Вечна любов

Издиша бавно през носа си. Вглъби се в себе си, наслаждавайки се на съвършенството на покоя. Божествен мир. Облекчението от отсъствието на вечно гризящото го безпокойство.

Беше минал цял век.

Мили боже, доплака му се.

Покри очите си с длани, за да не види Мери сълзите му, ако се събуди.

Знаеха ли другите хора и вампири колко са щастливи, че могат да имат подобни моменти на кънтяща, оглушителна тишина? Самият той не ги ценеше, преди да го застигне проклятието, дори не ги забелязваше.

— Как се чувстваш? Да ти донеса ли нещо?

Като чу гласа на Мери, се стегна, за да понесе притока на енергия. Не последва нищо. Усещаше само топъл пламък в гърдите си. Любовта бе освободена от оковите, наложени от проклятието.

Потри лице и я погледна. Изпитваше такова обожание в тихия полумрак, който ги заобикаляше, че се уплаши.

— Имам нужда да бъда с теб, Мери. Сега. Желая те.

— Тогава ме целуни.

Притисна я към себе си. Тя беше само по тениска. Плъзна ръцете си под нея и постави разперените си длани в основата на гръбнака й. Вече беше твърд и готов да я вземе, но тъй като не се налагаше да се бори с чудовището, изпитваше огромно удоволствие да я гали.

— Имам нужда да те любя — каза той и хвърли всички чаршафи и одеяла на пода. Искаше да я види цялата, да докосне всеки сантиметър от нея и не искаше нищо да му пречи.

Вдигна тениската й нагоре, след това волята му застави всички свещи в стаята да светнат. Кожата й сияеше под златистите пламъци. Тя го погледна със сивите си очи на воин. Гърдите й имаха цвета на сметана, а розовите й зърна се бяха втвърдили. Коремът й бе плосък, забеляза той с тревога. Но хълбоците й бяха съвършени, както и стройните й крака.

И онова, което се криеше под пъпа й, най-сладкото нейно местенце…

— Моя Мери — прошепна Рейдж, представяйки си всички нейни части, които искаше да погали.

Седна върху краката й и членът му се издаде напред — тежък, горд и пулсиращ от желание. Но преди да се е погалил в кожата й, ръцете й го откриха. Той потръпна и се обля целият в пот. Позволи си само за миг да я гледа как го докосва, да даде воля на необузданото си и чисто желание, на възторжения екстаз.

Тя седна и несигурен какво предстои, той каза:

— Мери?

Устните й се разтвориха и тя го пое в устата си. Рейдж си пое рязко дъх и се подпря с длани на леглото.

— О, мили… боже.

Не бе позволил на никоя друга жена, човек или вампир, която бе имал от проклятието насам, да го гали. Не беше го пожелал — не му харесваше да го докосват и над кръста, а какво оставаше надолу.

Но това бе Мери.

Влагата и горещината в устата й, но най-вече знанието, че е с любимата жена, стопиха съпротивителните му сили и го накараха да се остави на милостта й. Тя вдигна очи към него и загледа как се къпе в удоволствието, което му доставяше. Той отпусна тяло върху леглото, неспособен да устоява повече, а тя запълзя по бедрата му — все по-нагоре и по-нагоре. Дланите му обхващаха главата й, тялото му се извиваше към устата й. Накрая тя откри правилния ритъм на ласките.

Отдръпна се малко преди да стигне до оргазма. Все още не искаше да намери освобождението си.

— Ела тук — каза той. Първо я взе в прегръдките си, а после я положи по гръб на леглото. — Искам да бъда в теб, когато свърша.

Целуна я, постави длан върху врата й и я плъзна по тялото й. Спря върху сърцето й. То биеше бързо. Притисна устни малко над гърдите й, после продължи надолу. Засмука зърната й, едно по едно, а в същото време ръката му се плъзна под гърба й и я повдигна към устата си.

Дълбоко от гърлото й излезе невероятен звук на удоволствие, бездиханен стон, който го накара да вдигне поглед към лицето й. Очите й бяха затворени, зъбите — стиснати. Устните му направиха пътечка от целувки до пъпа й. Там се спряха и езикът му я близна, преди да продължат към хълбоците й. Обърна я по корем, разтвори краката й и взе сърцевината й в дланта си.

Копринената мекота и влага погалиха кожата му и го накараха да тръпне в очакване. Целуна я по бедрото, а после — и в основата на кръста.

Плъзна един пръст в нея, оголи кучешките си зъби и ги прокара по гръбнака й.

Мери започна да стене, тялото й се изви в дъга, предложи му се.

Ласката му спря при раменете й. Отметна косата й, защото му пречеше. И изръмжа при вида на шията й. Тя се напрегна и той прошепна:

— Не се плаши, Мери. Няма да те нараня.

— Не се страхувам. — Тя размърда бедра и горещата й влага се сключи около дланта му.

Въздухът излезе със свистене от гърлото на Рейдж. Страстта го разкъсваше. Задиша тежко. Но в същото време изпитваше и облекчение. Не усещаше нито вибрации, нито проклетото жужене. Бяха заедно. Правеха любов.

Но той изпитваше и различен глад, искаше да вземе от нея и нещо друго.

— Прости ми, Мери.

— За какво?

— Искам да… пия от теб — прошепна в ухото й.

Тя затрепери, обаче той усети топлата влага и разбра, че тръпне от удоволствие.

— Наистина ли искаш… да го направиш? — попита тя.

— Господи, да. — Захапа я леко отстрани по врата. Засмука кожата й, но умираше от желание да направи нещо повече. — Искам да проникна и във вената ти.