Валиант

Щяха да я намерят. Чарли Артцола нямаше да успее да я изведе вън от Резервата. Знаеше, че високите масивни стени, които обграждаха цялото място, имаха само две входни порти. Нямаше от къде другаде да я измъкне, освен през един от контролните пунктове. Сълзи на безсилие потекоха по бузите й, дори не можеше да ги избърше. Ще ме открият!

За миг автомобилът забави ход, но не спря, след което вдигна доста висока скорост. Мина дълго време, преди колата най-накрая да преустанови своето движение. Надеждата на Тами рязко нарасна. Всеки момент някой от охраната щеше да накара адвоката да отвори багажника. Щяха да я намерят, да я спасят и да я върнат при Валиант.

Вместо това, седанът тръгна отново, набирайки скорост. Мина още повече време. За втори път автомобилът спря, двигателят изгасна и Тами се съсредоточи върху тавана на своя затвор. Не виждаше нищо, вътре беше тъмно като в рог, но тя знаеше къде се намира капака на багажника. След секунда щеше да бъде спасена. Чу подрънкване на ключове. Надеждата й нарасна неимоверно.

Светлината я заслепи, когато капакът рязко се отвори. Погледна нагоре, но не видя нито едно лице на Новите видове. В нея се взираше Чарли Артцола. После мъжът обърна глава, за да погледне към някой друг.

— Казах ти, че само ще ми махнат. Имат ми доверие — изкикоти се идиотът. — Ето я кучката, за която ти говорех. Възнамерява да се омъжи за едно от ония животни. Искаха разрешително за брак. Те живеят заедно и се чукат. Той изглежда по-зъл от останалите. Няма нищо човешко в него. Звярът е тигър или нещо подобно. Толкова странно същество не съм виждал през живота си.

Тами изкрещя наум. НЕ! Пазачите на портата не можеха просто да му махнат да мине. Непознатият приближи към седана и Тами видя над нея да се надвесва лицето на около шейсетгодишен мъж. Носеше очила и беше плешив. Изглеждаше като нечий добър дядо. Така си помисли, докато погледът на чифт леденостудени зелени очи не се заби в нея и я смрази. Той се намръщи.

— Така — каза тихо възрастният. — Най-после имаме обект за експерименти. Оцеляла е след размножаването с едно от тях. Нещо в жената го е привлякло и ако теорията ми е вярна, то химията трябва да привлече също и 927 към нея. Казваш, че се е чукала с тигър? Е, нека сега видим как ще го направи с куче. — Разсмя се. — Надявам се, че той ще я хареса толкова, колкото и тигъра.

Внезапно над Тами се появиха двама страховити двайсетгодишни бандити. Те посегнаха към нея, за да я измъкнат от багажника. Единият я хвана за краката, а другия — под мишниците и я извадиха от автомобила. Докато я носеха помежду тях, сякаш бе голяма торба, младата жена мярна дървета.

Тогава забеляза къщата — бялата й боя се нуждаеше от подновяване. Постройката стърчеше самотно и Тами не я позна. Това означаваше, че се намира далеч извън града. Когато влязоха вътре, младата жена се втренчи в напуканата мазилка на тавана. Хвърлиха я върху мек матрак.

Двойното легло бе поставено в хола. Единият от младежите се ухили и извади нещо от задния си джоб. Той издърпа ръцете й и ги окова с белезници над главата й. Тя не можеше да се извърне, за да види към какво я прикова. След това дръпна и изправи краката й. Около всеки глезен щракна верига. Единият от страховитите мъже се наведе над нея и я погледна в очите.

— Почакай, докато те запознаем с 927. Той ще те хареса. — Непознатият се засмя и отмести поглед към приятеля си. — За около десет секунди, докато я стисне за гушата и я убие.

Тами чу как другия се засмя.

Идиотът се наведе още по-близо и се съсредоточи в лицето й.

— Почти ми е жал за теб. 927 е най-гадният звяр, създаван някога, но тъй като се чукаш с техния вид, предполагам, че ще се насладиш на грубото му отношение, когато се качи върху теб. Ако изобщо се стигне до чифтосване. Док смята, че може би ще го направи, след като един от породата им те харесва.

— Махни се от нея! — нареди рязко възрастният. Тами го позна по гласа. — Не искам миризмата ти да полепне по нея, защото той веднага ще я убие, тъй като вас двамата ви мрази страшно много. Тя трябва да мирише на тигъра.

Валиант! Младата жена безмълвно изкрещя името му. Щеше ли да бъде в състояние да я намери отново? Да я спаси? Дали изобщо знаеше, че пак е отвлечена? Дали познаваше този, който я бе похитил?

Сълзи се стичаха по лицето й. Повторно изкрещя наум: Валиант!

— В това няма никакъв смисъл — каза намръщен Тайгър на Валиант. — Защо ще отвличат тези две жени, ще ги водят на няколко километра от дома им и ще ги оставят завързани, без да им сторят нищо? Много лесно ги намерихме.

— Не знам, но важното е, че са добре — сви рамене Валиант. — Това е от значение, нали?

Тайгър кимна. Той погледна към другите трима мъже от неговия екип, които бе взел със себе си. Те ги наблюдаваха.

— Нещо не е наред — въздъхна Тайгър. — Не мога да заложа главата си за това, но в цялата работа няма никакъв смисъл. Каква е логиката да похитиш две жени, да ги завържеш и да ги изоставиш?

— Те са човешки създания. Понякога нещата при тях не се връзват. — Единият от подчинените му вдигна рамене.