Вечна любов

— Питах се какво ли ще е усещането. — Гласът й бе дрезгав, вълнуваше го, караше го да тръпне. Мили боже, щеше ли да му позволи? — Боли ли?

— Само малко в началото, но после е като… секса. Ще почувстваш удоволствието, когато те поемам в себе си. Ще бъда внимателен. И много нежен.

— Знам.

Еротичното желание го завладя и той оголи кучешките си зъби. Представи си как ги забива във врата й. Смуче. Преглъща. Вкусът на кръвта.

А после тя ще направи същото с него и двамата ще се насладят на взаимността. Щеше да я нахрани добре, да й позволи да вземе колкото пожелае…

Тя ще направи същото с него!

Отдръпна се. Какви мисли му минаваха през главата, по дяволите! Тя бе човек, за бога. Не се хранеше по този начин.

Облегна чело на рамото й. И си спомни, че тя бе не само човек, но беше и болна. Облиза устни с надеждата да убеди кучешките си зъби да се скрият зад тях.

— Рейдж? Ще…

— Мисля, че е по-безопасно да не го правя.

— Не се страхувам. Наистина.

— О, Мери, знам. Ти не се плашиш от нищо. — Смелостта й беше една от причините да се обвърже с нея. — Но предпочитам да любя тялото ти, вместо да взема нещо, което то не може да си позволи да ми даде.

С няколко бързи движения се изправи зад нея, повдигна хълбоците й и проникна, плъзгайки се дълбоко. Тялото й се изви, готово да го приеме. Заляха го топли вълни, хвана я с едната си ръка през гърдите и я притисна към себе си. Обърна главата й, за да я целуне.

Дъхът й бе горещ и отчаяно копнеещ. Бавно излезе от сърцевината й. Повторното гмурване накара и двамата да изстенат. Бе така невероятно тясна, стягаше го като менгеме. Направи още два контролирани тласъка, а после хълбоците му започнаха да се движат в собствен ритъм и по собствена воля, докато накрая вече не издържаше на допира до нежната й плът. Тялото му избухна в нейното, а ръцете му я стискаха здраво през кръста.

Гърдите й се отпуснаха върху леглото, главата й бе обърната на една страна. Устните й бяха полуотворени, очите — затворени. Той освободи тялото й и постави юмруци върху матрака от двете страни на раменете й. Бе така мъничка и крехка под него, но го поемаше целия, от върха до основата, отново и отново. И той беше изгубен.

Неочаквано усети болка. Сведе поглед и видя, че се е свила на кълбо около едната му ръка и го хапе в основата на палеца.

— По-силно, Мери — каза с дрезгав глас. — О, да. Ухапи ме… по-силно.

Леката болка, която усещаше при забиването на зъбите й в плътта му, засилваше многократно удоволствието му, приближаваше го до оргазма.

Обаче той не искаше това да свърши.

Отдръпна се от нея и бързо я обърна по гръб. Краката й останаха разтворени върху леглото — като че ли нямаше сили да ги повдигне. Като я видя така отворена за него, окъпана във влага, едва не се изля върху бедрата й. Наведе глава и я целуна там, където допреди малко бе прониквал, и вкуси от самия себе си, долови собствения си мирис, полепнал по цялото й тяло.

Стигнала до кулминацията, тя диво изкрещя. И още преди пулсациите й да са затихнали, той отново се гмурна в нея.

Мери извика името му и заби нокти в гърба му.

И Рейдж се остави да достигне върха, докато гледаше в широко отворените й, смаяни очи. Изливаше се на тласъци в нея, без нищо да го задържа. Сякаш оргазмът му нямаше край и той се носеше на гребена на вълните, които го връхлитаха. Струваше му се, че екстазът никога нямаше да свърши.

Но дори да имаше силата да го спре, той не би го направил.

Мери го стискаше здраво, когато той потръпна за пореден път. Дъхът му излизаше на пресекулки. Дълбоко в гърдите му се надигна гърлен стон и тя усети как отново се изля в нея.

Беше разтърсена от тази интимност — тя, така спокойна, а той — тръпнещ от конвулсиите на многократния оргазъм. Тъй като нейните сетива не бяха замъглени от страстта, тя усещаше не само всеки негов мощен тласък, но и най-слабото потрепване на тялото му. Познаваше кога ще я залее следващата вълна, долавяше трепета на корема и бедрата му. Това се случваше и сега — дъхът засядаше в гърлото му, всичките му мускули се напрягаха, той отново се отдаваше на върховното удоволствие.

Този път вдигна глава, устните му се бяха отдръпнали назад и бяха оголили кучешките му зъби, очите му бяха здраво стиснати. Тялото му потръпна, мускулите му се напрегнаха и след това тя усети движението вътре в себе си.

Той отвори очи. Бяха блестящи.

— Съжалявам, Мери. — Не можа да се пребори с поредния спазъм, който накъса думите му: — Никога преди… не се е случвало. Не мога да спра. По дяволите.

Отново издаде гърлен звук, който беше странна смесица от извинение и екстаз.

Тя му се усмихна, прокара длани по гладкия му гръб и усети движението на мускулите му, когато отново потъна в нея.

Бе приятно топла от цялата негова горещина, изляла се в нея. Прекрасният мирис изпълваше въздуха, беше като загадъчен аромат, който я обгръщаше.

Повдигна се на ръце — като че ли се канеше да се отдръпне.

— Къде отиваш? — Тя го обгърна с крака през хълбоците.

— Ще те… смачкам. — Пое си дъх и звукът прозвуча като съскане.

— Добре ми е.