Вариант 13

Плъзна чашата по плота на масата към нея. Устата на Уестхоф се изкриви, гърбът й се подпря безсилно на стената. Карл стана да си ходи. Наведе се към нея.

— Севги Ертекин искаше да умреш — каза й тихо. — И сега си мъртва.

После се измъкна от сепарето и тръгна към вратата. Пътьом погледна към бара — сервитьорката седеше на едно от високите столчета и се занимаваше с телефона си. Когато вдигна поглед към него, Карл й отвърна с умърлушена усмивка и завъртя изразително очи. Момичето направи съчувствена физиономия, усмихна му се и се върна към телефона си. Той стигна до вратата, бутна я и излезе на студения следобеден въздух.

Изхвърли пистолетчето със стреличките през решетката на един канал на Уол Стрийт: с известно съжаление заради усилията на Матю да му намери дилър с достатъчно лоша слава и заради цената, която въпросният дилър му поиска, когато стана ясно, че Карл бърза с поръчката.

От друга страна, беше изпълнило предназначението си.

„Надявам се, че това си искала, Севги.“

Обади се на Нортън от таксито на път за летището.

— Можеш ли да говориш?

— Да, вече съм в централата на Джеферсън Парк. Ти къде си?

— На Бруклинския мост. Пътувам за летището.

— Още си тук, в града? — Гласът на Нортън само дето не му спука тъпанчето. — Какви ги вършиш, Марсалис?

— Имах да свърша едно-две неща. Още ли е безопасно да летя?

Нортън издиша продължително.

— Би трябвало, да. Полицията тропа на вратата ми, а онези от „Вейл Корнел“ се разпищяха, че ще ни съдят, но с КОЛИН зад гърба си засега удържам положението. Винаги съм знаел, че има някаква причина да приема тази работа.

— Старомодното корпоративно влияние, а? — подсмихна се Карл, после стана сериозен. — Дали ще се опитат да ти лепнат обвинение, как мислиш?

— Е, засега аз ръководя парада, така че няма страшно. Пък и бях в банята, както си спомняш. Нямах представа какво става, докато ти не ме повика, а когато излязох, Ортис вече беше мъртъв.

— Не ми звучи много убедително.

— И не е. Но става въпрос за най-силната неправителствена организация на планетата, не забравяй. Стига си се тревожил за мен, Марсалис. Ако искаш да ми помогнеш, просто си разкарай задника от територията на Съюза по най-бързия начин.

— Точно това правя.

Затвори и впери поглед през прозореца на таксито. Оребрена светлина примигваше през стоманените решетки на мостовата конструкция, шареше лицето му, а въздухът в таксито ту се изпълваше с танцуващи в слънчеви снопове прашинки, ту потъваше в сумрак. От другата страна на Ист Ривър Манхатън пъчеше ъгловатия си релеф на фона на студено, синьо до съвършенство небе. Слънцето светеше и се стичаше като разкъсан жълтък по фасадата на една от новите черни нанопостроени административни кули. Раздялата се впиваше като мъгла в смаляващия се градски пейзаж.

Смътната страст, обзела го преди две вечери, докато гледаше през залива от панорамната стена, се върна и го прободе в сърцето. Съвсем същата. Значението й му убягваше, сигурен беше само за името й.

„Севги.“

Кода: Pistaco

53.

Пътят към Колка беше по-скоро отъпкана в светлата пръст пътека, на места почти неразличима в ронливия сипей и шубраците, които уж пресичаше. Пънеше се и се гърчеше покрай ръба на каньона като наскоро развит от фабричната си макара кабел, който упорито се стреми към предишната си форма. Излизаше от селото в относително права линия, следваше повече или по-малко очертанията на каньона, от време на време забърсваше ръба му, толкова близо, че да ти се обърне стомахът от гледката, после бързо свръщаше встрани, сякаш стресната от бездната долу. На няколко километра от градчето заобикаляше самотно разчистено място с ръждясалите скелети на футболни врати в двата края. След още няколко врътки се спускаше в широка падина с форма на паница, отхапана сякаш в стената на каньона, следваше в низходяща спирала извивката като топче за рулетка, поело на забавен каданс към числата на късмета. После се хвърляше презглава през ръба на каньона, спускаше се по хълбока на долината в щура серия от остри завои и най-сетне стигаше, сред прах и търкалящи се камъчета, до дървено висящо мостче над бързата зеленикава река.