Владетелят на ада

След няколко секунди превалиха един хребет, обрасъл с високи борове, и Вейл видя крайната цел на пътуването им - едноетажна сграда от камък и дърво на една поляна, заобиколена от всички страни с планини. Осем или десет коли бяха паркирани безразборно покрай нея; от комина лениво се точеше пушек. До пътя бе застанал мъж със защитни панталони, кожено яке и карабина; пред вратите на ресторанта имаше още двама, също с карабини. Малка, написана на ръка табела над вратата обявяваше, че ресторантът се казва „Бърлогата“.

Пазачът вдигна ръка и Файърстоун спря.

- По дяволите, та той е още дете! - възкликна Вейл.

- Да, те се захващат отрано с обучението им.

Файърстоун спусна прозореца. Младежът се приведе и ги огледа. Нямаше повече от петнадесет или шестнадесет години, по бузите и брадичката му още имаше само мъх.

Файърстоун му показа значката си и каза небрежно:

-      Казвам се Сам Файърстоун, съдия-изпълнител на САЩ. Това е заместник генералният прокурор на САЩ Мартин Вейл.

- Въоръжен ли сте, сър? - попита момчето с глас, който определено не беше толкова корав, колкото би му се искало.

Файърстоун внимателно се пресегна, разкопча палтото си и го отметна. Под дясната мишница носеше деветмилиметров „Глок“.

- Ще трябва да ми го предадете - заяви момчето с внезапно надебелял глас.

- Съжалявам, синко, аз съм съдия-изпълнител и не давам оръжието си никому.

Момчето беше като убодено от заявлението. Отправи умолителен поглед към двамата мъже пред ресторанта, после реши да го раздава възрастен и да се справи само със ситуацията.

- Тогава не можете да продължите.

Файърстоун кимна към колите, паркирани около ресторанта.

- Ако се съди по броя на автомобилите, вие ни превъзхождате в брой. Но...

Той посегна под мишницата си с лявата ръка, измъкна пистолета и извади пълнителя. Пъхна го в джоба на ризата си, след което изхвърли патрона от цевта, хвана го във въздуха и прибра и него в джоба.

- Това устройва ли те?

Момчето го гледа няколко секунди, после извади от джоба си клетъчен телефон и набра някакъв номер. Единият от мъжете на пост пред ресторанта отговори.

- Обажда се Рики. Те са - каза момчето. - Съдия-изпълнителят е с оръжие, но го изпразни. - Слуша няколко секунди и кимна. Единият от двамата пазачи до вратата на ресторанта махна на Файърстоун да влизат.

- Благодаря - кимна Файърстоун на младия пазач, подкара колата по заскрежения път, зави и паркира срещу магистралата.

- В случай че ни се наложи да се спасяваме с бягство - обясни той.

Вейл се размърда неспокойно на седалката.

- Наложи ли ни се да се спасяваме с бягство, едва ли ще стигнем до колата.

- Те нямат намерение да започват войната тук и сега - каза Файърстоун, докато вървяха към ресторанта. Подметките им скърцаха по скрежа.

- Гарантираш ли го?

- Нищо в живота не е гарантирано.

- Все гледаш да ме успокоиш, нали, Сам?

Съдия-изпълнителят се усмихна.

- По дяволите, след години ще има да разказваш на внуците си за този ден.

- Това ще е голяма работа, наистина. Нямам деца, да не говорим за внуци.

- Никога не е късно да започнеш.

-      Аз съм градско момче, Сам. Не съм издялан от онзи материал, от който правят героите на Дивия запад.

- И за това никога не е късно. Освен това ти си много чаровен, Мартин. Брат вълк го потвърди.

-      Може би не си го разбрал правилно.

- Едва ли.

Съдия-изпълнителят извади тютюн за дъвчене и пъхна малко зад долната си устна.

- Що за промяна става с теб, Сам. Говориш като Били Хлапето, дъвчеш тютюн...

- Родното ми място е, а и аз бързо влизам в релси. Искаш ли да подъвчеш?

- Не, благодаря, и без това се мъча да откажа цигарите. Колко ли хора е довел със себе си Енгстрьом?

- Най-малко петнадесет или двадесет, ако съдим по колите.

- Доста гадно съотношение.

- Ти раздаваш картите. Разиграй наивника.

Пред входа двамата мъже ги спряха, но още преди да отворят уста, Файърстоун извади пистолета си, издърпа затвора му и го поднесе под очите им.

- И въпреки това пак се налага да ви обискираме, сър - каза учтиво единият от пазачите. Беше як мъж, прехвърли тридесетте, със защитни панталони и тежко кожено яке със сержантски нашивки на ръкава.

- Генерала въоръжен ли е? - попита Вейл преди мъжът да се заеме с него. Въпросът му направо изуми Файърстоун и здравата изненада сержанта.

- Какво искате да кажете? - попита колебливо сержантът.

- Ако вие нямате вяра на думата на един генерален прокурор на САЩ, тогава ние ще трябва да претърсим Генерала.

- Не мисля така.

-      Тогава или отворете вратата, или си тръгваме.

Сержантът го изгледа с убийствена злоба, пресмятайки всички варианти.

- Тук е доста студено, сержант. Решавайте, но не се бавете много.

Сержантът поклати глава, но накрая отвори. Вейл влезе пръв и застана до прага. Помещението беше ниско, с Г- образна форма, с плот и грил вдясно и маси и сепарета пред него. Единствената светлина идваше през прозорците. Докато очите му се нагодят към здрача, Вейл зърна глава на лос и препарирана пъстърва, закачени на стената. До вратата имаше забити половин дузина куки със стари подкови, накачени върху тях. Ухаеше на кафе и току-що изпържен бекон.