Вечна любов

— Говоря за жената, която заведе в леглото си миналата нощ. Аз… те чаках. Исках да ти кажа, че съжалявам… Видях те да влизаш в стаята си с нея. Слушай, не подхванах темата, за да те обвинявам или нещо такова.

Не, разбира се, че не. Тя не искаше нищо от него. Нито любовта му. Нито подкрепата му. Нито вината му. Нито дори секс.

Той поклати глава, гласът му стана безизразен. Беше му омръзнало да се оправдава, но го направи автоматично.

— Това беше Главната избраница. Говорихме за храненето ми, Мери. Не сме правили секс.

Сведе поглед към пода. После пусна матрака и вдигна ръце към лицето си. Настъпи тишина.

— Съжалявам, Рейдж.

— Да. И аз.

Чу хълцане и леко разтвори пръсти, за да види лицето й. Но тя не плачеше. Не, не и Мери. Беше твърде силна, за да го направи.

Но не и той. В очите му имаше сълзи.

Рейдж прочисти гърлото си и запремигва бързо.

Когато отново вдигна поглед към нея, тя се взираше в него с нежност и състрадание, които го разяриха.

Няма що, прекрасно. Сега пък го съжалява, задето е такъв мекушав боклук. Господи, ако не я обичаше толкова, в този момент щеше да я мрази.

Изправи се. Когато проговори, положи всички усилия гласът му да звучи толкова твърдо, колкото изглеждаше тя.

— Охранителната система в къщата ти ще е свързана с нас. Ако се включи, аз — поправи се — някой от нас ще дотича. Вишъс ще ти се обади, когато е инсталирана и работи.

Тишината се проточи и той вдигна рамене.

— Ами… довиждане.

Излезе, без да си позволи да погледне назад.

Слезе долу и откри Бела във всекидневната. Още щом го видя, очите й се отвориха широко. Със сигурност изглеждаше толкова зле, колкото се чувстваше.

— Благодаря — каза той, макар че не бе сигурен за какво й благодари. — Да знаеш, че братството ще наглежда къщата ти. Дори и след като Мери си тръгне.

— Много сте любезни.

Той кимна и излезе, без повече да се бави. Това бе единственият начин да си тръгне, преди да се е сринал напълно и да се е разревал като малко дете.

Докато се отдалечаваше от къщата и навлизаше в ливадата, нямаше никаква представа какво да прави, нито къде да отиде. Може би трябваше да се обади на Тор, да разбере къде са братята и да се присъедини към тях.

Вместо това спря на място. Над главата му луната тъкмо се издигаше над линията, очертана от върховете на дърветата. Беше пълна — огромен диск, излъчващ бледа светлина в студеното, безоблачно небе. Той наклони глава, вдигна ръка, така че лунният блясък да попадне в свитата му шепа и внимателно задържа илюзорното видение.

Смътно дочу шум от силно тропане, който идваше от къщата на Бела. Равномерно повтарящи се удари.

Шумът се засили и Рейдж погледна назад.

Входната врата се отвори. Мери излезе тичешком от къщата и скочи от верандата, за да не губи време по стъпалата. Втурна се боса по заскрежената трева, хвърли се към него и увисна на врата му с две ръце. Притисна го толкова силно, че гръбнакът му изпука.

Хълцаше. Ридаеше. Плачеше толкова силно, че цялото й тяло се тресеше.

Той не попита нищо, само я прегърна.

— Не съм добре — каза дрезгаво тя, като едва си поемаше дъх. — Рейдж… не съм добре.

Той затвори очи и я притисна силно.

35.

О. вдигна капака на водопроводната тръба и светна с фенерчето в дупката. Младият мъжки вампир беше онзи, когото хванаха предишната нощ с пикапа. Беше жив, преживял бе деня. Мястото за задържане вършеше добра работа.

Вратата на центъра се отвори рязко и господин Х. влезе със светнали очи, като тропаше тежко с ботушите си.

— Жив ли е?

О. кимна и върна капака на мястото му.

— Да.

— Добре.

— Тъкмо мислех да го извадя.

— Не точно сега. Искам да посетиш тези членове на отряд Бета. — Господин Х. му подаде лист хартия със седем адреса. — Електронните проверки са бързи, но се оказва, че не са съвсем достоверни. Получавам потвърждения от тези, които искам да провериш, но когато говоря с хора от техните отряди, ми рапортуват, че не са ги виждали от дни или дори още по-отдавна.

Инстинктът подсказваше на О., че трябва да внимава къде стъпва. Преди време господин Х. едва ли не го обвини, че е убил онези Бета в парка, а ето че сега искаше той да провери какво става с тях?

— Проблем ли има, господин О.?

— Не. Няма проблем.

— И още нещо. Ще доведа трима новобранци. Посвещаването им ще се състои през следващите десетина дни. Искаш ли да присъстваш? Да наблюдаваш отстрани е истинско шоу.

О. поклати глава.

— По-добре да се съсредоточа върху работата тук.

Господин Х. се усмихна.

— Притесняваш се, че Омега може да се подведе от чара ти?

— Нищо не може да подведе Омега.

— Съвсем не е така. Той не спира да говори за теб.

С ума си О. разбираше, че има голяма вероятност господин Х. да му се подиграва, но тялото му не бе толкова сигурно. Коленете му омекнаха и го изби студена пот.

— Отивам да проверя списъка — каза той и тръгна да вземе якето и ключовете си.

Очите на господин Х. блеснаха.

— Свърши това, синко, върви. Аз ще си поиграя малко с нашия гост.

— Както предпочитате, сенсей.

— Значи сега това е домът ми — промърмори Мери, когато Рейдж затвори вратата към спалнята им.