Читаем В тъмните гори полностью

Сега вече се оказваше, че не е било шега, а си е било направо предложение.

Може би се бе молила на Бога да я извикам в банята.

Трябва да е било мъчение за нея.

През целия уикенд Шери беше близо до мен, но не отиде по-далеч.

Спомни си и други сцени от този уикенд. Например случаите, когато се преобличаха заедно в стаята. Тогава, същата нощ, Шери помоли да я прегледа за бучки на гърдите й.

Ако бе поискала обратното, щеше да бъде твърде подозрително. Шери беше хитра. Играеше играта си добре.

Не че се беше показала като твърде деликатна през този уикенд, но все пак не бе позволила да се породят у Нийла каквито и да е съмнения.

Още първата вечер Шери извади черна нощница от пътната си чанта.

— Подари ми я Уесли. Най-ебливият кучи син, когото съм срещала.

После, след като я облече, попита:

— Готина е, нали?

— Което си е право, право е.

— Трябва да си призная, че това е единствената ми нощница, милинка. Взех я със себе си в знак на уважение към твоето чувство за благоприличие. Обикновено спя чисто гола.

— Не искам да съм причината да нарушаваш навиците си.

През същия този уикенд Шери доста често се размотаваше гола. Нийла прие това като неин естествен порив да се чувства свободна. Сега това вече не изглеждаше така. Шери се беше излагала на показ, опитвайки се да я съблазни.

Да, но това не бе имало никакъв ефект върху Нийла.

Това обстоятелство е било съкрушително за Шери. Въпросният уикенд вероятно се бе превърнал в мъчение за нея. А и през цялото време, — откакто дружаха — близо година — мъката, незадоволеното желание и надеждата явно я бяха тормозили. Това е била постоянна и несбъднала се надежда, че Нийла най-накрая ще се отзове.

Господи, на какво терзание се бе подложила Шери!

Нийла погледна в полутъмната стая. Шери продължаваше да лежи по гръб в ъгъла, метнала ръка върху лицето си.

Нийла се приближи.

Седна до нея.

— Мой ред ли е да дежуря? — попита Шери.

— Не.

— Какво правят ония там?

— Просто чакат.

— Ще измрем от глад.

— Хей, Шери!

— М-м?

— Съжалявам.

— Ти?

— Съжалявам, че не съм могла да бъда онова, от което се нуждаеш.

— М-да. И аз.

Нийла протегна ръка и взе дланта й в своята.

<p>Двадесет и четвърта глава</p>

Съблякоха Корди. Две от момчетата я притиснаха към земята, а третото започна да я, възкачва. Тя се заизвива и зарита. То успя да разтвори краката й и легна между тях. Силно сграбчи бедрата й, за да й пречи да мърда. Направи тласък. Главата на члена му заръчка, но не успяваше да уцели цепнатината на вагината й. После проникна в нея. Тя се присви и стисна очи.

— Гледай го — обади се Лили. — Те хич не обичат в такъв момент да си затваряш очите.

Корди обаче продължи да ги държи стиснати. Момчето се клатеше върху нея бързо и отривисто.

— Ще съжаляваш — продължи Лили. — Те тълкуват това като обида. Нима искаш да те убият?

Корди отвори очи. Лицето на момчето беше надвесено над нея. Гледаше я с притворени очи. Беше разтеглило оцапаните си с кръв устни, оголвайки зъбите си. При всеки тласък изръмжаваше силно и я облъхваше със зловонния си дъх.

Извърна лицето си. Лили бе приклекнала до момчето, което притискаше към земята дясната й ръка. Друго момиче — шишкаво, но с малки гърди, — стоеше зад тях. Докато наблюдаваше Корди, то се почесваше с ябълковидния край на дълъг кокал. Кокалът беше мазен и явно наскоро оглозган. Корди бързо отклони погледа си. Видя пак пъшкащото над нея момче и обърна глава настрана.

