Владетелят на ада

- Естествено. Щом се обаждам от името на генералния прокурор.

- Добре. Задръжте за секунда, сър.

- Благодаря ви много, полковник. Сигурен съм, че генералният прокурор ще оцени експедитивността ви.

Той изчака тридесет секунди.

- Господин Латимор? Тук сержант Кослоски.

- Добро утро, сержант. Каза ли ви полковникът от какво имаме нужда?

- Да, сър. Предполагам, че ви е казал, че това е деликатна информа...

-      Разбирам - прекъсна го Латимор. - Никой няма да узнае. Това е само за проучване, данните няма да станат обществено достояние.

- Разбирам, сър. Но ще ми трябва малко време. Нищо от тези материали не е вкарано в компютрите.

- Колко време?

- Сигурен съм, че ще го изровя до края на деня.

- Дооообре...

- Може и по-скоро, сър. Щом е толкова важно...

- Запишете номера на факса ми.

- Бих предпочел да не работим по факса, сър. По-доб- ре да ви се обадя и да ви дам имената по телефона.

25.

Вейл си мислеше, че никога няма да забрави този ден - не само защото щеше да се изправи лице в лице със своя противник, но и защото за пръв път виждаше красотата на страната, чиито закони се бе клел да защитава.

Бяха излетели от Чикаго преди зазоряване и издигащото се слънце ги преследваше, докато прекосяваха Уискънсин, южната граница на Минесота и Южна Дакота. Сега самолетът летеше над централна Монтана към Мисула и Скалистите планини.

Файърстоун беше първокласен гид и дори сега, в промеждутъците между залците и глътките кафе, описваше земята, която се плъзгаше под тях, и нейната история.

Много преди Колумб да открие Америка племената чернокраки, асинибоини, кри, северните шайени и не персе скитали по огромните равнини на Монтана и ловували дивеч и риба по горното течене на Мисури.

Сегашното население било потомци на пионерите, дошли в тази земя: имигранти, фермери, железопътни работници, златотърсачи, търговци на кожи, трапери и индианци от равнините.

Вейл беше очарован от първичната красота на страната, която още изобилстваше от дивеч, зърно, коне и огромни открити пространства. На юг от самолета се намираше Йелоустоун Ривър, а зад нея - богатите на злато Блак Хилс, където край Литъл Бигхорн генерал Къстър бе приключил живота си, създавайки с това един мит, който упорито не искаше да отмре.

Файърстоун познаваше историята, особено що се отнасяше до коренните американци. През седемдесетте години на миналия век, за да направи място за белите заселници, правителството на САЩ бе започнало да преследва и изтребва едно след друго индианските племена от Монтана. Правителството бе лъгало, мамило, заблуждавало и нарушавало споразуменията си с индианците, изтиквайки племената от равнините в резерватите, разположени на най-безплодните земи.

Племето не персе били най-великите ездачи, воини и ловци. През 1877 година, когато правителството на САЩ се опитало да ги изтика от земите им в долината Уолоуа, и да ги изолира в един пустинен резерват в Айдахо, техният водач, сладкодумният вожд Джоузеф, отправил предизвикателство на правителството на САЩ:

- Земята е била създадена с помощта на слънцето и тя трябва да бъде оставена така, както си е. Земята и аз сме един разум. Мярката на земята и мярката на нашите тела е една и съща. Не ме разбирайте криво, но проумейте моята привързаност към земята. Никога не съм казвал, че земята е моя да правя с нея каквото си поискам. Единственият, който има право да се разпорежда с нея, е този, който я е създал. Аз изразявам правото си да живея на моята земя и ви признавам правото да живеете върху вашата.

Когато изпратили войски, за да изхвърлят не персе от земите им, вождът Джоузеф повел племето си към границата с Канада и свободата. Дългият 1800 мили път бил осеян със сражения с армията на САЩ. Три месеца не персе използвали всичките си знания за планините, за да воюват, побеждават и се измъкват от седма кавалерийска дивизия на Съединените щати. Но край Мечата лапа, само на четиридесет мили от границата с Канада, кавалеристите успели да ги настигнат. След четиридневна кървава битка изнуреният и обезверен вожд Джоузеф събрал около себе си обсаденото си племе и казал:

- Чуйте ме, вождове мои, аз съм уморен, сърцето ми е болно и тъжно. От този момент нататък аз повече няма да се бия.

Армията, както винаги, нарушила обещанието си, че не персе могат да се завърнат по домовете си. Вместо това онова, което било останало от племето, било натирено в резерват в Оклахома, където вождът Джоузеф умрял предаден, с разбито сърце. Но триста души от племето се измъкнали през обсадата и се добрали до Канада.

Прапрапрадядото на Сам Файърстоун бил един от тях.

- Това беше нашият Холокост - каза Файърстоун. - Политиците прилагаха най-страшния вид геноцид. Те разрушаваха нашата гордост и нашето наследство. Обявяваха извън закона церемониалните ни танци и нашата племенна религия. Забраняваха ни да говорим на родния си език. Но оцелелите, като моя прапрапрадядо, съхранили традициите живи и ги предавали от поколение на поколение, и накрая някои от нас ги върнаха в родната ни страна.

- Ти практикуваш ли тази религия? - попита Вейл.