Вампирът Лестат

И сега отново сме на ръба на една атеистична епоха — епоха, в която християнската вяра губи устоите си, тъй както някога езичеството загуби устоите си и новият хуманизъм, вярата в човека, в неговите права и постижения сега е по-силна отвсякога.

Разбира се, не можем да знаем какво ще се случи, когато старата религия отмре напълно. Християнството се издигна от пепелта на езичеството само за да продължи съществуването на старата вяра под нова форма. Може би сега ще възникне нова религия. Може би без нея човекът ще изпадне в цинизъм и себичност, защото той действително има нужда от своите богове.

Ала може би ще се случи нещо още по-прекрасно: светът наистина ще тръгне напред, ще изостави всички богове и богини, всички дяволи и ангели. И в един такъв свят, Лестат, ние ще имаме още по-малко място отвсякога.

Всички истории, които ти разказах, в крайна сметка са също толкова безполезни, колкото и всички древни знания и за човека, и за нас. Образите и поезията в тях може да са прекрасни; те могат да ни карат да потръпваме, когато разпознаваме нещата, които винаги сме чувствали или подозирали. Те могат да ни върнат обратно към времената, когато земята е била нова за човека и изпълнена с чудеса. Ала винаги ще се връщаме към земята такава, каквато е днес.

И в този свят вампирът е единствено Мрачен бог. Той е Дете на мрака. Той не може да бъде нищо друго. И дори да се сдобие с прелестна власт над умовете на хората, то е само защото човешкото въображение е тайното скривалище на първични спомени и непризнати желания. Съзнанието на всеки човек е Дива градина, нека употребя твоята фраза, в която всевъзможни създания преживяват възход и упадък, и се пеят химни, и фантазията поражда неща, които най-накрая трябва да бъдат осъдени и отречени.

И въпреки всичко, хората ни обикват, когато ни опознаят. Дори и сега те ни обичат. Парижките тълпи са във възторг от онова, което виждат на сцената на Театъра на вампирите. И онези, които са те виждали да кръжиш из балните зали на света, бледният и смъртоносен благородник с кадифено наметало, по свой начин са се прекланяли в нозете ти.

Вълнува ги, че безсмъртието е възможно, че е възможно едно величествено и прекрасно същество да бъде изцяло зло, че може да познае и да почувства всичко и все пак умишлено да избере да утолява мрачната си жажда. Може би и те мечтаят да са това сладостно зло създание. Колко просто изглежда всичко. И тъкмо простотата му е онова, което те желаят.

Ала дай им Мрачния дар — и само един сред мнозинството няма да е също тъй нещастен като теб.

Какво ли да ти кажа за последно, което няма да затвърди най-ужасните ти страхове? Живял съм над хиляда и осемстотин години, и ти казвам, че животът няма нужда от нас. Аз никога не съм имал истинско предназначение. За нас няма място.

14

Марий замълча.

За пръв път отмести поглед от мен към небето зад прозорците, сякаш се вслушваше в гласове откъм острова, които аз не чувах.

— Имам да ти казвам и още няколко неща — заговори той.

— Неща, които са важни, макар и чисто практически… — но се разсея. — Има и обещания; които трябва да изпълня — рече той най-накрая.

А после се заслуша мълчаливо. Лицето му силно наподобяваше лицата на Акаша и Енкил.

Исках да му задам стотици въпроси. Но още по-важно може би беше, че имаше стотици негови твърдения, които исках да повторя, сякаш за да ги разбера, трябваше да ги изкажа на глас. Ако проговорех, нямаше да мога да кажа нищо разумно.

Отпуснах се върху хладния брокат на креслото, събрал длани във формата на островърха кула, и се загледах напред, сякаш разказът му се разгръщаше там, за да го прочета, и се замислих над истинността на неговите твърдения за доброто и злото и как те можеха да ме ужасят и разочароват, ако се бе опитал да ме убеди в правилността на философията на ужасните богове на Изтока, в това, че можем да се гордеем с онова, което вършим.

И аз бях дете на Запада и през целия си кратък живот се бях борил със западната неспособност да приеме злото или смъртта.

Но под всички тези размишления се криеше отвратителният факт, че Марий можеше да унищожи всички ни, като унищожи Акаша и Енкил. Марий можеше да убие всички ни до един, ако изгори Акаша и Енкил и по този начин се освободи от една стара, грохнала и безполезна форма на злото в света. А и ужасът, който внушаваха самите Акаша и Енкил… Какво можех да кажа за това, освен, че и аз бях почувствал първия проблясък на неговото някогашно чувство — че бих могъл да ги пробудя, да ги накарам отново да проговорят, да се раздвижат. Или, по-вярно, когато ги видях бях почувствал, че някой трябва да го стори и е способен на това. Някой би могъл да прекъсне съня им с отворени очи.

А какви ли щяха да бъдат те, ако някога отново проходят и проговорят? Древноегипетски чудовища. С какво ли биха се занимавали?