Вариант 13

Тя се размърда неспокойно в леглото си, толкова силни бяха обзелите я чувства. Дишането й беше хрипкаво и ускорено. Гласът й — нетърпелив.

— Не знам дали е знаела в началото, но много добре знам, че продължи да държи Етан под око. А после, след като се прецакахме с Киган, и особено след като решихме, че все пак ни се е разминало, тя реши, че е дошло нейното време.

— Знаеше ли за бременността ти?

— Да, ние не го и криехме. В края на третия месец вече ми личеше, а от четвъртия минах на половин работен ден. Знаела е, разбира се, всички знаеха. — Севги спря и изчака дишането й да се успокои. — Не беше в това въпросът. Истината е, че когато забременях, нещо в Етан се промени. Точно тогава започна да издирва генетичната си майка. И преди говореше често за това, че искал да знае коя е истинската му майка и така нататък, но когато разбрахме за бебето…

— Не сурогатната, така ли?

— Не. За него онова беше приключена история. Изобщо не искаше да я вижда. Дори не ми е разказвал за нея. Но си беше навил на пръста, че трябва да открие Пати. И бебето му даде начална скорост.

Карл съзря връзката.

— Мислиш, че е отишъл при Уестхоф за издирването?

— Не знам. Но е отишъл при някого в нейния отдел, в инфопрестъпления. Знам го, защото ми каза, че ще го направи. Те имат най-добрите компютри в града за подобно издирване, а Етан познаваше много хора там, не само Ейми. — Юмруците й се свиха върху завивката. — Ейми така или иначе е разбрала. Спря ме на улицата, поздрави ме за бебето и каза нещо, в смисъл че било много хубаво дето Етан се опитвал да се свърже със семейството си. Тогава предупредих Етан, но… — Тя завъртя глава. — Както казах, бяхме убедени, че всичко ще ни се размине.

— Има ли някакви конкретни доказателства, че именно Уестхоф е уведомила АГЛОН?

— Конкретни в юридическия смисъл ли? — Стори му се, че лицето й се разтяга в усмивка, но главата й оставаше в сянка и не можеше да е сигурен. — Не. Помниш ли, че ти казах как някой от участъка предупредил Етан, че идват да го арестуват?

— Да, от телефонен пост в централното управление.

— Да. — Сега наистина се усмихваше, макар и вяло. — Отделът по инфопрестъпления се намира в централното управление. Говорих с един сержант от отдела и той ми каза, че Ейми Уестхоф се държала странно през целия ден. Била разстроена от нещо, непрекъснато влизала и излизала от кабинета си. Обаждането е дошло от друг етаж на сградата, от празен офис на петия етаж, но тя лесно би могла да отиде там.

— Би могла. Нали каза, че Етан е имал много приятели в инфопрестъпления.

— Никой не е знаел за операцията на спецчастите. Никой освен онзи, който им е снесъл информацията.

— Етан имаше ли някакви приятели в командването на спецчастите? Или в общината, да речем?

— Да бе, и те ще изчакат до последния момент, преди да му се обадят. И ще прекосят целия град за тази цел, до полицейски участък в центъра и право в офис на петия етаж, за който случайно знаят, че е празен. Стига, Карл. Знаеш, че това е несериозно.

— И никой не проведе разследване?

Още една вяла усмивка.

— Никой не пожела. Първо, да предадеш тринайска на властите не е престъпление. По улиците и до днес изникват рекламни табели, които насърчават хората да изпълнят гражданския си дълг, всеки път, когато някой избяга от Симарон или Танана. Не забравяй също, че Етан беше ченге, а онзи, който го е издал, най-вероятно също е бил ченге. В полицията такива неща се покриват по най-бързия начин.

Той кимна. Стори му се, че навън започва да се зазорява.

— И ти си се решила да я убиеш. Да уредиш убийството й. Какво те спря?

— Не знам. — Тя затвори очи. Гласът й прозвуча тих и уморен от вложеното усилие. — Накрая просто не събрах смелост. Убивала съм хора при изпълнение на служебния си дълг, при самоотбрана. Но това е различно. Хладнокръвно. Изисква се хладнокръвие, което аз явно не притежавам.

Нощта определено отстъпваше. Сега Карл виждаше по-ясно лицето на Севги, виждаше по-ясно отчаянието й. Наведе се и я целуна нежно по челото.

— Опитай се да си починеш малко.

— Не можах — измърмори тя, сякаш обясняваше действията си пред съдия, или може би пред Етан Конрад. — Просто не можах.

Дойде Ровайо, неофициално, с цветя. Севги не се държа особено любезно. Шегите й за случайното чукане, изречени с хриплив шепот, не бяха смешни и никой не се засмя. Ровайо издържа стоически, остана колкото беше казала, че ще остане, накрая си тръгна с неискреното обещание да дойде пак. От погледа на Севги стана ясно, че изобщо не й пука ще се върне ли Ровайо, или не. Когато двамата излязоха в коридора пред стаята, Ровайо погледна Карл и въздъхна.

— Май не трябваше да идвам.

— Беше мило от твоя страна. — Затърси някаква друга тема, която да издигне щит пред истината, дебнеща зад вратата, през която бяха излезли. — Получихте ли нещо от местопрестъплението?

Ровайо поклати глава.

Единствените генетични следи са от вас двамата, от мъртъвците и от десетина дребни местни мошеници. Онбекенд сигурно се е бил намазал целият.