Читаем Вариант 13 полностью

Карл Марсалис хукна покрай останките от първия стрелец, скъси разстоянието до втория, докато той още вдигаше пушката си. Младежът стреля твърде рано, от хълбок, и изстрелът се отплесна безнадеждно встрани. И да имаше някакви бойни умения, паниката ги помете безвъзвратно, подкладена от задействаните дистанционно фойерверки в самарите на мулето и кървавата смърт на другия пазач. Карл стреля в движение, твърде отдалеч, та харпунът за акули да нанесе сериозно поражение, но момчето подскочи и залитна от няколкото осколки, които намериха целта си.

Не беше идеалното оръжие за случая, а и извън водата беше твърде тежко и неповратливо. Наложило се беше да преметне дългата еластична каишка на харпуна през врата си и да прикачи лепка към дясното си бедро, та проклетото нещо да не мърда под палтото му. Кракът го болеше от дългото ходене с тази неудобна тежест. Ала патентованият харпун за акули „Креси“ имаше безценното предимство, че попадаше в графата спортна екипировка за подводен риболов, което му позволи да го прекара в багажа си през граничните проверки, без да предизвика излишно внимание. А и това оръжие, което изстрелваше във вода остри като бръснач сачми от специална сплав, достатъчно твърди и с достатъчно ускорение, за да пробият дебелата кожа на голяма бяла акула, имаше значителен обхват и извън нея, нищо че разпръсването на сачмите намаляваше точността. Младият пазач се мъчеше трескаво да зареди пушката си, по лицето му се стичаше кръв, сигурно беше замаян от трясъка на експлозиите и очевидно беше ужасен.

Карл скъси разстоянието и пак натисна спусъка на харпуна. Момчето отхвръкна към въжетата на моста. Парчета от тялото му цопнаха в реката, останалото се срина върху оплисканите с кръв дъски.

Край.

Мулето с фойерверките — напълно в реда на нещата — се беше паникьосало като всички останали. Топуркаше по пътечката покрай реката и ревеше тревожно. Нямаше смисъл да се мотае повече тук, реши Карл. Хукна след животното, нащрек за човешко присъствие.

На двеста метра по-нататък налетя на трети стрелец — бързаше по пътечката към звуците от стрелба, стиснал матовосива пушка. Мъжът видя мулето и отскочи встрани да му направи път, Карл се шмугна от другата страна на животното и стреля, повече или по-малко слепешката. Мъжът се свлече като разкъсан от невидими ръце. Карл огледа пътеката напред, не видя и не чу нищо обезпокоително, после спря до останките на мъжа, когото току-що беше убил. Коленичи и измъкна с лявата си ръка пушката от кървавата каша, но после я хвърли и изсумтя с раздразнение. При изстрела на Карл онзи я беше държал пред тялото си и сачмите я бяха повредили непоправимо.

— По дяволите!

Претърси внимателно разкъсания труп, насочил от коляно харпуна към пътеката напред. Измъкна окървавен кобур с лъскав нов полуавтоматичен пистолет. Извади го. „Глок“ 100, нелошо оръжие. Скъп и твърде луксозен пистолет за пазач в такова затънтено място, но истерията по маркови стоки явно беше стигнала и дотук.

Ухили се напрегнато под натиска на адреналина. Остави за миг харпуна, колкото да изпробва механизма на пистолета. Изглеждаше чудесен, обещаваше и значителна точност, но…

Но все пак си беше оръжие с малък обхват, а Карл нямаше представа през още колко телохранители на Манко Бамбарен трябва да мине, за да стигне до зимното леговище на Грета Юргенс. Като се изключеше точното местоположение, останалата информация на Суерте Ферер беше безнадеждно неточна.

Сви рамене и се изправи. Пъхна глока под колана си и подмина разкъсания труп на земята. Пътечката се издигаше бавно под скалите. Мулето беше продължило с бърз ход напред и изглежда, беше стигнало до по-широко място вдясно от пътеката.

Карл нагласи кожената шапка на главата си и тръгна след него. Бойната възбуда пулсираше във вените му. Мрежата ускоряваше ритъма. Карл имаше чувството, че ухилената усмивка никога няма да слезе от лицето му.

— Географията нещо ти куца, Суерте.

Сеурте Ферер го изгледа злобно от арестантския стол. Карл крачеше бавно около него.

— Ти ли ще ме учиш на география бе, негро смотано?

Обидата го жегна, натоварена с неприятни спомени от щатския затвор на Южна Флорида. За последно я беше чул от устата на Дудек.

Разбира се, думата „изрод“ беше чувал неведнъж оттогава.

— Виждам, че добре си се аклиматизирал към джизъслендската култура. — Карл завърши обиколката си и опря ръце на масата. Ферер още беше мръсен и уморен след прехвърлянето си през границата в сандък с фалшиво дъно, който по документи съдържал експериментално генномодифицирано рапично олио. Дръпна се, когато лицето на Карл се озова на едно ниво с неговото. — Там ли искаш да се върнеш, Суерте? Това ли искаш?

— Кирос каза…

Карл удари по масата.

