Вечна любов

Скочи на крака и видя пикапът да завива зад далечния ъгъл. Изруга невъздържано, но без да губи време, се върна тичешком при Ви. Битката вече се беше развихрила. Лесърите се биеха уверено, макар и да бяха сами. Ви удържаше позицията си. Извадил кинжала си, нанасяше сериозни поражения на врага.

Рейдж се нахвърли върху първия лесър, до когото се добра, изпаднал в ярост от загубата на цивилния и бесен на целия свят заради Мери. Размаза копелето с юмруци, потроши костите му и разкъса кожата му с ударите си. Черната кръв на жертвата опръска лицето му и започна да се стича в очите. Не спря да удря тялото, докато Ви не го откъсна от него и не го притисна до една от стените, които се издигаха от двете страни на уличката.

— Какво правиш, по дяволите? — Рейдж едва се овладя да не удари Ви, който му препречваше достъпа до убиеца.

Ви го улови здраво за реверите на палтото и го разтърси така, сякаш се опитваше да го върне към реалността.

— Лесърът не помръдва. Погледни ме, братко. Лежи на земята и там ще си остане.

— Пет пари не давам! — Рейдж се опита да се освободи, но Ви го задържа, макар и с огромно усилие.

— Рейдж? Хайде, кажи ми. Какво става? Къде си, братко?

— Просто имам нужда да убивам… Имам нужда… — В гласа му се прокраднаха истерични нотки. — Заради стореното от тях… Цивилните не могат да се съпротивляват… Трябва да ги избия… — Беше на ръба на психическия срив, но, изглежда, не можеше да спре да вилнее. — О, господи! Мери! Те искат и нея… И ще я вземат, както направиха и с цивилния, Ви. По дяволите, братко… Какво да направя, за да я спася?

— Шшш. Спокойно, Холивуд. Охлади малко страстите.

Ви постави длан на врата му и прокара палец по изпъкналата вена на шията му. Ласката имаше хипнотично въздействие и постепенно го успокои.

— По-добре ли си? — запита Ви. — Да, по-добре си.

Рейдж си пое дълбоко дъх и се разходи наоколо за около минута. После се върна при тялото на лесъра. Прерови джобовете му и намери портфейл, малко пари в брой и пистолет.

Находката беше добра.

— Виж какво намерих. „Блекбъри“ — прошепна Рейдж. После подхвърли телефона към Ви, който подсвирна тихо.

— Бива си го.

Рейдж извади от ножницата един от кинжалите си и заби черното острие в гърдите на убиеца. С пукот и блясък тялото се разпадна, но и това не бе достатъчно за него. Все още му се искаше да крещи и да плаче едновременно.

Двамата с Ви обиколиха набързо квартала. Навсякъде беше спокойно. С малко късмет другите трима цивилни бяха успели да се приберат по домовете си и вече в безопасност, най-вероятно трепереха от повишения приток на адреналин в кръвта.

— Искам урните на тези лесъри — каза Рейдж. — Успя ли да вземеш някакви документи от онзи, когото уби?

Ви размаха един портфейл.

— В шофьорската му книжка пише, че домът му се намира на „Ла Крос стрийт“ №195. Какъв е адресът на твоя?

Рейдж погледна в портфейла.

— Няма нищо. Дори шофьорска книжка. Защо, по дяволите, го е носел със себе си… Ха! Ето това вече е интересно.

Извади визитна картичка, внимателно сгъната на две. Записаният в нея адрес не беше далеч от мястото, където се намираха.

— Да проверим първо този, преди да тръгнем към „Ла Крос“.

33.

Мери подреди багажа в чантата си под зоркия поглед на Фриц. Икономът умираше от желание да помогне и пристъпваше от крак на крак, едва сдържайки се да не направи това, което явно смяташе за свой дълг.

— Готова съм — каза най-сетне тя.

Фриц се усмихна, тъй като вече имаше какво да прави, и я поведе по балкона, опасващ къщата, към стая с изглед към градините отзад. Трябваше да му се признае — бе невероятно дискретен. Дори и да си мислеше, че преместването й от стаята на Рейдж е странно, не го показваше с нищо и се отнасяше към нея със същото почитание, както винаги.

Когато остана сама, тя се замисли за възможностите, които имаше. Искаше да си отиде вкъщи, но не беше толкова глупава. Мъжете, които ги нападнаха в парка, бяха смъртоносно опасни и колкото и да копнееше да се прибере в собствения си дом, нямаше намерение да се остави да я убият заради стремежа й към независимост. Освен това, колко ли време щеше да отнеме инсталирането на охранителната система? Може би онзи мъж, Вишъс, вече работеше по нея.

Замисли се за медицинския преглед, уговорен за следобеда на следващия ден. Рейдж бе казал, че ще й позволи да отиде. Колкото и да бе ядосан, когато излезе, знаеше, че няма да й попречи да посети болницата. Помисли си, че може би Фриц ще я закара. Когато я развеждаше, за да й покаже къщата, Рейдж беше казал, че икономът може да излиза на дневна светлина.

Мери погледна чантата си. Тъй като нямаше намерение да се връща повече в имението, знаеше, че не може да си тръгне, докато са скарани така жестоко с Рейдж. Може би той щеше да се успокои, след като прекара една нощ навън. Самата тя със сигурност се държеше по-разумно в момента.

Открехна вратата на спалнята, колкото за да чуе кога ще се върне той. После седна на леглото и зачака.