола, сякаш участваха в детска игра.

— Млади дами — извика мъжът, — имате ли представа къде сме и защо вършат това с нас?

Нийла поклати отрицателно глава.

— Те ни… отвлякоха! — продължи мъжът. — Направо от мотела.

— А нас от ресторанта — каза му Шери.

— Знаете ли защо ни доведоха тук? — попиша жената.

— За да ни поемат крулите — отвърна Шери.

— Кои?

— Крулите. И аз не знам какво точно означава, но май че е нещо като жертвоприношение.

— Та това е някаква лудост! — възкликна мъжът.

— Като че ли не го знам — измърмори унило Шери.

— Истинска лудост! — повтори мъжът.

— Съвсем сте прав — каза Шери. — Трябва да се измъкнем. Въпросните крули, каквито и да са те, ще дойдат за нас. А един от тях май е вече тук.

Тя с поглед посочи плешивата корона на дървото, за което бяха завързани новодокараните.

Нийла повдигна очи, както и всички останали, и видя една бяла фигура, хващайки се от клон за клон, да се спуска към земята.

— О, Господи!