Владетелят на ада

Уу хвърли само един поглед върху небръснатото лице на шефа си и кръвясалите му очи и мигом разбра, че е прекарал уикенда в Бюрото, открадвайки по някоя минута сън в стаичката до кабинета си. Това не беше нещо необикновено. От смъртта на съпругата си заместник- директорът на ФБР прекарваше по-голямата част от времето си на работното си място. Не беше вземал отпуск от четири години въпреки настойчивите призиви на екипа си и на личния си лекар.

- Трябва да удвоим хората - изръмжа той.

- Може би не се налага - каза усмихнато Уу. - Мисля, че можем да пораздвижим хората оттук-оттам и да покрием всички дупки.

- Никога ли не те тормози нищо?

- 0, много го обичам този тормоз — повтори все така усмихнат Уу.

Хардистан всеки път не успяваше да скрие удивлението си как е възможно такава скучна и отегчителна работа като поддържането на връзка с хора, оборудване и операции да доставя такова удоволствие на младия харвардски възпитаник.

- Можем да отзовем по два или три екипа от всеки регионален офис и да ги разположим, да кажем, в Бат, Хелена, Мисула и Грейт Фолс - каза той, посочвайки върху картата. - Ще прекараме оборудването през нощта. Вече изпратих Лари Олсен да наеме място за ровърите и оръжието. Разчитам, че можем да придвижим подразделенията от всичките четири градчета за не повече от два и половина до три часа. Можем да го направим през нощта преди да представим заповедите. Необходими са ми не повече от шест до осем души да обработим банките и отделните хора. Освен това можем да придвижим и екипите от Охайо, ако Маккърди скоро не открие нещо.

Веднага щом пое ръководството на разследването на убийството на Джордж Уолър, Флойд Маккърди състави плана си за действие. Първоначалното предположение беше, че убиецът е проследил Файърстоун и Вейл със собствения си самолет, прелетял е над къщата на Уолър и го е заснел от въздуха, за да е сигурен в самоличността му. Със сигурност беше отседнал в мотел или хотел и бе наел кола. Самолетът му трябваше да е бил паркиран на някое летище през двата дни, които убиецът бе прекарал в областта на Лима. Съществуваше и вероятността, разбира се, убиецът да живее в района, но тя беше толкова малка, че Маккърди на първо време я изключи.

Хардистан изпрати шестдесет и осем агенти да претърсват околността, а Маккърди реши да използва Уапаконета като щаб. Наеха един малък магазин, и веднага го оборудваха като база - докараха телефони и бюра и на един базов екип от десет души беше възложено да дежурят и да въртят телефоните. Експертите изпънаха голяма карта на региона, набелязвайки летища, грунтови писти, мотели, хотели, къщи под наем и агенции за даване на коли под наем в претърсваната област — квадрат, разделен на четири части, с център Уапаконета. Всяка част представляваше квадрат със страна тридесет мили.

Деветстотин квадратни мили на екип.

Четири екипа получиха задача да започнат проучване от врата на врата в цялата област на Уапаконета.

- Знаете си задачата - каза Маккърди на групата по претърсването. - Все някой трябва да е видял този самолет, той не е летял с шапка невидимка. Искам да знам размерите му, формата, цвета, броя на моторите и всичко останало, което можете да научите. Времето, с което разполагаме, е два дни. Приемаме, че той е проследил Файърстоун в търсената област от Форт Уейн вторник сутринта и е извършил убийството сряда вечерта около шест и половина. Този тип е професионалист и е планирал операцията до последната секунда. Моето предположение е, че се е върнал при самолета си и е излетял за дома си в рамките на един до два часа след убийството. Всичко, до което се доберете и изглежда ценно, идва в базата. Ще координираме всичките данни.

Активността допринесе и друга полза. В малки общности като Лима и Уапаконета местните хора разнасяха клюката за проекта и всеки, който знаеше нещо, или телефонираше, или идваше в щаба. Маккърди очакваше голям процент фалшиви обаждания. Две обаче не се оказаха такива.

Първото попадение дойде от един свит човечец на име Кевин Йънг. Беше набит, към четиридесетте, е риза на райета и кадифени панталони. Носеше дебел кожен колан с инструменти, които издрънчаха при влизането му. Маккърди тъкмо затваряше телефона.

- Да? - каза Маккърди.

- Мисля, че може и да съм видял нещо - каза притеснено Йънг.

- Какво нещо? - попита Маккърди.

- За онова убийство, за което говорят всички...

- Как се казвате?

- Йънг. Кевин Йънг. Работя за телефонната компания. Прокарвам кабели.

- И каква е информацията? - попита Маккърди срамежливеца, докато се здрависваха.

- Работех на един стълб на около половин миля от фермата на Андерсън онази сряда и видях самолета отдалеч. Блестеше на слънцето, затова погледнах натам. Мина ниско над дърветата. Съвсем ниско над земята, сякаш се отделя от писта, пък там няма никакво летище. Летеше някъде на височината на дърветата.

- Какъв цвят беше?

- Е, бял или сребрист. Наистина не можах да определя от тази далечина.

- Един или два мотора?