Вечна любов

— Никога няма да разберем. Но ще останеш до падането на нощта, нали така? Дори само защото трябва да те отведа у дома ти. Да видим сега дали ще мога да го вдигна отново. Не бих искал да ти губя времето. — Протегна ръка към нея под завивките. — По дяволите, бива си те. Твърд съм като бейзболна бухалка.

— Знаеш ли какъв ад ще бъдат за мен следващите шест месеца?

— Не. И няма да узная, нали? Така че, какво ще кажеш за малко секс? И бездруго това е всичко, което искаш от мен, а пък аз съм пълен загубеняк, който ти позволява да вземеш всичко, което желаеш, така че не виждам причина да не си доставим удоволствието.

— Рейдж! — извика тя в опит да привлече вниманието му.

— Мери! — имитира я той. — Съжалявам, да не би да говоря твърде много? Предпочиташ устата ми да е заета с нещо друго? Искаш я върху твоята? Не, върху гърдите ти? Чакай, може би малко по-ниско? Да, по-надолу, нали? А аз много добре знам какво трябва да направя.

Тя обхвана главата си с длани.

— Не искам да се разделим по този начин. С кавга.

— Но това няма да те разколебае, нали? Не и теб, силната и непоколебима Мери. Не, ти просто ще се върнеш в своя свят…

— За да се лекувам, Рейдж! Ще си тръгна от теб заради болестта. Утре трябва да съм при доктора си. Вкъщи не ме очаква веселба.

Той я изгледа втренчено.

— Мислиш, че не мога да се погрижа за теб? Че съм недостоен?

— Какво?

— Няма ли да ми позволиш да съм до теб и в болестта ти?

Спомни си колко й беше трудно да гледа болката му и да знае, че не може с нищо да му помогне.

— И защо би искал да го направиш? — попита тя шепнешком.

Устата на Рейдж се отпусна — сякаш го бе зашлевила.

Той скочи от леглото.

— Върви по дяволите, Мери.

Обу кожени панталони и грабна една тениска от гардероба.

— Опаковай си багажа, сладка моя. Няма повече да ти се налага да търпиш едно бездомно куче като мен. — Напъха ръце в ръкавите и издърпа тениската през главата си. — Ще кажа на Ви да инсталира охранителни системи в къщата ти възможно най-скоро. Няма да му е необходимо много време, а докато това стане, можеш да спиш някъде другаде. Един от догените ще те заведе до новата ти стая.

Мери скочи от леглото, но преди да е стигнала до него, той я изгледа така, че тя се закова на мястото си.

— Знаеш ли, Мери, заслужавам си го. Наистина. Постъпвал съм по същия начин с толкова много жени и от двете раси. Тръгвах си от тях, без да давам и пукната пара за чувствата им. — Отвори вратата. — Макар те да имаха повече късмет от мен, защото после не си спомняха нищо. Господи, в момента съм готов и на убийство, за да те забравя.

Не затръшна вратата на излизане. Просто я затвори. Твърдо.

32.

О. се наведе над цивилния вампир и стегна менгемето. Беше го отвлякъл от една малка уличка в центъра на града. До този момент новият център за въздействие работеше съвършено. Освен това, беше доволен, защото постигаше напредък и с този пленник. Оказа се, че той има връзка с братството, макар и не пряка.

При нормални обстоятелства О. вероятно би изпаднал в нещо подобно на екстаз, но вместо това, докато гледаше в безжизнените, изцъклени очи на вампира, виждаше себе си в ръцете на Омега. Безпомощен. Отчаян. Гърчещ се от болка.

Спомените извикаха у него ужас, който го задушаваше. Неспособен да издържи повече, извърна поглед. Вампирът започна да стене, а О. си помисли, че е започнал да става твърде мекушав.

Господи, трябваше да се съвземе.

Прочисти гърлото си. Пое си дълбоко дъх.

— И така… Колко добре познава сестра ти братството?

— Тя прави… секс с тях.

— Къде?

— Не знам.

— Ще се наложи да се сетиш. — О. увеличи още повече натиска.

Цивилният извика и се огледа като обезумял в полумрака. Отново беше близо до припадъка, затова О. отпусна малко менгемето.

— Къде се среща с тях?

— Кейт ходи във всички барове. — Покашля се слабо. — „Зироу Сам“. „Скриймърс“. Онази нощ беше в „Едноокия“.

— „Едноокия“? — Странно. Това бе някъде в покрайнините.

— Моля ви, може ли вече да си отида у дома? Родителите ми ще…

— Сигурен съм, че се тревожат. И така трябва да бъде. — О. поклати глава. — Но не мога да те пусна. Не още.

Вампирът нямаше да излезе оттук, но нямаше нужда да го знае.

О. отново стегна менгемето.

— А сега ми кажи пак името на сестра си.

— Кейт.

— И с кого от братята прави секс?

— Знам със сигурност… Онзи с козята брадичка. Вишъс. Харесва русокосия воин… Но той не се интересува от нея.

Русокосият брат, който криеше в себе си звяр?

— Кога за последен път го е видяла?

От гърлото на пленника излязоха само нечленоразделни звуци.

— Какво беше това? Не можах нищо да разбера.

Цивилният положи усилия да отговори, но тялото му изведнъж се отпусна, а устата му се отвори широко, сякаш се задушаваше.

— О, хайде — измърмори О. — Не боли чак толкова много.

По дяволите, менгемето беше просто детска играчка. Бяха още далеч от смъртоносните средства за въздействие. Но ето че след десет минути вампирът бе мъртъв, а О. стоеше изправен над тялото му и се питаше какво, по дяволите, се беше случило. Вратата се отвори и влезе У.

— Как върви тази вечер?