— Тоя Кирос не го познавам. И не ща да го знам, мамка му! Да не мислиш, че случайно извадиха точно твоя автовоз от колоната, а? Теб те продадоха, мойто момче, продаде те човек, който е много по-нависоко в хранителната верига от приятелчето ти Кирос. Така че ако се надяваш някой печен сиатълски адвокат да ти се притече на помощ, сбъркал си.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аччелерандо
Аччелерандо

Сингулярность. Эпоха постгуманизма. Искусственный интеллект превысил возможности человеческого разума. Люди фактически обрели бессмертие, но одновременно биотехнологический прогресс поставил их на грань вымирания. Наноботы копируют себя и развиваются по собственной воле, а контакт с внеземной жизнью неизбежен. Само понятие личности теперь получает совершенно новое значение. В таком мире пытаются выжить разные поколения одного семейного клана. Его основатель когда-то натолкнулся на странный сигнал из далекого космоса и тем самым перевернул всю историю Земли. Его потомки пытаются остановить уничтожение человеческой цивилизации. Ведь что-то разрушает планеты Солнечной системы. Сущность, которая находится за пределами нашего разума и не видит смысла в существовании биологической жизни, какую бы форму та ни приняла.

Чарлз Стросс

Научная Фантастика
Дневники Киллербота
Дневники Киллербота

Три премии HugoЧетыре премии LocusДве премии NebulaПремия AlexПремия BooktubeSSFПремия StabbyПремия Hugo за лучшую сериюВ далёком корпоративном будущем каждая космическая экспедиция обязана получить от Компании снаряжение и специальных охранных мыслящих андроидов.После того, как один из них «хакнул» свой модуль управления, он получил свободу и стал называть себя «Киллерботом». Люди его не интересуют и все, что он действительно хочет – это смотреть в одиночестве скачанную медиатеку с 35 000 часов кинофильмов и сериалов.Однако, разные форс-мажорные ситуации, связанные с глупостью людей, коварством корпоратов и хитрыми планами искусственных интеллектов заставляют Киллербота выяснять, что происходит и решать эти опасные проблемы. И еще – Киллербот как-то со всем связан, а память об этом у него стерта. Но истина где-то рядом. Полное издание «Дневников Киллербота» – весь сериал в одном томе!Поздравляем! Вы – Киллербот!Весь цикл «Дневники Киллербота», все шесть романов и повестей, которые сделали Марту Уэллс звездой современной научной фантастики!Неосвоенные колонии на дальних планетах, космические орбитальные станции, власть всемогущих корпораций, происки полицейских, искусственные интеллекты в компьютерных сетях, функциональные андроиды и в центре – простые люди, которым всегда нужна помощь Киллербота.«Я теперь все ее остальные книги буду искать. Прекрасный автор, высшая лига… Рекомендую». – Сергей Лукьяненко«Ироничные наблюдения Киллербота за человеческим поведением столь же забавны, как и всегда. Еще один выигрышный выпуск сериала». – Publishers Weekly«Категорически оправдывает все ожидания. Остроумная, интеллектуальная, очень приятная космоопера». – Aurealis«Милая, веселая, остросюжетная и просто убийственная книга». – Кэмерон Херли«Умная, изобретательная, брутальная при необходимости и никогда не сентиментальная». – Кейт Эллиот

Марта Уэллс , Наталия В. Рокачевская

Фантастика / Космическая фантастика / Научная Фантастика
Лунная радуга
Лунная радуга

Анна Лерн "Лунная радуга" Аннотация: Несчастливая и некрасивая повариха заводской столовой Виктория Малинина, совершенно неожиданно попадает в другой мир, похожий на средневековье. Но все это сущие пустяки по сравнению с тем, что она оказывается в теле молодой девушки, которую собираются выдать замуж... И что? Никаких истерик и лишних волнений! Побег - значит побег! Мрачная таверна на окраине леса? Что ж... где наша не пропадала... В тексте есть: Попаданка. Адекватная героиня. Властный герой. Бытовое фэнтези. Средневековье. Постепенное зарождение чувств. Х.Э. В тексте есть: Попаданка. Адекватная героиня. Властный герой. Бытовое фэнтези. Средневековье. Постепенное зарождение чувств. Х.Э. \------------ Цикл "Осколки миров"... Случайным образом судьба сводит семерых людей на пути в автобусе на базу отдыха на Алтае. Доехать им было не суждено, все они, а вернее их души перенеслись в новый мир - чтобы дать миру то, что в этом мире еще не было...... Один мир, семь попаданцев, семь авторов, семь стилей. Каждую книгу можно читать отдельно. \--------- 1\. Полина Ром "Роза песков" 2\. Кира Страйк "Шерловая искра" 3\. Анна Лерн "Лунная Радуга" 4\. Игорь Лахов "Недостойный сын" 5.Марьяна Брай "На волоске" 6\. Эва Гринерс "Глаз бури" 7\. Алексей Арсентьев "Мост Индары"

Анна Лерн , Анна (Нюша) Порохня , Сергей Иванович Павлов

Фантастика / Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы / Самиздат, сетевая литература / Космическая фантастика / Научная Фантастика