Вариант 13

— Няма значение какво вярвам. Убежденията ми няма да променят онова, което си направил. Как е разбрал Онбекенд, че е брат на Манко Бамбарен?

Ортис въздъхна.

— Наистина съм забравил тези подробности. Отдавна беше. Най-вероятно е използвал ресурсите на „Отклик Скорпион“, за да открие генетичната си майка, разбрал е коя е и е преценил, че може да се възползва от роднинските си връзки. Работата ни в Уайоминг може да е събудила интереса му. Именно чрез каналите на „Отклик Скорпион“ откри, че има близнак, това го знам със сигурност, така че най-вероятно и Исабела Гайосо е открил по този начин. А покрай проект „Поборник“ поне веднъж е бил на секретна мисия в Боливия и сигурно тогава се е срещнал с Бамбарен. Знам само, че когато дойде моментът да разпуснем „Скорпион“, той вече си беше намерил местенце под слънцето. Знаеше, че близнакът му е приел да се пресели на Марс и че „Отклик Скорпион“ ще бъде заличен чрез н-джин от инфопотока. А Бамбарен му беше осигурил място в организацията си. Перфектното изчезване, наистина.

„Да, докато не се появил Стефан Неван с намерението да продаде на Бамбарен идеята за тринайски в ролята на пистако, без да подозира, че Манко вече си е осигурил плашило по кръвна линия, и не започнал да привлича излишно внимание към организацията му. Бедният Стефан, по-лош късмет — здраве му кажи. Нищо чудно, че Бамбарен те продаде толкова бързо. Никаква полза не е имал от теб, дори напротив — за него си бил неоправдан риск, следа, която да доведе главорезите на АГЛОН пред вратата на брат му. И нищо чудно, че се изплаши толкова, когато се появихме ние и разровихме историята. Реших, че съм го обидил, когато споменах за «показни екзекуции на някой селски площад». Но май по-скоро съм уцелил в десетката, неволно описвайки нещо, което Онбекенд е вършил в ролята си на плашило. Оказал съм се твърде близо до истината. Решил е, че си играя с него. Решил е, че съм дошъл за брат му.“

Сети се за Севги Ертекин, облегната на джипа, с ръце в джобовете и отметнато яке, за да се вижда марстехският пищов в презраменния кобур като мълчаливо предупреждение към Бамбарен.

„Севги, трябваше да си тук и да чуеш всичко това. Толкова близо сме били, по дяволите! Но ти би ми казала да не злорадствам, защото не ми отива.“

Насочи вниманието си към мъжа в инвалидната количка.

— Жива ли е още Исабела Гайосо?

— Не, починала е преди години. Онбекенд го спомена веднъж мимоходом. Явно е израснала в ужасна бедност, а това рядко води до дълголетие. Доколкото знам, самият Бамбарен като по чудо е оцелял през детството си. Нито едно от другите деца на Исабела не доживяло до пубертета.

— Бамбарен знае ли, че има още един брат?

— Не. Изобщо не включихме Бамбарен в операцията. Онбекенд си беше създал достатъчно връзки във фамилията, за да осъществи сам необходимия ни контакт с Бредбъри и Уелс. Отне известно време, но накрая успя да убеди марсианските камори, че между фамилиите от платата и клановете в Лима се е появило сериозно напрежение. — Костеливите рамене на Ортис се вдигнаха леко под сивата коприна на пижамата. — Доколкото разбирам, това май не е далеч от истината.

— И Мерин не е имал представа за кого работи?

— Първо, Мерин никога не е знаел, че има брат. Както казах, Онбекенд разбра за това благодарение на нашите разузнавателни канали, иначе и той нямаше да знае. Мерин никога не е имал достъп до подобна информация. Виждали сте Онбекенд — той си промени лицето, когато минахме в нелегалност, още през деветдесет и четвърта. Двамата не си приличат.

Карл си помисли за беглата прилика в чертите, която беше съзрял в нощта, когато беше простреляна Севги.

— Напротив, приличат си. Стига да знаеш къде да гледаш.

— Е, доколкото знам, преговорите по наемането на Мерин така или иначе са били осъществени чрез марсианските фамилии. Онбекенд и Мерин едва ли са общували директно по видеовръзката. Колкото до фамилиите, било им е казано, че става въпрос за нещо лично, че хората тук, на Земята, са избрали конкретен човек, Мерин, и че или ще наемат него, или сделката отпада.

— А Мерин? — попита Нортън. — На него какво са казали?

Още едно немощно вдигане на раменете под сивата пижама.

— Че имал приятели на Земята, които искали да го върнат, щели да му осигурят нова самоличност и необходимите ресурси, за да изчезне и да започне нов живот. Погрижихме се офертата да е достатъчно привлекателна.

Служителят на КОЛИН поклати невярващо глава.

— Значи Онбекенд просто е продал брат си? Близнака си?

— Пожертва го, да. Какво толкова? — Ортис махна с ръка. — Те изобщо не се познаваха, не се бяха виждали. За каква връзка може да се говори в този случай?

— Не е в това въпросът! — извика Нортън, но гледаше Карл, а не Ортис. — Той му е бил брат, за Бога!

— Точно в това е въпросът, Том — тихо каза Карл. — За тринайските абстрактната лоялност не значи нищо. Не е част от програмирането им.

— Но… Бамбарен. — Нортън разпери ръце. — Това също е абстрактно родство, нали?

Ортис се изсмя горчиво.

— Да, абстрактно, но адски полезно от гледна точка на Онбекенд.