Вечна любов

— Този цивилен ритна камбаната, но проклет да съм, ако знам защо. Тъкмо бях започнал.

О. освободи ръката на вампира от менгемето и го захвърли при другите инструменти. Шокиран, откри, че му се повдига от вида на безжизнената плът върху масата.

— Възможно е да се е образувал тромб, ако си счупил кост.

— Какво… Хм? Да. Но, чакай, дори само от пръста му? Бих могъл да повярвам, ако ставаше въпрос за бедрена кост, но аз обработвах само ръката му.

— Няма значение. Кръвоизлив може да се получи във всяка част на тялото. А какво става, когато тромбът стигне до сърцето или дробовете? Край на играта.

— Той се задъхваше.

— Да, най-вероятно точно това се е случило.

— Не умря в подходящия момент. Не успях да измъкна кой знае какво от него, с изключение на това, че сестра му прави секс с братята.

— Домашен адрес?

— Не. На този идиот му бяха откраднали портфейла, преди да го открия. Беше пиян и вероятно са го ограбили в уличката. Обаче ми даде имената на някои места. Обичайните клубове в центъра на града, но също и онзи затънтен бар, „Едноокия“.

У. смръщи вежди, извади оръжието си и провери патронника.

— Сигурен ли си, че не е говорил просто за да спреш с мъченията? „Едноокия“ не е далеч оттук, а онези копелета братята живеят в града, нали? Искам да кажа, ние ги намираме там.

— Там позволяват да бъдат открити. Само Господ знае къде живеят. — О. поклати глава при вида на трупа. — По дяволите, каза нещо точно преди да умре. Не разбрах какво.

— Езикът им е отвратителен. Иска ми се да имахме преводач.

— Нямаше да е зле.

У. се огледа.

— Е, как ти се струва местенцето?

Пет пари не давам, помисли си О., но отговори любезно:

— Съвършено. Държах пленника известно време в една от дупките, докато дойде на себе си. Алпийската система работи добре. — О. постави ръката на вампира върху гърдите му и потропа с пръсти по плочата от неръждаема стомана, върху която бе положено тялото. — И тази маса е перфектна, с дупките за отцеждане на кръвта и каишите.

— Да, реших, че ще ти хареса. Откраднах я от една морга.

— Чудесно.

У. отиде до огнеупорния шкаф, в който държаха мунициите.

— Имаш ли нещо против да взема няколко патрона?

— Не, нали затова са там.

У. извади картонена кутия с размерите на длан и с надпис „Ремингтън“. Докато зареждаше пълнителя си, каза:

— Разбрах, че господин Х. те е определил за главен тук.

— Даде ми ключа, да.

— Добре. Това означава, че ръководството ще е на ниво.

Разбира се, привилегията му бе дадена при определено условие. Господин Х. бе настоял О. да се премести да живее в сградата, в което имаше известен смисъл. Щом щяха да държат вампирите в плен поне по няколко дни, някой трябваше да ги наглежда. О. подпря хълбок на масата и каза:

— Господин Х. ще обяви новата структура на отрядите. Във всяка елитна част ще бъдат оформени двойки партньори и аз ще избирам първи. Искам теб.

У. се усмихна и затвори кутията с куршумите.

— Знаеш ли, че бях трапер в Канада? През осемдесетте години. Обичам да съм в полето, сред природата. И да ловувам.

О. кимна с мисълта, че преди да изгуби своята енергия и предприемчивостта си, двамата с У. щяха да са страхотна двойка.

— В такъв случай, вярно ли е това за теб и Х.? — попита У.

— Кое?

— Че наскоро си се срещнал с Омега? — Очите на О. проблеснаха при споменаването на името. У. долови реакцията му, но, слава богу, я изтълкува погрешно. — По дяволите, наистина си го видял! Ще станеш вторият по ранг след Х. Натам ли води всичко това?

О. преглътна, въпреки че му се повдигаше.

— Ще трябва да попиташ самия сенсей.

— Да, разбира се. Наистина ще го направя. Но не разбирам защо трябва да го пазиш в тайна.

Тъй като О. не знаеше нищо повече от който и да било друг лесър, просто нямаше какво да каже.

Господи. Преди известно време идеята да бъде заместник на господин Х. щеше да му даде криле.

У. тръгна към вратата.

— И така, кога и къде искаш да се явя?

— Тук. Сега.

— Какво си намислил?

— Ще се върнем в центъра на града. Исках да се обадя на другите да ги събера тук тази вечер за поредната лекция, но, както изглежда, загубих обекта на обучението.

У. наклони глава.

— В такъв случай да тръгваме да си набавим друг.

Рейдж се молеше да намери отдушник за емоциите си, докато се разхождаха из тъмните улички около баровете. Студеният дъжд не успяваше да охлади страстите му. Беше нервен, а в гърдите му бушуваха гняв и мъка. Вишъс се беше отказал от опитите си да разговаря с него още преди два часа.

Излязоха отново на „Трейд стрийт“ и спряха пред вратата в съседство с тази на „Скриймърс“. Нетърпелива и тръпнеща от студ тълпа чакаше да влезе в клуба. Сред хората имаше и четирима цивилни вампири.

— Ще опитам за последен път, Холивуд. — Ви запали ръчно свита цигара и завъртя бейзболната шапка с надписа „Ред Сокс“. — Защо е това мълчание? Да не би все още да те боли заради снощи?

— Не, добре съм.

Рейдж присви очи и огледа един от тъмните ъгли на уличката.