Вечна любов

— О, Мери… Аз… — Отново изви тяло в дъга, издаде гърди напред, отметна глава назад, вратните му жили се издуха, раменете му се напрегнаха. Мили боже, беше великолепен.

След това рязко се отпусна, тялото му рухна върху нейното. Теглото му бе по-голямо, отколкото би могла да понесе и да продължи да диша. За щастие, той се търкулна до нея и я прегърна. Сърцето му биеше тежко. Тя се заслуша в ритъма, който постепенно ставаше по-бавен.

— Причиних ли ти болка? — запита той с неравен глас.

— Не.

Целуна я, отдръпна се и отиде в банята. Върна се с хавлия, която нежно постави между краката й.

— Искаш ли да пусна душа? — попита. — Аз май доста те изцапах.

— Не, искам просто да полежа.

— Нямам обяснение за случилото се. — Смръщи вежди, издърпа захвърлените на пода завивки и покри и двамата. — Въпреки че… Е, може би знам.

— Каквато и да е причината, невероятен си. — Притисна устни до брадичката му. — Абсолютно невероятен.

Известно време лежаха мълчаливо.

— Чуй, Мери, тялото ми премина през доста неща напоследък.

— Със сигурност е така.

— Ще трябва да се… погрижа за себе си.

Долови нотка на отчуждение в гласа му и го погледна. Беше втренчил поглед в тавана.

През тялото й премина студена тръпка.

— Какво искаш да кажеш?

— Трябва да се нахраня. От жена от моя вид.

— О! — Сякаш усети отново кучешките му зъби по гръбнака си. И си спомни тръпката на сладко предчувствие, когато ласката бе спряла при врата й. Последваха спомени от нощта, в която бе излязъл да търси жени. Не би могла да преживее това отново. Да го чака в леглото и да знае, че е с друга. Той взе дланите й в своите.

— Мери, трябва да се нахраня скоро, за да мога да се контролирам. И искам да си с мен в този момент. Ако ти е прекалено трудно да гледаш, можеш поне да бъдеш в същата стая. Не искам у теб да има и най-малкото съмнение какво се е случило между мен и жената вампир.

— От кого ще… — Тя прочисти гърлото си. — … пиеш?

— Мислих по въпроса. Не искам да е някоя, с която съм бил. Което ще рече, че кръгът се стеснява до… колко — пет жени? Или, може би, шест?

Поклати глава. Чувстваше се като кучка.

— Ще се обадя на една от Избраниците.

Кажи ми, че те са беззъби старици, помисли си тя.

— Кои са те?

— Служат основно на Скрайб Върджин, нашата богиня, но в миналото са осигурявали храна на членовете на братството. В наши дни вече не ги използваме за това, но ще се обадя на някоя от тях и ще видя дали може да се уреди нещо.

— Кога?

— Възможно най-скоро. Може би утре вечер.

— Дотогава ще съм си отишла. — Лицето му потъмня, но тя не му даде възможност да проговори. — Време е да си вървя.

— Не е така, по дяволите.

— Бъди реалист, Рейдж. Наистина ли очакваш да остана тук с теб завинаги?

— Да, това е, което искам.

— А не ти ли е минавало през ум, че ми липсват домът ми, вещите ми, моите…

— Ще наредя да ги преместят тук. Всичко.

Тя поклати глава.

— Имам нужда да си отида у дома.

— Не е безопасно.

— Тогава ще трябва да направим така, че да бъде. Ще инсталирам алармена система, ще се науча да стрелям, не знам. Но трябва да се върна към живота си.

Той затвори очи.

— Рейдж, погледни ме. Погледни ме. — Стисна ръката му. — Имам нужда да върша нещо. В моя свят.

Той стисна устни толкова силно, че те образуваха тясна линия.

— Ще ми позволиш ли да помоля Вишъс да инсталира охранителната система?

— Да.

— И ще идваш понякога тук, при мен, за няколко дни?

Тя си пое дълбоко дъх.

— А ако откажа?

— Тогава аз ще идвам при теб.

— Не мисля…

— Казах ти и преди. Престани да мислиш.

Устните му намериха нейните, но тя го отблъсна, преди езикът му да се е плъзнал вътре и да й е замъглил разума.

— Знаеш, че това няма да доведе до нищо, Рейдж. Имам предвид… ставащото между нас. Не би могло да се получи.

Той легна по гръб и подложи ръка под главата си. Стисна челюст и вените по врата му изпъкнаха.

Тя се чувстваше ужасно, но трябваше да изяснят нещата.

— Оценявам всичко, което направи за мен. Жертвите в името на моята безопасност…

— Защо се ядоса толкова много в нощта, когато бях навън?

— Моля?

— Какво те беше грижа, че съм бил с някоя друга? Или просто искаше секс и трябваше да намериш начин да го имаш? — Погледът му срещна нейния. Сините му очи блестяха с толкова силен неонов блясък, че бе почти невъзможно да ги погледнеш. — Чуй, следващия път, когато искаш просто да бъдеш задоволена, трябва само да ме помолиш. Мога да играя и по тези правила.

О, господи. Не бе искала да извика у него такъв гняв.

— Рейдж…

— Знаеш ли, наистина много ми допадна. Хареса ми да се държиш като домина. Както и онази садистична част, когато ме ухапа и вкуси кръвта ми? Направо ми го вдигна.

Студената нотка в гласа му беше ужасна. Но блестящите му бездушни очи направо я вледеняваха.

— Съжалявам — каза. — Но…

— Всъщност твърд съм и в момента, докато си спомням за това. Което е малко изненадващо, като се има предвид как прекарах последните двадесет минути.

— Какво според теб ще ни донесе бъдещето?