Вечна любов

— Защо просто не ме оставиш? Нищо от това… нямаше да се случи.

— Бих понесъл абсолютно всичко, за да си в безопасност, за да опазя живота ти.

Тя поклати глава.

— Не разбирам как е възможно да изпитваш толкова силни чувства към мен.

— Да… Знаеш ли какво? — Той се усмихна леко. — Трябва да се откажеш от цялата тази работа с разбирането на другия.

— Разбирането е по-добро от сляпата вяра — прошепна тя и го погали по русите кичури. — Заспивай. Всеки път, когато се събудиш, си много по-добре.

— Предпочитам да те гледам. — Обаче затвори очи. — Харесва ми да си играеш с косата ми.

Обърна глава, за да може тя да го докосва по-лесно.

Дори ушите му са красиви, помисли си тя.

Рейдж въздъхна тежко. След малко Мери се облегна назад и вдигна крака върху леглото.

Часовете минаваха. Всеки един от братята се отби да го види и да й се представи. Фюри, мъжът с разкошната коса, донесе топло ябълково вино, което тя прие. Рот, онзи, който носеше тъмни очила, и Бет, жената, пред която бе припаднала, също го посетиха. Отби се и Бъч, в когото тя разпозна мъжа, уловил футболната топка, както и Тормент с ниско подстриганата коса.

Рейдж спа дълго, но се събуждаше всеки път когато се опиташе да се обърне. И я поглеждаше — като че ли черпеше сили само от вида й. А тя му донасяше вода, милваше го по лицето, хранеше го. Не говореха много. Докосването им бе достатъчно.

Клепачите й започнаха да натежават. Беше отпуснала глава, когато на вратата отново се почука. Вероятно беше Фриц, който им носеше още храна.

Протегна се и отиде да отвори.

— Влез.

В коридора стоеше абсолютно неподвижен мъжът с белязаното лице. Светлината падаше върху острите му черти и подчертаваше дълбоко поставените му очи, формата на черепа под много късата коса, нащърбения белег и твърдо очертаната брадичка. Носеше свободно черно поло и черни панталони, смъкнати ниско на хълбоците му.

Тя веднага отиде до леглото, за да защити Рейдж, макар да бе глупаво да си мисли, че би могла да се справи с нещо толкова огромно като вампира, който стоеше на прага.

Тишината се проточи. Каза си, че той вероятно се е отбил, както и другите, да провери какво е състоянието на Рейдж, а не за да го нарани отново. Само че… Изглеждаше много напрегнат, широко разкрачените му крака подсказваха, че всеки момент би могъл да се втурне напред. Още повече я плашеше това, че избягваше погледа й, а не поглеждаше и към Рейдж. Студените му черни очи бяха неразгадаеми.

— Искаш ли да влезеш да го видиш? — запита тя накрая.

Той най-после я погледна.

Очите му са като обсидиан, помисли си Мери. Стъклени. Бездънни. Бездушни.

Отстъпи още назад и хвана ръката на Рейдж. Вампирът, застанал на прага, се усмихна самодоволно.

— Имаш малко войнствен вид, кукло. Мислиш, че съм дошъл отново да му вадя душата? — Гласът му бе тих, равен и плътен. И също така празен и безизразен като зениците му.

— Ще му причиниш ли болка?

— Глупав въпрос.

— Защо?

— Няма да ми повярваш, така че не трябва да питаш.

Отново настъпи мълчание. Тя го измери с поглед. И забеляза, че проявява не само агресия, но и неловкост.

Може би.

Целуна ръката на Рейдж и се застави да се отдалечи от леглото.

— Канех се да взема душ. Ще поседиш ли при него, докато ме няма?

Вампирът премигна от изненада.

— Нима ще се чувстваш удобно гола в банята, докато съм наблизо?

Всъщност не.

Сви рамене.

— Както искаш. Но съм сигурна, че ако се събуди, ще предпочете да види теб, а не да бъде сам.

— Няма да ме отпратиш?

— Ще влезеш ли, или ще си вървиш? — Той не отговори и тя каза: — Тази нощ трябва да е била истински ад за теб.

Изкривената му горна устна оголи зъбите му в животинска гримаса.

— Ти си единствената, която предполага, че не ми доставя удоволствие да наранявам другите. Да не си нещо като Майка Тереза и да виждаш само доброто в хората и други такива глупости?

— Не си получил доброволно белега, който обезобразява лицето ти, нали? Готова съм да се обзаложа, че имаш и други. Така че, както казах, изминалата нощ трябва да е била ад.

Зейдист присви силно очи, а в стаята нахлу поток студен въздух — като че ли той го насочваше към нея.

— Внимавай, кукло. Смелостта може да бъде опасна.

Тя тръгна право към него.

— Знаеш ли какво? Цялата тази работа с душа е измислица. Опитвах се да ти осигуря време насаме с него, защото е очевидно, че не се чувстваш удобно — иначе нямаше да стоиш на прага и да се колебаеш. Приеми предложението ми или си тръгни, но и в двата случая ще оценя усилията ти, ако не се опитваш да ме плашиш.

В този момент пет пари не даваше дали няма да я удари. Но пък, от друга страна, енергия й даваха единствено опънатите нерви и странното оживление, което съпътства изтощението, така че вероятно не разсъждаваше трезво.

— Е, какво е решението ти? — запита.

Вампирът пристъпи вътре и затвори вратата. В стаята стана по-студено. Заплахата му бе осезаема, докосваше кожата й, караше я да настръхва. Ключалката се превъртя и Мери изпадна в ужас.