Момчето, което притискаше лявата й ръка, бе по-младо от останалите. Гледаше я с жадни диви очи. Зад него стоеше стройно момиче с отрязана до лакътя ръка. Затова пък, от врата й висеше изсушена ръчичка, вързана на кожена връв. Почернелите й пръсти бяха извити, като че се канеха да сграбчат нещо.

Момчето се заклати още по-енергично.

Корди се загледа в изсушената ръка на момичето. Опита да се съсредоточи, за да види дали е лявата или дясната. Стремеше се да отвлече вниманието си от ръмжащото и потящото се момче, което сквернеше утробата й…

Лявата ръка.

Осакатената ръка на момичето също беше лявата.

Следователно…

А дали… онази изсъхналата, която висеше от врата й, не беше нейната, собствената?

Момчето изведнъж направи силен тласък. Остана вътре в нея и силно се притисна към тялото й с отметната назад глава и широко отворена уста. Потреперваше. Изпразваше се. Бълващият му сперма пенис засили още повече чувството й на отвращение, обзело цялото й същество. Повдигна й се.

Момчето се отдръпна от нея. Застана право и посочи все още еректиралия си мазен член. Направи коментар на език, който Корди не можа да разбере. После отстъпи с ръце на хълбоците.

Момчето от дясната й страна пусна ръката й.

Корди изскимтя.

— Всичко това е част от изпита — каза Лили.

Когато момчето се озова върху й и се накани да проникне в нея, Корди сви дланта си в юмрук.

— Удариш ли го — прошепна Лили, — считай се за мъртва.

И Корди остана да лежи неподвижно. Свободната ръка застина край нея.

Момчето успя да я накара да извика от удоволствие.

То се изправи, каза нещо на групата, отстъпи настрана. Застана със скръстени ръце до първото момче.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Клуб патриотов
Клуб патриотов

Кристофер Райх родился в Токио, образование получил в США, несколько лет работал в крупных швейцарских банках в Женеве и Цюрихе; с 1995 года он профессиональный писатель. Райх — автор семи романов, один из лучших современных мастеров остросюжетного шпионского детектива, чьи книги сравнивают с лучшими произведениями таких мастеров, как Роберт Ладлэм, Фредерик Форсайт и Том Клэнси.Герой романа Томас Болден — преуспевающий тридцатилетний банкир на Уолл-стрит, однако дерзкое нападение ночных грабителей заставляет его вспомнить полузабытые навыки уличных драк. С этого момента жизнь Болдена неожиданно превращается в кошмар и наваждение: его разыскивает полиция (за убийство, которого он не совершал) и боевики тайной политической организации (за то, что он, сам о том не ведая, представляет угрозу их далеко идущим планам). Причины, как это нередко бывает, кроются в прошлом. Судьба Болдена странным образом переплетена с действиями радикально настроенной молодежи 1960-х и с деятельностью могущественной закулисной организации «патриотов», у истоков которой стояли, возможно, сами отцы-основатели Соединенных Штатов! Герою Райха предстоит сделать потрясающие открытия и, быть может, раскрыть опасный заговор. Но главное — Томасу Болдену предстоит узнать правду о себе самом.

Кристофер Райх

Детективы / Триллер / Триллеры
Враг
Враг

Канун 1990 года. Военного полицейского Джека Ричера неожиданно переводят из Панамы, где он участвовал в операции по поимке диктатора Норьеги, в тишину кабинета американской военной базы в Северной Каролине. Ричер откровенно мается от безделья, пока в новогоднюю ночь ему не поступает сообщение, что в местном мотеле найден мертвый генерал. Смерть от сердечного приступа помешала ему исполнить какую-то сверхсекретную миссию. Когда Ричер прибывает в дом генерала, чтобы сообщить его жене о трагедии, он обнаруживает, что женщина убита. Портфель генерала исчез, и Ричер подозревает, что именно содержащиеся в нем бумаги стали причиной убийства.

Александр Валерьевич Аралкин , Джулиан Мэй , Калина Гор , Ли Чайлд , Максим Викторович Гунькин

Фантастика / Триллер / Журналы, газеты / Триллеры / Любовно-фантастические романы / Детективы / Крутой детектив