В тъмните гори

— Още не.

Двадесета глава

Нийла се събуди. Главата й беше в скута на Джони. Бяха все така отвън. Джони седеше облегнат до дървената стена на къщичката.

Усмихна се на Нийла. Очите му бяха зачервени. Лицето му — покрито с набола брада, драскотини и кафяви петна от засъхнала кръв.

Тя протегна ръка и докосна бодливата му буза.

— Май имам нужда от бръснене — каза той.

— А и от сън. Успя ли въобще да дремнеш?

— Вече забравих какво е това.

Дланта му я погали по челото. Беше голяма, топла и успокояваща. Нийла я хвана, поднесе я към устните си и я целуна. После я пъхна в блузата си. Притвори очи. Пръстите му заразтриваха леко гърдите й. След това се спуснаха към корема й. Нежно го загалиха. Усети до тила си набъбващия му член. Дланта му се върна към гърдите й. Започна да ги мачка и да стиска наболите им зърна.

Нийла отмести от себе си ръката му и се изправи. Протегна се. Мускулите на тялото й се бяха схванали. Усмихна се на Джони. Той я гледаше. Беше напълно наясно какво ще последва.

Тя разкопча докрай блузата и я свали.

— Сигурна ли си? — попита Джони. — Тук?

Нийла не отделяше погледа си от него. Знаеше, че ако се обърнеше към полето с коловете и набучените на тях глави, всичко щеше да се развали.

— Тук е единственото място, с което разполагаме — отвърна тя.

— А вътре?

— Вътре е Шери. — Тя дръпна колана на панталоните си. — Тук, на слънце, е добре.

Панталоните се смъкнаха в краката й. Пристъпи към Джони само по бикини. Свали и тях. Утринният бриз и топлите слънчеви лъчи галеха кожата й.

Чувайки, че вратата на къщичката изскърцва, Нийла отвори очи. На прага се показа Шери.

— Свършихте ли? — попита тя със саркастичен тон.

— За Бога!

— О, не ми обръщайте внимание.

— Махни се оттук! Какво ти става?

Клатейки глава, Шери се загледа в далечината.

— Нищо не ми става. Питах се на вас двамата дали не ви става нещо.

— Ако се прибереш вътре за минута — каза Джони със спокоен глас, — ще свършим и ще се облечем.

— Не желаете ли публика?

— По дяволите, Шери! — възкликна Нийла.

— Така или иначе си имате такава. Просто реших да ви уведомя за това.

Тя посочи натам, накъдето гледаше.

Нийла обърна глава в същата посока и изстена:

— О, Боже!

— Те довтасаха, когато започнахте — продължи Шери. — Първо бяха само двама. Сега са някъде към двадесетина. Предполагам, че шоуто им е харесало.

Джони се надигна. Еректиралият му член беше все още в Нийла. С чувство на съжаление го извади. Придвижвайки се на четири крака, грабна пушката. Изправи се и опря приклада на рамо. Прицели се в разпръснатата група, стояща отвъд коловете.

Нийла започна да събира разхвърлените им дрехи. Погледна към Шери, която стоеше и я наблюдаваше.

— Помогни ми, да те вземат дяволите!

Шери се наведе и взе ботушите, чорапите и панталоните на Джони. Нийла се шмугна в къщата.

Шери остана на прага, загледана в Джони.

Нийла захвърли дрехите си на пода, хвана Шери за ръката и я дръпна вътре.

Шери рязко се отскубна.

— Остави ме на мира!

— Шери, за Бога, държиш се като…

Внезапно Шери сграбчи Нийла за косата, дръпна главата й назад и изсъска:

— Млъкни! Затвори си мръсната уста!

Двадесет и първа глава

— Ще измъкна кърпата от устата ти — каза Пег, — но трябва да обещаеш, че няма да викаш.

Арт кимна с глава. Пег остави автоматичния пистолет на кухненската маса, върху която седеше, и слезе от нея. Пристъпи зад Арт. Наведе се и провери въжетата, с които краката и ръцете му бяха вързани за стола. Установи, че са надеждни.

После хвана края на широкия лейкопласт, залепен на устата на Арт, й с рязко движение го отлепи. Отваряйки уста, Арт се опита да изплюе кърпата, затъкната между зъбите му. Пег хвана мокрото парче плат и го изтегли.

— Благодаря — въздъхна той — Мога ли да пийна нещо?

— Защо не?

— Кафе, ако може.

Пег отиде до бюфета и извади голяма чаша.

— Съжалявам за нощес — каза той.

— Сигурно съжаляваш.

Тя сипа кафе и сложи захар. Отиде до хладилника и добави мляко.

— Наистина съжалявам — продължи той. — Толкова бях объркан, че просто не можех да мисля.

Пег поднесе чашата към устните му. Той се опита да сръбне, но без успех. Тя вдигна чашата по-високо. Кафето се разля по ъглите на устата и по брадичката му.

— Съжалявам — смотолеви тя развълнувано.

Остави чашата. Грабна една салфетка и започна да бърше следите от кафе по брадичката, врата и гърдите му. Имаше петна от кафе и по междукрачието му. Измежду цепката на спортните гащета се бе показал членът му. Тя бързо се отдръпна.

— Джени щеше да ме убие — каза той.

— Зная.

— Ти ми спаси живота.

— И сама не знам защо.

— Задължен съм ти, Пег.

— Какво би трябвало да означава това?

— Това означава, че ще направя онова, за което ме молеше. Ще ви откарам оттук.

— Не зная какво да ти кажа…

— Та нали, за Бога, точно това искаше?

— Ще трябва да попитам Джени.

— Да попиташ нея?

— Тя май се оказа по-оправна от мен.

— Та тя е дете! Какво ли разбира?

— Изглежда, че разбира много от изкуството за оцеляване.

— Добре, попитай я.

— В момента спи.

— Събуди я. Нали искате да се измъкнете оттук?

— Мисля, че е по-добре да я оставя да спи. Скоро ще се събуди.