Валиант

Кафезът бе обзаведен само с едно двойно легло, с гол матрак, и тоалетна в ъгъла. Тези неща не задържаха вниманието й. Мъжът, който се намираше вътре, изпрати истински ужас направо в сърцето й. Той беше огромен, имаше буйна черна коса, спускаща се до средата на голия му гръб. Надолу бе облечен в почти бели панталони, с дебели шевове отстрани. Материята обгръщаше ниско кръста му и падаше свободно до под коленете му. Голите мускулести прасци и едрите му крака изглеждаха като присадени към стъпалата му там, където стоеше. Съществото се извърна с цялото си тяло, за да им изръмжи, разкривайки остри зъби, сплескан нос и яки, широки скули. То притежаваше всички характерни черти на Новите видове.

Пит дръпна силно веригата, прикрепена към китките й, за да я накара да пристъпи напред. Тами изскимтя. Погледът й отказваше да се отмести, тъй като великанът яростно се втурна към решетките. Дланите му се вкопчиха в металните пръти, което я накара да погледне към мускулестите му ръце и гърди, преди мъжът да започне шумно да души. Тъмни, почти черни очи срещнаха нейните.

— Доведохме ти приятелка. — Засмя се Майк.

— Поиграй си добре с нея. — Пошегува се Пит. — Тя ще ти хареса. Адски много обича да прекарва времето си със зверове. Чука се с един от твоя вид. Хванахме я специално за теб, 927.

Спряха до вратата на клетката, на около два метра от разгневения Нов вид, който отново подуши яростно въздуха. Тежестта около шията й олекна, нашийникът изчезна, и тя почти не забеляза как белезниците бяха отстранени от китките й. Стоеше ужасена, фокусирана върху огромното същество. Бяха решили да я вкарат в клетката му. Той бе почти толкова висок колкото Валиант. Може би сантиметър или два по-нисък, прецени Тами. Раменете, масивните гърди и мускулестите му ръце бяха много сходни по размери с тези на нейния исполин. Лицето му беше онова, което я плашеше най-много.

Едно ниско злобно и предупредително ръмжене, изклокочи дълбоко вътре в гърлото му и острите му зъби блеснаха. Подобно на Валиант и този имаше повече доминиращи характеристики на животно, отколкото при останалите Нови видове. Вероятно те му придаваха този толкова ужасяващ вид, когато й изръмжа, а лъсналите му зъби изглеждаха така, сякаш много лесно, без никакво усилие, биха могли да я разкъсат. Страх, като светкавица полази по гръбнака на младата жена и се спусна надолу по тялото й.

Когато протегна ръка напред в отвора на кафеза, Тами забеляза, че дебела стъклена преграда изолира ръмжащото същество от двамата й похитители, които отвориха вратата. Човекът зад препятствието се хвърли напред и тялото му се блъсна в стена. От удара се чу силно изпукване и на места стъклото се пропука.

— Кучи син! — изсъска Майк. — Побързай! Това няма да издържи дълго! Много е агресивен днес!

Пит избута силно Тами, тя изгуби равновесие и залитна навътре в кафеза, но не успя да падне по лице върху пода. Вратата със затръшване се затвори след нея, тя се обърна и се хвърли върху железните пръти, които препречваха сега изхода. Разтърси ги силно, но вратата не помръдна. Втренчи се в Майк и Пит, молейки ги мълчаливо. Те отказаха дори да я погледнат, врътнаха се бързо и със скоростно темпо изчезнаха в другата половина на помещението, сякаш не бяха в състояние да избягат достатъчно бързо от клетката. Космите по врата й настръхнаха.

Знаеше защо. Дишането й се учести, пръстите, стискащи студения метал, бяха побелели от напрежение. Не мога да се измъкна от тук. Ще се наложи да се изправя срещу него. Може би ще успея да го убедя. Пое си дълбоко дъх, след което го изпусна. Нямам избор. Трябва да говоря. Нямам какво да губя.

Младата жена бавно пусна решетката, обърна се и въздъхна леко, стомахът й се сви от ужас. Най-страховитите очи, които някога бе виждала, я наблюдаваха от другата страна на преградата, само на метър от нея. Привидно черният му поглед се стесни и съществото отново й изръмжа. Тя отстъпи назад, за да се отдръпне от вратата, и се притисна в металните пръти, за да се отдалечи възможно най-много в малкото пространство.

Ръцете му се вдигнаха и той се втренчи в тях. Тя проследи погледа му и незабавно си пожела да не го беше правила. Пръстите му завършваха с дебели нокти, като на Валиант, но не бяха изрязани. Приличаха на къси, но смъртоносни щипки, които в момента драскаха по напуканата стъклена повърхност. Парче от нея отхвръкна надалеч, давайки й да разбере, че той може да се добере до нея. В гърлото й се надигна писък, но остана в него затворен като в капан. Мъжът отново задраска с нокти по прозрачната преграда. Звукът, когато повече стъклени късчета започнаха да падат и да подскачат по металния под, беше ужасяващ.

— Моля те — изрече тихо Тами. — Не ме наранявай! Бях отвлечена и доведена тук против волята ми. Не съм ти враг. Аз не работя за Мерикъл Индъстрийс.