Валиант

— Мамка му! Не ми напомняй! Транспортирането на 927 бе достатъчно тежко. Въпреки наркотиците, копелето вилня през цялото време, докато пътувахме. Наклони клетката на една страна, преди да успея да изстрелям в него приспивателното. Едва не напълних гащите от страх. Дрогата, която му вкарах, бе достатъчна да го събори за цял ден, а той се събуди за по-малко от пет часа. По едно време си помислих, че ще останем без медикаменти.

Тами извърна глава и огледа клетката, в която се намираше. Единият от горните й ъгли бе малко смачкан. Кафезът бе достатъчно голям да побере огромна мечка. Автомобилът бе от вида товарен ван. Тами го знаеше, защото самата тя караше подобен в кетъринговата фирма, за която работеше. Клетката заемаше половината от товарното пространство. Предположи, че е най-малко метър и осемдесет висока на метър и шейсет широка. Решетките бяха дебели, колкото юмрук и младата жена предположи, че 927 е Нов вид, който беше достатъчно силен, за да ги огъне.

Съзнанието й бе замъглено, лекарствата в организма й все още действаха, но те не помогнаха срещу ужасната, потресаваща картина, възникнала в представите й. Когато са били освободени, на Новите видове са им били дадени имена. Само онези, които все още се намираха в пленничество би трябвало да имат номера. Това би означавало… О, Боже, мой!

— 927 изобщо не е бил освободен, така ли е? Той все още е собственост на Мерикъл! Вие работите за тях, нали?

Бандитите само й се ухилиха, но не отговориха.

Тами имаше неприятното чувство, че подозренията й са верни. Съоръженията за изпитание вече не съществуваха. Неотдавна бе чела във вестниците за това как повечето от Новите видове са били открити. Лекарят, за когото тези идиоти работеха, трябва да е бил служител на Мерикъл, а това означаваше, че бандитите също са работили в отвратителната компания. Безпощадно бяха експериментирали върху човешки същества в продължение на десетилетия, бяха правили ужасни неща с тях, а сега я бяха отвлекли.

— Това няма да ви се размине — гласът й потрепери.

— Чу ли, Пит? — Майк се усмихна студено. — Нас не ни заловиха, кучко, защото сме най-добрите!

Водачът обърна глава да погледне назад.

— Вместо да отправяш заплахи, си кажи молитвата. И се надявай 927 да те хареса, защото другите две жени, които му заведохме да чука, вече са мъртви.

Те планираха да я хвърлят на милостта на Нов вид, който с лекота можеше да изкриви тези метални пръти. Лекарят смятал, че звярът няма да я убие, тъй като е пропита с аромата на Валиант. Ужасяващите подробности изведнъж нахлуха в съзнанието й. Докторът считал, че щом Валиант е бил привлечен от нея, то и другият Вид би я харесал. Не вярваше на нито една думичка от тази теория. Когато за първи път срещна Валиант той я пожела само защото тя беше в овулация. Но не беше в това състояние, докато прекараха известно време заедно и той разбра, че иска да я задържи. Те се влюбиха един в друг и огромният мъж научи, че не всички човешки същества са зли идиоти, които мислеха, че Новите видове не са нищо друго освен животни, които да подлагат на жестоки мъчения. Той вярваше в това, защото никога не бе изпитал доброта от хората. Тази мисъл я накара да затвори очи и да се бори с напиращите сълзи.

Имаше нужда да си напомня тези факти, ако искаше да оцелее. Тъпаците бяха споменали, че предстои транспорт на още десетина Нови видове от Колорадо, където вероятно имаше тайна изследователска лаборатория. Успокои се малко, застави ума си да се съсредоточи върху информацията.

Валиант щеше да се опита да я намери, той нямаше да се откаже и тогава щяха да разберат, че мижитурката адвокат е участвал в отвличането й. Тя не го беше виждала оттогава, вероятно той щеше да се опита да напусне щата. Може би полицията щеше да го залови и принуди да каже къде са я откарали. Тами се вкопчи в тази надежда.

— Не заспивай! — заповяда й Майк. — Почти стигнахме.

Младата жена отвори очи и го изгледа свирепо.

— Надявам се да горите в ада!

Мъжът се наведе напред и й показа юмрук.

— Искаш ли да разбереш как се чувства човек в ада?

— Не! — обади се Пит от предната седалка. — Нали чу какво каза док преди да си тръгне? Нямаме право да я нараняваме или докосваме, ако не е абсолютно наложително. Обзалагам се, че е уплашена до смърт и само те дразни, за да я убиеш. Можеш ли да я виниш за това?

Другарят му се засмя.

— Ако бях на нейно място и аз щях да искам някой да ме убие. — Майк отпусна юмрука си и се облегна назад. — Да. Бих искал да съм мъртъв, преди един от тях да сложи ръцете си върху мен. Шибани зверове. Искаш ли да се обзаложим, дали той ще я убие или не? Двайсет долара, че с нея е свършено.

Шофьорът се поколеба.

— Разбира се. Ще участвам в този облог. Док е доста умен, той е сигурен, че звярът ще поиска да я чука, веднага след като я помирише. Пристигнахме.

— Чудесно. — Майк се подсмихна на Тами. — Наредено ни е да те отведем направо при 927. Лекарят е вече тук и ни чака.