В тъмните гори

Господи, как не й се искаше да напуска прикритието си, макар то вече да не бе такова!

— Момчетата ще се изнервят.

— Добре — колебливо каза Корди.

— Тръгвай първа.

Тя напрегна волята си, обърна се по корем и запълзя напред.

Ами ако Лили лъжеше?

Ами ако се готвеха да я убият?

Но нямаше избор.

Продължи да се примъква напред.

Тогава ги видя. Три момчета. На тийнейджърска възраст. Чисто голи. Бяха приклекнали на слънце пред самия храсталак. Гледаха я втренчено.

Скована от страх, Корди спря да пълзи и погледна назад към момичето. То я подкани:

— Продължавай!

Корди поклати глава.

— Хайде!

— Не!

Изведнъж пред нея се чу шумолене на листа. Обърна глава и видя как две от момчетата тичат към нея, отстранявайки с ръце изпречилите им се буренаци.

— Не! — изпищя тя.

И продължи да пищи, когато я сграбчиха за ръцете и я заизмъкваха от храсталака.

Двадесет и трета глава

— Но защо ли не се приближават? — попита Нийла шепнешком, за да не събуди Джони.

— Казваш го така, сякаш ти се иска да дойдат — рече Шери.

— Едва ли ми се иска точно това.

Облечена, Нийла стоеше на прага и наблюдаваше крулите, мяркащи се в далечината. На няколко пъти се опита да ги преброи. Бяха в непрекъснато движение — едни изчезваха в гъсталака, други се появяваха на тяхно място. Бяха повече от двадесет. Не правеха нищо специално. Просто се мотаеха. А и тя не можеше да ги вижда добре поради кръстовете и набучените глави.

— Като че ли чакат нещо — каза Нийла.

— Да. Нас. Защо не затвориш вратата?

— Трябва да ги държим под око.

— Има и друг начин да ги наблюдаваме — възрази Шери. Затвори вратата и дръпна резето. — Ела насам.

Пристъпи в тъмното към стената и повдигна парче еленова кожа недалеч от вратата. Слънчевите лъчи нахлуха през пролуките на трупите.

Значи така Шери ни е шпионирала, помисли си Нийла.

Смесено чувство на гняв и унижение нахлу в нея при тази мисъл. Колко ли дълго Шери ги беше наблюдавала? От самото начало? И дали сцената я бе възбудила?

Боже мили, как въобще можа да падне толкова ниско?

Шери се пресегна и издърпа кожата. Хвърли я настрана.

— Така е по-добре — промърмори тя.

Нийла надзърна през цепнатината и установи, че идеално се вижда мястото, където тя и Джони се отдадоха на страстта. След това вдигна поглед към пространството отвъд коловете. Там крулите все така се разхождаха със същия изчакващ вид. После погледът й отново застина на мястото пред къщичката.

— Защо го направи? — попита я шепнешком.

— Какво значение има?

— За мен има значение.

— Виж какво, казах, че съжалявам.

— Така е. И не искам ново извинение, а ме интересува защо го направи. Ти си най-добрата ми приятелка, Шери. Как можа да стоиш тук и да ме шпионираш?

— Ние всички ще умрем тук. Това ти е известно, нали?

— Не, не ми е известно.

— Може би мислиш, че Джони ще размаха магическа пръчица и — хоп! — ще се озовем вкъщи.

— Едва ли мисля точно така.

— Онези там, онези подобия на човешки същества, ще ни докопат рано или късно. И тогава няма да има — никакво значение дали съм ви гледала или не.

— Но сега за мен това има значение.

— Твоя си работа.

— Кажи ми все пак.

— Просто забрави за всичко.

— Не мога. Не мога, ако ще оставане и занапред приятелки.

— Майната му!

— С това се изразява значението ми за теб…

— Нямаш дори и идея какво означаваш за мен. И най-малката идея.

Тези думи стреснаха Нийла.

— Аз те обичам!

Нийла я загледа втрещено.

— Какво искаш да кажеш?

— Досещаш се какво искам да кажа. А когато тази сутрин те видях да стоиш гола под слънчевите лъчи… бях като хипнотизирана. Не можех да откъсна погледа си от теб. — Тя изпусна горчив смях. — Ти вероятно си мислила, че съм се била зазяпала в Джони? Да, ето ти изненада — не е така!

— Не мога да повярвам!

— Повярвай го, Нийла.

— Но онези мъже, за които винаги си ми говорила — Джек и Лари. Уесли…

— Мъжете са си мъже. Но ти… Обичам теб.

Нийла поклати глава. Чувстваше се отвратена и изплашена.

— Мислех, че може би ние… Не ми обръщай внимание.

— И какво смяташе да правиш? Да ме прелъстиш ли?

— Да съм се опитвала? Да съм се опитвала някога да го направя?

— Не — призна Нийла.

— Никога не бих предприела нищо, без ти да имаш желание за това.

— Майчице!

— Съжалявам.

— И всичките тези месеци…

— Съжалявам — каза Шери. Отдръпна се от стената. — Мъчително е за мен именно сега. Но мисля, че ще го преживея.

Нийла я проследи с поглед как прекосява стаята и ляга в ъгъла. Обърна се към стената и загледа през процепа.

Обичам те.

Тези думи на приятелката й заседнаха като камъни в корема й. Чувстваше се предадена. Струваше й се, че досегашното приятелство с Шери е била фалшива и мръсна игра. Никакво приятелство, а преструвка от страна на Шери. За да бъде близо до нея ида издебва интимни моменти — да мерне голото й тяло, да я докосне случайно, да я прегърне непринудено.

Лицето й пламна. Спомни си за уикенда, който бяха прекарали заедно в Сан Диего предишния месец. Къпейки се в банята, извика Шери да й донесе шампоана. Докато го подаваше, Шери се пошегува:

— Ако бях мъж, щях ей сегичка да те насапунисам!