Вечна любов

Мери бе силно впечатлена от количеството лекарства и превързочни материали, с които разполагаше той. Гипс за счупени кости. Марли и бинтове. Взе каквото смяташе, че й е необходимо, и се върна при него. Отвори няколко пакета с големи парчета стерилна марля, постави ги върху гърдите и корема му и реши, че това е всичко. Не би могла да го повдигне, за да го превърже с бинтове, а дори да можеше, щеше да му причини болка.

Когато натисна малко по-силно марлята, поставена ниско долу вляво, Рейдж трепна рязко. Тя го погледна.

— Причиних ли ти болка?

— Странен въпрос.

— Моля?

Той отвори очи и я изгледа втренчено.

— Нямаш никаква представа, нали?

Очевидно не.

— От какво имаш нужда, Рейдж?

— От теб. Искам да ми говориш.

— Добре. Нека да довърша.

Веднага след това отвори книгата. Той изруга. Объркана, тя потърси ръката му.

— Не знам какво искаш.

— Не е толкова трудно да се досетиш. — Говореше тихо, но гласът му беше пълен с негодувание. — Господи, Мери, не можеш ли поне веднъж да ми се довериш, да споделиш с мен?

На вратата се почука. И двамата погледнаха нататък.

— Ще се върна веднага — каза тя.

Отвори и видя на прага да стои вампирът с брадичката. В едната си ръка държеше сребърен поднос с храна.

— Аз съм Вишъс, между другото. Той буден ли е?

— Здравей, Ви — каза Рейдж.

Вишъс мина покрай нея и остави храната на шкафа. Тръгна към леглото, а тя съжали, че не е така едра и здрава като него, та да го изблъска извън стаята.

Мъжът подпря хълбок на леглото.

— Как си, Холивуд?

— Добре съм.

— Болката понамаля ли?

— Да.

— Възстановяваш се бързо, значи?

— За мен не е достатъчно бързо. — Рейдж затвори очи, победен от изтощението.

Вишъс го изгледа внимателно, стиснал устни.

— Ще дойда по-късно, братко. Съгласен?

— Благодаря.

Вампирът се обърна и срещна погледа й, макар и да не му бе лесно. Искаше й се той да може да усети болката, която бе причинил. И знаеше, че желанието за отмъщение е изписано на лицето й.

— Непреклонна си, нали? — прошепна Вишъс.

— Защо сте го наранили, след като е ваш брат!

— Мери, недей… — прекъсна я Рейдж с дрезгав глас. — Казах ти…

— Нищо не си ми казал. — Тя затвори очи. Не беше справедливо да му крещи в това негово състояние.

— Може би трябва да сме откровени с нея — предложи Вишъс.

Мери кръстоса ръце на гърдите си.

— Ето това се казва добра идея. Защо не ми разкажете абсолютно всичко? Да ми помогнете да разбера защо сте му причинили това.

Заговори Рейдж.

— Мери, не искам да…

— Кажи ми в такъв случай. Щом не искаш да ги мразя, трябва да ми обясниш.

Вишъс хвърли поглед към леглото. Рейдж вероятно бе кимнал или свил рамене, защото след това каза:

— Той предаде братството, за да бъде с теб. Трябваше да изтърпи наказание, за да остане с нас и да може да те приюти тук.

Мери спря да диша. За всичко е била виновна тя?

О, господи. Беше позволил да му смъкнат кожата с камшик заради нея…

Добре, аз ще се погрижа да си в безопасност.

Не можеше да проумее от какво е продиктувана тази саможертва. Защо бе готов да понесе такава болка заради нея. Защо тя е трябвало да му бъде причинена от хора, за които той е толкова скъп?

— Не мога… Чувствам се объркана, вие ми се свят… Ще ме извините ли…

Заотстъпва назад с надеждата да се скрие в банята. Обаче Рейдж с огромна мъка се надигна в леглото — като че ли се канеше да я последва.

— Не, не ставай. — Тя се върна до леглото, седна на стола и го погали по косата. — Легни обратно. Тихо… Спокойно, здравеняко.

След като той се отпусна малко, тя погледна Вишъс.

— Не разбирам всичко това.

— И как би могла?

Вампирът я гледаше, без да премигва. Сребърните дълбини на очите му я плашеха. Фокусира за миг погледа си върху татуировката на лицето му, после погледна Рейдж. Започна да гали косата му и да му шепне. И той отново потъна в сън.

— Изпитвахте ли болка и вие заедно с него? — попита тя тихо. Знаеше, че Вишъс не е излязъл от стаята. — Кажи ми, че да.

Чу прошумоляването на плат. Хвърли поглед през рамо и видя, че Вишъс е съблякъл ризата си. На мускулестите му гърди имаше прясна рана — разрез от острие.

— Това убиваше всички ни.

— Добре.

Вампирът разтегли устни в жестока усмивка.

— Разбираш ни по-добре, отколкото ти се струва. И храната не е само за него, а и за теб.

Да, добре, но тя не искаше нищо от тях.

— Благодаря. Ще се погрижа да се нахрани, когато пожелае.

Вишъс се спря пред вратата.

— Каза ли му за името си?

Тя обърна рязко глава.

— Какво?

— Рейдж знае ли?

По тила й полазиха неприятни студени тръпки.

— Очевидно знае как се казвам.

— Не, имам предвид цялото ти име. — Смръщи вежди. — И не, не съм намерил тази информация в интернет. Как бих могъл?

Мили боже, точно за това мислеше в момента…

— Четеш мисли?

— Когато искам и понякога, когато нямам избор. — Вишъс излезе и затвори тихо вратата след себе си.

Рейдж се опита да се обърне и се събуди със стон.

— Мери?

— Тук съм. — Взе ръката му в дланите си.

— Какво има? — Погледна я с тревога. — Моля те, Мери. Поне веднъж ми кажи какво се върти в главата ти.

Тя се поколеба.