Вечна любов

Очите на Ви блеснаха, сякаш го беше поканил само от учтивост, без да очаква положителен отговор.

— Добре. Тръгваме след петнадесет минути. Трябва да взема душ.

— И аз.

Искаше да махне кръвта на лесъра от себе си. Докато минаваше през вестибюла на къщата и влизаше във фоайето, от трапезарията излезе Фриц. Икономът се поклони дълбоко.

— Добър вечер, сър. Гостенката ви е тук.

— Гостенка?

— Главната Избраница. Каза, че сте я призовали.

По дяволите. Беше забравил, че е отправил молба, а и изглеждаше, че вече не се нуждае от услугите й. Ако Мери не бе част от живота му, нямаше да му трябват някакви специални уговорки за хранене. Щеше да бъде свободен да пие, от която поиска и да спи, с която си хареса. О, радост.

Господи, слабините му се присвиха от мисълта, че ще бъде с някоя друга, а не с Мери.

— Господарю? Ще я приемете ли?

Готвеше се да каже „не“, но после реши, че това няма да бъде прието добре. Като се имаха предвид досегашните му отношения със Скрайб Върджин, едва ли щеше да бъде много мъдро да обиди специалната й служителка.

— Кажи й, че ще бъда при нея след пет минути.

Изтича в стаята си на горния етаж, пусна душа, за да потече топлата вода, после се обади на Ви. Братът не изглеждаше изненадан, че се измъква от разходката до бара.

Жалко, че не бе поради причината, с която Вишъс сигурно си го обясняваше.

Мери се събуди, защото чу звуци от разговор, които се процеждаха откъм фоайето. Беше гласът на Рейдж. Би разпознала това дълбоко буботене навсякъде.

Плъзна се от леглото и отиде до едва открехнатата врата.

Рейдж се качваше по стълбището. Косата му беше мокра, като че току-що бе взел душ и носеше свободна черна риза и широки черни панталони. Готвеше се да пристъпи в коридора, когато видя, че не е сам. Жената с него беше висока и имаше дълга руса плитка, която се спускаше по гърба й. Беше облечена в прозрачна бяла рокля и двамата изглеждаха като готическа двойка младоженци, той — изцяло в черно, тя — обвита в тънка като паяжина тъкан. Когато стигнаха до горната площадка на стълбището, жената спря — вероятно не знаеше накъде да завие. Рейдж сложи ръка под лакътя й и сведе поглед към нея с напрегнато внимание, сякаш беше толкова крехка, че би могла да си счупи някоя кост само докато се качи до втория етаж.

Мери гледаше как влизат в стаята му. Вратата се затвори след тях.

Тя се върна до леглото и легна. В главата й прииждаха образи. Рейдж, покриващ тялото й с устните и ръцете си. Рейдж, който й благодари, че го е нахранила. Рейдж, който я гледа, докато й казва, че я обича.

Да, обичаше я. Толкова много, че в момента бе с друга жена в стаята в отсрещния край на коридора.

Веднага щом мисълта премина през ума й, разбра, че няма право да се сърди. Тя го бе отблъснала. Той бе схванал намека. Нямаше право да го вини, че прави секс с друга.

Бе получила точно това, което бе поискала.

Той я освобождаваше.

34.

На следващата вечер, точно преди падането на нощта, Рейдж отиде в гимнастическия салон, все едно вършеше общественополезна дейност. Когато приключи с вдигането на тежестите, стъпи на пътеката за бягане и започна да тича. Първите девет километра измина бързо. На десетия вече се потеше обилно. Когато наближи петнайсетия километър, започна да става трудно.

Увеличи скоростта и продължи да тича. Бедрата му трепереха, схващаха се, горяха. Дробовете му пламтяха. Стъпалата и коленете го боляха.

Грабна ризата, която бе окачил на пулта и изтри потта от очите си. Вярваше, че вече е обезводнен като пергамент, но нямаше намерение да спира, за да пие вода. Бе твърдо решен да продължава, докато падне.

За да поддържа убийственото темпо, се потопи в музиката, която гърмеше от тонколоните. Мерилин Менсън, „Найн инч нейлс“, „Нирвана“. Беше толкова силна, че заглушаваше бученето на пътеката. Звуците се носеха из залата — агресивни и екстремни. Също като мислите му.

Когато музиката внезапно спря, той дори не се огледа. Реши, че стереоуредбата се е скапала или че някой иска да говори с него, но не го интересуваше нито едното, нито другото.

Тор се изправи пред него. Изражението на брата накара Рейдж да слезе от пътеката и да натисне бутона за спиране.

— Какво?

Дишаше тежко. Отново изтри лице с ризата си.

— Изчезнала е. Мери. Няма я.

Рейдж замръзна с мократа риза, смачкана на топка под брадата му.

— Какво искаш да кажеш? Как така е изчезнала?

— Фриц я чакал три часа пред болницата, докато е била на преглед. Влязъл вътре и открил, че клиниката е затворена. Отишъл у тях. Като не я открил и там, се върнал и претърсил целия болничен комплекс.

Слепоочията на Рейдж пулсираха вече не от изтощение, а от страх. Въпросът му прозвуча рязко:

— Някакви следи от насилствено влизане или борба в къщата й?

— Не.

— Колата й в гаража ли е била?

— Да.

— Кога я е видял за последен път?

— Било е три часът, когато е отишла на преглед. За твое сведение, Фриц те е търсил няколко пъти, но всеки път се е включвала гласовата поща.

Рейдж погледна часовника си. Беше малко след шест. Ако приемеше, че прегледът е продължил един час, тя бе в неизвестност от два часа.