Вечна любов

По дяволите, изобщо не беше добре. Нощното му зрение бе отслабнало и не можеше да си възвърне остротата му, независимо колко често премигваше. Слухът му също не беше на висота. Обикновено чуваше звуци от цял километър разстояние, а сега трябваше да напрегне уши, за да долови бърборенето на чакащите пред вратите на клуба.

Разбира се, беше разстроен заради случилото се между него и Мери. Да бъде отхвърлен от любимата жена наистина можеше да съсипе мъжа вампир. Обаче промените бяха физиологически, а не емоционални.

Той знаеше много добре какъв е проблемът. Звярът не беше в тялото му тази вечер.

Би трябвало да изпитва облекчение. Да се отърве от проклетото чудовище, дори само временно, беше благословия. Обаче се оказа, че е свикнал да разчита на непогрешимите инстинкти на звяра. Бе неприятно изненадан, че между него и проклятието е съществувала подобна неразривна връзка, както и от уязвимостта, която показваше в момента. Не се съмняваше в качествата си в ръкопашния бой, нито в уменията си с кинжала. Звярът по-скоро му даваше информация за заобикалящата го среда, на която беше свикнал да разчита. Освен това, страховитото чудовище беше страхотен скрит коз. Когато нищо друго не помогнеше, то изтребваше врага, буквално го изтриваше от лицето на земята.

— Я, какво имаме тук — каза Ви и кимна с глава надясно. Двама лесъри се приближаваха към тях по „Трейд стрийт“, белите им коси проблясваха на светлината на фаровете на преминаващите автомобили. Като две кукли, дърпани от едни и същи конци, те обърнаха едновременно глави към Рейдж и Вишъс. И двамата забавиха крачка, а после спряха.

Ви хвърли цигарата и я стъпка с ботуш.

— Има дяволски много свидетели, че да подхванем битка.

Членовете на обществото като че ли също съзнаваха това. Не предприеха нападение. Безизходното положение беше продиктувано от странния етикет във войната между братството и лесърите. Беше изключително важно да пазят дискретност, когато се намираха сред представители на хомо сапиенс, за да запазят в тайна и двете общества. Последното, от което имаха нужда, беше да влязат в стълкновение пред погледите на толкова много хора.

Докато братята и лесърите се гледаха свирепо едни други, тълпата, която ги разделяше, нямаше представа какво става. Цивилните вампири, наредени на опашката пред клуба, обаче бяха наясно. Пристъпваха неспокойно от крак на крак, очевидно мислейки за бягство. Рейдж ги изгледа гневно и бавно поклати глава. Най-безопасното място за тези момчета беше точно в огромната тълпа и той се молеше да са разбрали безмълвното му съобщение.

Но, разбира се, те и четиримата побягнаха.

А проклетите лесъри се усмихнаха и се спуснаха след плячката си с бързината на лекоатлети.

Рейдж и Вишъс се втурнаха след тях така, сякаш животът им зависеше от това.

Цивилните навлязоха в една тясна и тъмна уличка, което бе много глупаво от тяхна страна. Може би се надяваха да се дематериализират. А може би бяха толкова силно уплашени, че не можеха да разсъждават трезво. Независимо от причината, така те драстично увеличиха вероятността да намерят смъртта си. Заради студения дъжд наоколо беше пусто. Уличката не бе осветена, от прозорците на сградите също не се процеждаше светлина и нищо не можеше да попречи на лесърите да си свършат работата.

Рейдж и Ви затичаха още по-бързо, тежките им ботуши разпръскваха калната вода от локвите във всички посоки. Разстоянието между тях и лесърите бързо намаляваше и изглеждаше, че ще стигнат до тях, преди да са заловили цивилните.

Рейдж се канеше да сграбчи лесъра вдясно от него, когато в уличката навлезе черен пикап, поднесе по мокрия асфалт, но после отново пое по права линия. Намали скорост в мига, в който лесърите заловиха единия от цивилните. Без да ги е грижа как ще падне, двамата убийци хвърлиха вампира в каросерията и се обърнаха, готови за борба.

— Аз ще поема пикапа — извика Рейдж.

Ви се зае с лесърите, а той хукна напред с лекотата на спринтьор. Пикапът бе намалил скорост, за да качат вампира, и това му осигури секунда или две. Точно когато стигна до колата обаче, тя отново потегли и профуча покрай него. Рейдж се изстреля високо във въздуха и успя да се улови за ръба на каросерията, обаче в следващия миг ръката му се плъзна по мократа повърхност. Опита да се хване по-здраво, но задният прозорец се отвори и от него се подаде дулото на оръжие. Той се сниши в очакване да чуе острия звук от изстрела. Вместо това, цивилният, който се опитваше да скочи на земята, трепна и се хвана за рамото си. Огледа се, очевидно неразбиращ какво става, и бавно се свлече обратно в каросерията.

Рейдж не успя да се задържи и падна по гръб на земята. Тялото му първо подскочи, а после се плъзна по паважа, но коженото му палто го предпази от нараняване.