Валиант

Шериф Купър приближи към групичката на Новите видове с широка усмивка, изписана на лицето.

— Много ви благодаря! Отново сме ви задължени. Жените са добре. Уплашени са и са се разминали само с няколко натъртвания. Искат да ви предам тяхната благодарност. Казаха, че мъжете изобщо не са разговаряли с тях. Единственото, което са чули, е въпроса на единия от похитителите, дали са ги отвели достатъчно далеч, за да бъде трудно проследяването им. Тези думи нямат никакъв смисъл за мен, но това е всичко, което са чули. Отвлечените обясниха, че мъжете са ги носили през гората на рамо, като са се редували, за да ги доведат на това отдалечено място. После ги захвърлили в основата на дървото, завързали ги здраво и просто изчезнали.

— Вероятно са планирали да се върнат по-късно? — обади се един от заместниците на шерифа, който се присъедини към тях. — Може би са искали да съберат повече жени и сега търсят други жертви. Трябва да се навъртаме наоколо в случай, че се върнат.

Мобилният на Тайгър иззвъня.

— Извинете ме. Обаждане от Резервата. — Обърна се и се отдалечи, за да може да разговаря. След като изслуша, каквото имаха да му казват, той се извъртя рязко. Изгледа мрачно Валиант и се поколеба. — Мисля, че знам защо са били похитени жените. — Задържа продължително погледа си върху своя приятел, но после го отклони към шерифа. — Вие специално ме помолихте да доведа Валиант. Защо?

Началникът на полицията се намръщи.

— Е, той е най-добрият следотърсач. Затова настоявах за него.

— Кой ви го каза? — Тайгър стисна зъби.

— Научих от един репортер, който обикаляше из града, когато беше отвлечена Тами. Той практически лагеруваше пред нашия офис. Казваше, че през цялото време пише истории за вас и че Валиант е най-добрият следотърсач, който имате. Спомена, че ако някога бъдат отвлечени други жени, да не забравим да попитаме за него, защото той е най-добрата възможност за бързото им намиране.

— Какво става тук? — Валиант се намръщи. — Как така репортер знае името ми? То никога не е било публикувано, нали? — погледна към приятеля си за отговор.

— Не, не е. — Тайгър беше бесен. Изгледа шерифа. — Спомняте ли си как се казваше репортерът?

Белокосият мъж се поколеба.

— Не, но го познавам по физиономия. Защо?

Тайгър изръмжа и обърна глава към Валиант.

— Тами е била изведена от Резервата със сила. Няма я, Валиант. Флейм е бил помолен от адвоката ни да я придружи до офиса му. Когато не са се върнали обратно в хотела в рамките на двайсет минути и Флейм не е отговарял на радиостанцията, наш екип незабавно е тръгнал да ги търси.

Сякаш някой изкара въздуха на Валиант.

— Не!

— Открили са Флейм в безсъзнание на пода в кабинета. Бил е упоен с непознато вещество. Адвокатът и Тами са изчезнали. Намерили са чантата й, без нея. Хората ни са подушили ароматите само на двамата. Те са ги отвели до паркинга, което показва, че той я е отвлякъл. Сигурни сме, че не е тръгнала доброволно, защото миризмата на страха й е била силна. Подкарал е направо към портата. Ние му вярвахме. Проверяваме автомобилите, които влизат, но не и онези, които излизат, особено когато се управляват от доверени служители. Той я е взел, Валиант. Похищението на тези две жени е било с цел да те отдалечат от Тами. — Тайгър изръмжа и изгледа шерифа. — Човекът, който ви е казал за Валиант, ви е използвал, за да го примами надалеч.

Исполинът отметна глава и изрева от ярост.

— Ще я намерим — обеща му Тайгър. — Всички работят по въпроса.

Глава 12

Тами беше заспала по някое време, но се събуди, когато бандитите я отвързаха от леглото. Издърпаха я да се изправи на изтръпналите й крака, цялото й тяло бе схванато, и я набутаха в банята. За нея бе унижение циничният им отказ да й дадат право на уединение, докато използва тоалетната. Нямаше никакъв избор. Единият от идиотите бе заплашил да я удари, ако не отговаря на повикванията им.

След това я сграбчиха за ръцете и я повлякоха навън до един бял микробус. Слънцето беше залязло. Това й показа, че е била в безсъзнание в продължение на няколко часа и възможността да избяга се бе провалила. Двамата мъже я стискаха здраво за китките. Заплашиха да я пребият, ако окажеше някаква съпротива. Само един поглед към лицата им бе достатъчен, за да им повярва. Изражението на очите им бе ледено, а чертите им бяха застинали в жестоки маски.

Поставиха й метален нашийник и я заключиха в голяма клетка в задната част на буса. Нашийникът бе здрав и твърд и имаше верига дълга около метър, завързана за решетките на малката клетка, в която я набутаха. Младата жена с боязън се взря в големия кафез. Фактът, че я затвориха дори в една клетка, бе ужасяващ. Защо се нуждаеха от другата и какво щяха да транспортират в нея? Докосна широките метални пръти и предположи, че независимо от нейната цел, тя би задържала всичко.