Валиант

Единият от бандитите слезе, а другият остана заедно с нея в багажното отделение на превозното средство. Той включи лампичката на тавана и я изгледа ухилен. Вторият плъзна страничната врата и я затвори, след това отвори вратата на шофьора, качи се и запали двигателя. От страх очите на Тами се напълниха със сълзи. Беше й лошо от медикаментите, които й бяха дали — имаше главоболие, чувстваше езика си леко подут, едва движеше крайниците си.

— Не си прави труда да ревеш — изкикоти се човекът до нея. — Никой няма да трогнеш.

— Защо ми причинявате това? — Младата жена мразеше начина, по който гласът й трепереше. — Кои сте вие бе, хора?

— Защо ли? Защото ти харесва да ги чукаш. Понеже едно от ония животни те е чукало и не те е убило. Ето защо. На лекаря, за когото работим, му е много интересно да види дали 927 ще се размножава с теб. По-добре се надявай да те харесва. Но каквото и да стане, ще бъде забавно да се наблюдава.

— Съмнявам се на тях двамата да им е забавно — засмя се мъжът от шофьорското място.

— Да. Наистина — отвърна със смях партньора му. Очите му блестяха от удоволствие. — Искаш ли да знаеш какво ще се случи, ако онзи звяр не те разкъса с ноктите си и не изхвърли парчетата от тялото ти през решетките? Док ще те завърже с ремъци към една маса и ще вкара в организма ти хормони и лекарства, за да се опита да те накара да заченеш. След това, ние ще те вземем и ще те хвърлим обратно вътре при звяра, за да може да се чукате отново. Лекарят разполага с всички формули, измислени от колегите му, за да забременееш от онова животно. Но ще му отнеме месеци, преди да разбере как да получи исканите от него резултати.

— Ако я приеме, ще бъде много интересно да се гледа. — Водачът отново се засмя. — Все пак не храня никакви надежди това да стане. Той уби другите две жени, които заключихме при него. С последната бях спал, имаше прекрасен задник. Почти се разплаках, когато й счупи врата и с тялото й замери вратата. Може би трябва да оставим звяра, хората да се оправят с него.

— Тя беше горещо парче. — Човекът до Тами я огледа намръщено. — И тази е сладка, но няма нищо общо с онази. Определено няма данни за „момиче на месеца“ от Плейбой. Мисля, че док се вълнува за нищо. Струва ми се, че животното ще я убие също толкова бързо, колкото последната.

— Кой знае!? — Въздъхна шофьорът. — Може би теорията на лекаря е правилна. Той ще я приеме, защото тя вече е била с един от тях и мирише също като него. А те не убиват собствените си жени. Той също така е уверен, че това е свързано по някакъв начин с обонянието им и химията на техните тела. Каквото е привлякло единия към нея, същото може би ще привлече и другия. Скоро ще разберем.

— Моля ви — помоли се Тами. — Пуснете ме да си отида. Ако го правите заради пари, аз имам много. — Изобщо не се поколеба да ги излъже. — Баба ми умря и ми остави два милиона долара. Ако ме откарате до банката, ще ви ги дам всичките. — Мъжът в съседство се вгледа в нея. Тя му кимна, погледна го така, сякаш му казваше „напълно съм сериозна, имай ми доверие!“. Беше усъвършенствала този израз на лицето още като тийнейджърка, когато й се налагаше да се разправя с баба си. — Ще ви дам всичко до цент и ще подпиша каквото искате, само ме пуснете. Знам, че няма откъде другаде да получите толкова много пари. А това, което ще ви дам, ще е достатъчно и за двамата, за да не работите до края на живота си.

— Дори не си помисляй, Майк! — предупреди човекът от шофьорското място. — Много добре знаеш, че не можеш да използваш парите, когато си мъртъв. Док ще обяви награда за главата ти и няма да има кътче на Земята, където да се скриеш.

Майк въздъхна и отмести поглед от пленницата.

— Млъквай, кучко! И нито дума повече! Не можеш да ни подкупиш. Пит е прав. От ковчега не можем да харчим парите. Ако смяташ да продължаваш да молиш и да ревеш, просто забрави, защото ще прекалиш! Ние не сме получили тази работа заради топлите ни меки сърца. — Той изсумтя. — Нали така, Пит?

— Точно така! — Пит — водачът — се засмя. — Топли и меки. Много си смешен.

— Колко имаме още докато стигнем?

— Около десетина минути. Жалко, че не сме в Колорадо. Тук е много горещо. Не мога да разбера, защо док пожела да преместим 927. Трябваше нея да закараме там.

— Той поиска така. Не ме питай защо. Може би му прави удоволствие, като знае, че те са наблизо и, че никой не му обръща внимание, когато се намира около тях. — Майк сви рамене. — Вероятно иска да е наблизо, за да ги шпионира и да не лети напред-назад, докато работи. Освен това се страхува, че ако я откараме надалеч, ароматът й ще изчезне. Не можем да я качим на самолет, затова ще трябва да я караме с кола до там. Следващия месец, направо ще го намразя, когато ще трябва да прехвърлим повече от десетина животни тук.