Владетелят на ада

Наоми разпозна безпогрешно признаците на тревога върху лицето на Вейл още в мига, в който прекрачи прага на трапезарията, но реши да не казва нищо. Докладите и обновените данни бяха кратки и недостатъчни за недвусмислени заключения. Флахърти и Парвър събираха информация за нападенията върху банки и складове с оръжия за последната година и половина. Подаваха данните на Хайнс, който ги обработваше и търсеше идентичност или сходство. Майер изграждаше база данни за всички банки в четирите области на щата, като търсеше съвпадения сред служителите и офицерите.

Срещата беше спокойна, макар и да се усещаше лек полъх на напрежение.

- Денят-А. Денят Армагедон - каза Вейл.

- Джордан спомена Армагедон в разговора ни в затвора. Уолър също го спомена. И Авраам говори за него. Въпросът е - какво искат да кажат с Армагедон?

- Възможно е вече да са го започнали - предположи Латимор. - Възможно е да ни се подиграват. Може би това е причината, поради която са оставили и при засадата в прохода, и при убийството на Уолър числения код на Яхве.

- Последните думи на Уолър, когато се разделяхме, бяха, че това може би е обявяване на война - каза Вейл.

- Може би в съзнанието си Енгстрьом вече е обявил война - предположи Парвър.

-      Има една област, която е интересно да се изследва - каза Флахърти. - Умът на Енгстрьом.

- Е - каза Вейл, - никога не ще разберем дали Уолър е знаел повече от онова, което ни каза.

- Ти се тревожиш за нещо, Марти — каза Наоми.

- Малко.

- За какво?

- Не знам със сигурност. Имам чувството, че се намираме в камион, тръгнал по нанадолнището без спирачки. Всичко ескалира. АУАКС докладва за повишена активност в Яхве. Уолър говори за Деня-А. Авраам открито проповядва революция по радиото. Не съм сигурен, че имаме на разположение година и половина, за да вкараме делото в съда. Ще имаме късмет, ако имаме на разположение и половин година. Нещата ескалират прекалено бързо.

- Той е луд, нали? - обади се Флахърти. - Също като Кореш и Джим Джоунс.

- Много по-опасен е от тях. Командва няколко хиляди обучени бойци.

- Възнамеряваш ли да се договориш с него, когато се срещнете?

- Не планирам абсолютно никакви договаряния - заяви Вейл. - Искам просто да видя врага отблизо. Искам да преценя срещу какво сме изправени.

Латимор слушаше, но както обикновено работеше на собствена дължина на вълната.

- Мислех си за стрелеца - каза накрая той. - Имам идея, която искам да проследя.

- Това ти е работата. Откога започна да питаш? - от- ряза го Вейл.

Всички се изкикотиха.

- От сега.

- Питай тогава.

- Кой е шефът на военното разузнаване?

Хайнс отиде до компютъра си, потрака клавишите и информацията се появи на екрана.

- Полковник Отис Марагансет. Шейсет и една годишен. Заема поста от четири години, надява се да стане генерал, когато се пенсионира след още две.

- Как да се свържа с него?

- Имаш предвид на четири очи ли?

Латимор кимна.

- Ще му се обадя и ще му кажа, че помощник генералният прокурор на САЩ Харисън Латимор иска да разговаря с него на много важна тема.

- Мислиш ли, че ще захапе?

Хайнс се изсмя.

- Латимор, никой не може да си позволи да игнорира обаждане от кабинета на генералния прокурор.

- Добре, да пробваме. Ще отида в задния офис, а Джими ще пусне разговора така, че всички да го чуете.

- Това не е съвсем законно - обади се Наоми.

- Просто приятелски разговор. Нищо сериозно - ухили се Латимор.

- Полковник Марагансет, обажда се Харисън Латимор, помощник генерален прокурор, прикрепен към групата на специалния обвинител Мартин Вейл.

- Да, сър, какво мога да направя за вас?

- Генералният прокурор госпожа Кастен и господин Вейл се нуждаят от една информация, полковник. Казаха ми, че вие сте човекът, към когото трябва да се обърна.

- На вашите услуги. Каква информация точно им трябва?

- Става въпрос за персонал, действал в края на шейсетте и в началото на седемдесетте.

- Във Виетнам?

- Да. Конкретно става въпрос за разузнавателни бойни части, които са действали на място.

- Не съм сигурен, че...

- Нека бъда малко по-точен. Черни операции.

- Черни операции?

- Да. Не ни интересуват хората, служили в тези подразделения. Знам, че всичко е само слухове. Бихме искали да получим имената на офицерите за свръзка, които са работили по... хм, проектите.

- Вижте, това е доста трудно. Наистина се носеха слухове за части, действали в тила на Виетконг, но...

- 0, хайде, полковник, знаем всичко за проекта „Фантом“ и така нататък. Никакви регистри, нищо такова не е съществувало... генералният прокурор знае всичко това. Просто иска имената на офицерите за свръзка, работили с тях. Колко такива има?

- Това е поверителна информация - отряза го полковникът.

- Разбирам. Е, мога ли тогава да ви помоля да се обадите на генералния прокурор и дай обясните това лично? Ще ви дам телефонния й номер и...

- Няма да е необходимо - разбърза се изведнъж Марагансет.

- Било е преди повече от тридесет години, полковник.

- Позволете ми да ви препратя към моя главен сержант, Стив Кослоски. Сигурен съм, че той може да открие информацията много по-бързо от мен. Спешно ли е?